Решение № 9409 от 22.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9409 гр. ......, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110120192 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са от ...... срещу И. М. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №41896/2023г. на СРС, 169 състав, както следва: сумата от 1999,20 лева, главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес гр. ....... за периода от м.05.2020г. до м. 04.2022г., ведно със законната лихва за забава от 26.07.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 279,75 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 13.07.2023г., както и суми за дялово разпределение в размер на 14,49 лева – главница за периода м.06.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 26.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,01 лева – лихва за периода от 15.08.2020г. до 13.07.2023г.

Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

Излага доводи, че между него и ответника е налице облигационно правоотношение по силата на Общите условия на дружеството и разпоредбите на ЗЕ, които уреждат продажбата на топлоенергия, като твърди, че ответника в качеството му на собственик и ползвател на топлоснабдения имот е станал клиент на топлоенергия по смисъла на ЗЕ. Навежда доводи, че в сградата, в която се 1 намира имота на ответника, се извършва дялово разпределение от .....

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Заявява, че не оспорва извършената доставка на топлинна енергия, поради което се протИ.поставя на допускането на поисканите от ищеца експертизи. Оспорва твърденията на ищеца, че е собственик и ползвател на процесния имот. Иска да бъдат представени доказателства за сумите, начислени по месеци, както и фактури, които са издадени за тях. Оспорва, че не е представен договор с ...., както и че уредите, с които се извършва измерването на топлинната енергия не са сертифицирани. Прави възражение за погасителна давност.

Привлеченото от ищеца трето лице – помагач .... е изразило становище, че при определяне разхода на топлинна енергия в процесния имот са спазени относимите нормативни изисквания.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№41896/2023г. на СРС, 169 състав.

Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.

2

153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна енергия за битови нужди с качеството му на собственик на топлоснабден имот. В случая от приетия като доказателства по делото заверен от страната препис от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 28.01.1986г. се установява, че процесният апартамент на адрес гр. ....... е придобит от ....., а от Удостоверение за родствени връзки изх.№ ........г. на ...., район ...... се установява, че същите са родители на И. М. М., като са починали преди процесния период, както и че същият има брат – К. М. М.. Не са представени от ответника доказателства да е направил отказ от наследство или да се е разпоредил 3 с имота, поради което съдът приема, че през процесния период е бил негов собственик при квоти, съобразно чл.5 ЗН ½ за него и ½ за неговия брат. По отношение ан К. М. е издаден изпълнителен лист в заповедното производство, доколкото същият не е подал възражение в законоустановения срок. Ответникът отговаря за ½ от начислените за имота задължения.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответника е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.

Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя 4 на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач .....

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.

Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, се установява от кредитираното заключение на СТЕ. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, се установява, че дължимите суми за доставена в имота топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че в имота няма отоплителни тела, поради което е начислявана само ТЕ за сградна инсталация. В имота липсвало монтирано годно измервателно средство за топла вода, поради което същата е начислявана съобразно нормативната уредба на база, като видно от заключението на вещото лице е съобразено и отчетеното количество от общия водомер.

От заключението на вещото лице по СТЕ се установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на сумата от 4088,99 лева за доставена топлоенергия, след приспадане на изчислената сума за връщане, резултат от изравнителни сметки. Вещото лице е посочило, че за периода м.05.2020г. – м.10.2020г. не може да даде заключение, че общият топломер е бил годно измервателно средство, но доколкото видно от таблица в отговора на задача 4 за този период ТЕ не е била начислявана, то същото не от значение за извода, че изчислената от него сума отговаря на реалното потребление отчетено в сградата.

Не са оспорени представените по делото общи фактури, с които са начислени сумите за потребена топлинна енергия, като от заключението на вещото лице се установява, че дължимите суми за процесния период са 3998,39 лева главница за 5

ТЕ, 28,98 лева главница за дялово разпределение.

По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата дялово разпределение: