Определение № 15320 от 16.06.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15320 гр. София, 16.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско дело № 20211110174411 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 420 ГПК.

С молба вх. №115552/07.06.2022 г. длъжникът Е.С. С.Й. чрез адв. Г.П. от САК е поискал от съда да спре принудителното изпълнение по ИД №20229210400986 по описа на ЧСИ С.П. с рег. №921 на КЧСИ, образуваното въз основа на издадената заповед по чл. 417 ГПК и изпълнител лист по настоящото дело в полза на [ФИРМА]. Твърди се в молбата, че представеният към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение договор за наем от 22.05.2015 г. с нотариална заверка на подписите е прекратен поради липса на предмет предвид учреденото възмездно право на строеж върху наетата земя за изграждане на оранжерии, което е било реализирано в срок. Поддържа и че вземанията на заявителя са погасени с кратката тригодишна давност, поради което са недължими. Алтернативно посочва, че представя обезпечение - оранжерия, чиято стойност значително надхвърля размера на претенцията на заявителя. Моли съдът да постанови вдигане на наложените запори на банкови сметки и възбрани на недвижими имот по ИД №20229210400986 по описа на ЧСИ С.П. с рег. №921 на КЧСИ. Молбата за спиране на незабавното изпълнение е инкорпорирана в депозирано в срока за това възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.

Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Искането за спиране на изпълнението е направено от легитимирана страна в производството като съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.; изм., бр. 100 от 2019 г. в сила от 24.12.2019 г. ) подаването на същото не е обвързано със срока за депозиране на възражение по чл. 414 ГПК. Ето защо искането за спиране на изпълнението на издадената заповед за незабавно изпълнени по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист може да бъде подадено и преди да е връчена покана за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител, поради което и съдът намира същото за процесуално допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Съгласно чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г. ; изм., бр. 100 от 2019 г. в сила от 24.12.2019 г. ) съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо надлежно обезпечение по чл. 180 – 181 ЗЗД, когато направеното искане за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи. В тази хипотеза спирането зависи от преценката на съда, т.е. то не е задължително. За да бъде постановено спиране на изпълнението длъжникът следва да е представил писмени доказателства разколебаващи удостоверителната сила на документа по чл. 417 ГПК и обуславящи възможността вземането на заявителя да не съществува.

В настоящия случай заповедта за изпълнение е издадена въз основа на договор за наем 1 с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми. Представените към молбата на длъжника копия на нотариален акт за учредяване на право на строеж (суперфиция) №197, том I, рег. №1901, дело №165/2015 г. от 05.06.2015 г. на нотариус а.м., вписан под №252 в регистъра на НК и район на действие РС – г.о. и удостоверение №1 – УП- V/24.01.2019 г. за въвеждане в експлоатация на строеж V категория – оранжерия за плодове и зеленчуци представляват писмени документи, въз основа на които може да се направи вероятен извод за недължимост на претендираната сума, предвид обекта на договора за наем от 22.05.2015 г. и реализираното в пълен обем право на строеж. Същите разколебават формалната удостоверителна сила на документа, послужил като основание за издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, поради което съдът намира, че молбата за спиране следва да бъде уважена на основание чл.

420, ал.2, т. 1 ГПК.

Следва да се посочи, че независимо от заявената готовност за представяне на обезпечение за кредитора по делото липсва представено нотариално съгласие на собственика на недвижимия имот за учредяване на ипотека в полза на заявителя в който смисъл е разпоредбата на чл. 181 ал. 2 ЗЗД.

По изложените мотиви и на основание чл. 420, ал. 2, ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл. 420 ГПК по искане на Е.С. С.Й., изпълнението на Заповед №3803 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 04.02.2022 г. по ч.гр.д.№74411/2021 г. на СРС, 168 състав и производството по ИД №20229210400986 по описа на ЧСИ С.П. с рег. №921 на КЧСИ.

Определението за спиране подлежи на незабавно изпълнение.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2