Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4921 от 14.10.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 3692/2026
Вид
Определение № 4921
Подписан
14.10.2026
В сила
14.10.2026
Състав
Мими Фурнаджиева, Яна Вълдобрева, Борис Илиев

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.94 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.95 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал.6 · Закон за правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4921 гр. София, 14.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Борис Р. Илиев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Частно касационно гражданско дело № 20268003103692 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. В. К., против определение № 1486 от 05.05.2026г., постановено по ч.гр.дело № 1474/ 2025г. на САС, 14 състав, с което е отменено определение от 02.01.2024г. по гр.д. № 14456/2023г. на Софийския градски съд, ГО, 1-18 състав, в частта, с която е допусната правна помощ на Г. В. К. под формата на процесуално представителство.

В частната жалба са изложени съображения, че определението е неправилно и се иска отмяната му.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като съобрази данните по делото и становището на страната, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок от легитимирана страна срещу валиден съдебен акт. При преценката на нейната основателност, съдът съобрази следното:

Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба от Г. В. К. против Прокуратура на РБ за обезщетение за вреди в размер на 100 000лв, причинени от незаконосъобразно действие/ бездействие на длъжностни лица, изразяващо се в издаването на постановление от 14.12.2023г. с отказ да се образува досъдебно производство по сигнал на ищеца. Многократно исковата молба е оставяна без движение с указания за отстраняване на нередовностите, независимо от участието на представител. С определение от 02.01.2024г по гр.д. № 14456/2023г на СГС е допусната правна помощ на ищеца Г. В. К., като е взето предвид икономическото му състояние, както и че интересите на правосъдието изискват на лицето да се осигури правна защита. За негов особен представител е назначен адвокат Ю. САК. С определение от 21.01.2025г. след поредните указания и тяхното неизпълнение съдът е върнал 1 исковата молба на основание чл.130 ГПК, приемайки, че е сезиран с недопустим иск и е прекратил образуваното по нея производство.

Прекратителното определение на СГС е отменено от САС по ч.гр.д. № 1002/2025г. и делото е върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Междувременно ищецът е подал частни жалби с рег. № 8193/05.07.2024г. и вх. № 18726/10.07.2024г. против актове на СГС, с които е отказано назначаване на преводач на ищеца и отвеждането на съда от делото. С определение от 29.07.2025г по в.ч.гр.д№ 1474/2025г. САС е оставил частните жалби без разглеждане като процесуално недопустими.

Назначеният особен представител адв. Ю. е поискал да бъде заменен поради лични причини и в тази връзка са правени множество искания до НБПП за определяне на адвокат, тъй като всеки от посочените е заявявал отказ да поеме защитата.

При така установеното САС е приел, че следва да ревизира постановеното вече определение по чл.94 и сл.ГПК, с което е допусната от състав на първоинстанционния съд безплатна правна помощ на ищеца – частен жалбоподател. Посочил е, че в случая макар да са налице данни, че К. е материално затруднен да си осигури договорно представителство, предоставянето на правна помощ в образуваните по негови частни жалби съдебни производства не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би му донесла.

Атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Предвидената в чл. 94 и сл. ГПК и чл. 23 ЗПрП правна помощ има за цел да обезпечи равенството на страните в процеса, както и достъпа им до правосъдие.

Системата за правна помощ обхваща случаите, в които закон предвижда задължително процесуално представителство, както и случаите, когато страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24, т. 1. и т. 2 ЗПрП правната помощ не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Преценката за наличието на изброените хипотези е предоставена на съда и изводът в атакувания съдебен акт, че предоставянето на правната помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на жалбоподателя, е съобразен с процесуалния закон.

Неоснователно е искането съдържащо се в частната жалба, ВКС да предостави правна помощ на Г. К. по ч.гр.д. № 1474/2025г. по описа на САС.

Производството по това дело е приключило, а с оглед отменителното определение на САС по ч.гр.д. № 1002/2025г. и връщането на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия, ищецът разполага с процесуалната възможност да подаде пред СГС молба по чл.95 ГПК, в която съгласно чл. 25, ал.6 ЗПрП да посочи конкретен адвокат, който да осъществява процесуалното представителство по гр.д. № 14456/2023г. по описа на СГС. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като съобразено със ЗПрП следва да се потвърди.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто 2 гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1486 от 05.05.2026г., постановено по ч.гр.дело № 1474/ 2025г. на САС, 14 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3