Решение № 116 от 09.02.2023, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 116 09.02.2023 г. гр. Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 2100 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) вр. чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от О.В.Ф., гражданка на Руската

Федерация, род. на *** г. с ЛНЧ **********, с настоящ адрес: ***, лично и като законен представител на П.М.М., родена на *** г., гражданка на Руската Федерация, ЛНЧ ********** и С.М.М., родена на *** г., гражданка на Руската Федерация, ЛНЧ **********, чрез адвокат Д.М.А. – ВАК, против Решение № УП-ОК 33/14.11.2022 г. на интервюиращия орган на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ – МС/, с което е ОТХВЪРЛЕНА молбата за международна закрила на Ф.О.В. и малолетните й деца М.П.М.и М.С.М..

С жалбата се иска отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Твърди се, че в същото неправилно интервюиращият орган е направил заключение, че молбата за международна закрила е мотивирана с проблеми от икономически и личен характер. Жалбоподателката заявява, че независимо, че е напуснала страната си на произход през 2018 г., заедно със съпруга си М.А.М., за да търсят работа в момент, когато войната в Украйна все още не е започнала, тя вече няма възможност да се завърне у дома, защото родният й град Стар Оскол е в непосредствена близост до бойните действия в окупираните територии на Украйна.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с процесуален представител адв. О., който поддържа жалбата като излага допълнителни съображения за незаконосъобразността на оспорения акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да върне преписката на административния орган за ново разглеждане с указания за тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът - Интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет, редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас моли оспореното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

От данните по делото се установява, че жалбоподателката Ф.О.В. е родена на *** г., ЛНЧ **********, гражданин на Руската федерация, законен представител на две малолетни деца – М.а Петра М.овна, род. на *** г. ЛНЧ ********** и М.С.М. род. на *** г. ЛНЧ **********. Личните данни на лицата са установени въз основа на представена в административната преписка регистрационна карта на чужденец /л. 12 от делото/. Жалбоподателката притежава руски национален паспорт № *********.

Административното производство по издаване на оспореното решение е започнало по молба от Ф.О.В. с вх. № РД09-3998/25.10.2022 г. по описа на РПЦ - София, УП21909/25.10.2022 г. по описа на ДАБ при МС /л. 76 от делото/, с която тя е поискала предоставяне на закрила за нея и двете й малолетни деца М.П.М.и М.С.М..

Производството е проведено по реда на гл. VI, Раздел

II на ЗУБ в Регистрационно приемателен център за бежанци – гр. София. Чужденката е регистрирана с рег. лист № УП21909/25.10.2022 г.

/л. 73-75 от делото/. С нея е проведено интервю, за което е съставен Протокол рег. № УП21909/ 31.10.2022 г. /л. 52-56 от делото/, подписан от заявителя, преводача и интервюиращия орган. В интервюто на въпроса да посочи подробно причините, поради които е напуснала страната си и не желае да се завърне в нея О.Ф. е заявила: „Първо се случи пандемията, а сега на 200 километра от моя град С.О. се стреля. Напуснах последно гр. Санкт Петербург. Съпругът ми е от Ярославл, но е живял и работил в гр. Санкт Петербург. Майка ми има в С.О. 4-стаен апартамент, аз исках там да се върна с децата, за да може тя да ми помага, но тъй като сега е много опасно руските власти ги преместват, преселват към Москва. В предградията на Москва. И това е причината да не искам да се върна, а и освен това има опасност съпруга ми да бъде мобилизиран. Майка ми ни разказа, че има много ковчези, които идват от Украйна. Аз от Турция не съм ходила в Русия. Тази година от Турция отидохме в Грузия, където живяхме два месеца от първи юни. Сменихме номерата на колата, защото в Грузия беше опасно да караме с руски номера. И сега сме с грузински.

Напуснахме Турция защото в Турция ни свършиха парите и трябваше нещо да направим. В Турция има закон, че можеш да пребиваваш с руски номера на колата 2 години. Докато децата бяха малки аз не можех да остана сама без съпруга си и заради това заминахме за Грузия, тъй като там е безвизово за руснаци и те могат да пребивават до 1 година. Българска виза получих дистанционно, онлайн от гр. Санкт Петербург. Никаква друга виза не можехме да получим. В Русия другите страни не дават на руснаци виза. Ако можех да избирам бях си избрала България, защото разбирам малко български език, а когато започна работа трябва да се разбирам с хората. Сега не работя, защото нямам никакви документи. Това са причините, защо напуснах Русия. Дори си мисля как да изведа сина ми оттам. В Грузия не останах, защото във връзка с войната между Русия и Украйна, стана причина на руснаци да не се дава временно пребиваване повече от една година. Съпруга ми не работеше в Турция, а помагаше с децата. Тъй като ние в гр. Санкт Петербург сме регистрирани на различни адреси, може и да е получил повиквателна, но не знам.

Той е адресно регистриран в едно село близо гр. Санкт Петербург, и то е много отдалечено. Село Серкюля. Той там има собствена вила, това е курортно селище.“ На въпрос какво мисли, че може да й се случи, ако реши да се завърне в страната й по произход, Ф. е отговорила следното: „Първо не се замислям, защото е много опасно. Ако се върна в Стар Оскол, ще бъда подложена на опасност, на риск, предвид, че се стреля там. От Украйна започнаха да стрелят по руснаци. От Белгород до Стар Оскол е два часа и последно време украинците започнаха да стрелят по руснаци. Втората причина, че предвид ситуацията която е там, не знам дали бих могла да работя и да се справям без съпруг. Децата ми са на една и на две години и няма да мога да се справя сама.

В Русия мога по-голямата да я дам на ясла, а втората още не ходи. Майчинството е година и половина, не съм получавала никакви детски, защото децата ми не са родени в Русия, а дистанционно не може да се подадат документи. Съпругът ми не е работил в Русия, защото в Турция руските мъже не работят, а само местни. Ние решихме да опитаме, решихме че ще е много по-просто. С малки деца дори и аз нямаше да мога да си намеря работа. Аз в Русия си направих тест за бременност и той беше положителен. Сега в Русия аз се водя на постоянен адрес в Стар Оскол.“

В интервюто й Ф. твърди, че в Русия не е имало заплахи, отправяни лично към нея. В началото на интервюто заявява, че причината да отидат първоначално в Република Турция е „на почивка“, но тъй като избухнала пандемията се наложило да останат там.

В административната преписка има представена справка относно Руската федерация /л. 32-46 от делото/ изготвена от Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ при МС.

При така установените факти в производство по издаване на оспореното решение, административният орган е изследвал дали по отношение на чужденката, търсеща закрила, са налице причини за основателен страх от преследване в държавата й на произход поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, както и основания да й бъде предоставен хуманитарен статут. Административният орган е достигнал до извода за липсата на материалноправни предпоставки по чл. 8, ал. 9 от ЗУБ и по чл. 9, ал. 6 и 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански, респективно хуманитарен статут на О.Ф. М.а и двете й малолетни деца Петра и София.

В резултат на проведеното административно производство

Интервюиращият орган на ДАБ – МС е издал оспореното Решение № УП-ОК 33/14.11.2022 г., с което е ОТХВЪРЛЕНА молбата за международна закрила на Ф.О.В. и малолетните й деца М.П.М.и М.С.М..

Решението е връчено на О.Ф. лично срещу подпис на 23.11.2022 г., която недоволна от постановения отказ го обжалвала през Административен съд – Бургас, чрез административния орган ДАБ с жалба рег.

№ УП21909/05.12.2022 г., вх. № КП-5658/01.12.2022 г., във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.

В съдебното производство беше разпитан като свидетел съпругът на жалбоподателката М.А.М., който заяви, че се страхува да се завърне в Руската федерация поради опасността да бъде мобилизиран и изпратен да воюва в Украйна, към която война се отнася отрицателно. Счита, че може да му бъде потърсена наказателна отговорност ако се отклони от мобилизация или изказва публично отрицателното си мнение за войната.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Оспореното в настоящото съдебно производство Решение №

УП-ОК 33/14.11.2022 г. на интервюиращия орган на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет е издадено от орган, разполагащ с материална компетентност. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ, председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ - МС/ определя интервюиращите органи на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, които провеждат ускорена процедура в производство по общия ред. Във връзка с компетентността на лицето, издало обжалваното решение е представена заповед № РД-05-273/13.04.2022 г. на председателя на ДАБ /л. 24 от делото/, с която на осн. чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ, Даниела Бранимир Церовац е определена за интервюиращ орган. Следователно обжалваното решение е издадено в рамките на ускорена процедура в производство по общия ред по чл. 68 и сл. от ЗУБ от интервюиращ орган, който е определен да изпълнява тези функции с изрична заповед на председателя на ДАБ, което го прави валидно.

Административният акт е съставен в предвидената в закона писмена форма, същият е мотивиран - съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му, налице е разпоредителна част и подпис на издателя.

Постановен е при спазване на процесуалните правила за издаването му. Обжалваното решение е издадено от интервюиращия орган в рамките на ускореното производство по чл. 68 от ЗУБ. Спазена е процедурата, уредена в глава шеста, раздел II от ЗУБ. Производството е започнало по писмена молба на кандидата - жалбоподател, като на същия е осигурен превод от руски език. Не са нарушени правилата, съдържащи се в чл. 63а от ЗУБ. След регистрирането на молбата на кандидата със същия е проведено интервю, за което е съставен надлежен протокол, подписан лично от лицето, преводач от руски, какъвто език владее жалбоподателят, и длъжностно лице в ДАБ. Спазен е срокът по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ за издаване на обжалваното решение - четиринадесет работни дни.

Обжалваният административен акт е съставен и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУБ.

Правното основание за постановения акт е разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, съгласно която молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът: 1. се позовава на основания извън предмета на този закон; 2. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.

Правилен е изводът на административния орган, че по отношение на чужденеца не са налице законоустановените предпоставки за предоставяне на международна закрила. В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна основателно се опасява от преследване, а от друга страна - това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. По дефиницията на чл.

Разпечатката съдържа 40 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ee0e09a-159e-46dc-b4b8-7eb2829734a6