Решение № 373 от 13.07.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Разлог, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана С. Танкова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. дело № 20241240101500 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена ИМ от УОГС„Г.С.А.“, с ЕИК*, с адрес: *, представлявано от инж. В.А.Д., в качеството му на дир., и Г.В.М., в качеството на Гл. сч-тел - ч/з адв. Х.Ц.К. - САК, служ. адрес: *, против „С..“ЕООД, с ЕИК*, с адрес: *, представлявано от В.М.К..

С уточнителна молба, подадена в изпълнение на Разпореждане №2127 от 02.12.2024 г., ищецът е уточнил окончателно предмета на предявените искове, като претендира осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 18`438,99 лв. - сбор от непогасените задължения по ф-ра №* от 23.03.2023 г., ф-ра №* от 24.03.2023 г. и ф-ра №* от 30.03.2023 г., сумата от 1`815,71 лв. - мораторна лихва за забава в/у отделните месечни вноски по Анекс от 30.08.2023 г., начислена от настъпването на падежа на всяка вноска до датата на подаване на ИМ – 29.11.2024 г., както и законната лихва в/у главницата от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените по делото съд. деловодни разноски.

В ИМ и последващите уточнения ищецът твърди, че на 15.02.2023 г. е проведен търг с тайно наддаване за продажба на дървесина, в който ответното дружество е участвало и е било определено за купувач на част от предложените количества дървен материал. Във вр. с проведения търг м/у страните бил сключен Договор №3 от 15.02.2023 г. за покупкопродажба на дървен строителен материал, ведно със спецификация - неразделна част от договора. От името на ответното дружество документите били подписани от пълномощник, разполагащ с нотариално заверено пълномощно.

Ищецът твърди, че ответникът се отказал от част от спечеления на търга материал, поради което внесената гаранция била задържана, а за останалото количество доставена дървесина били издадени процесните три ф-ри. По ф-ра №* от 23.03.2023 г. били извършени частични плащания. По молба на ответника на 30.08.2023 г. бил сключен анекс към договора, с който непогасеният към този момент остатък от 19`438,99 лв. бил разсрочен на 12 месечни вноски, дължими до двадесето число на съответния месец. След сключването на анекса ответникът извършил допълнително плащане от 1`000.00 лв., но не погасил останалата част от задължението.

Поддържа се, че процесният дървен материал е доставен на ответника, което се установява от представените превозни билети, издадените ф-ри, счетоводното им отразяване и 1 извършените частични плащания. Твърди се още, че ответникът е бил поканен да изпълни доброволно задължението си с покана, връчена ч/з частен съдебен изпълнител на 04.07.2024 г., но плащане не последвало.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът „С..“ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че Договор №3 от 15.02.2023 г. и Анексът от 30.08.2023 г. са недействителни. При условията на евентуалност твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора, тъй като не е доставил уговореното количество дървесина.

Излага и твърдение, че ответното дружество е изпълнило всички свои договорни задължения.

Ответникът се позовава и на обстоятелството, че при прехвърлянето на дружествените дялове новият им приобретател бил уведомен, че дружеството няма непогасени задължения.

Оспорена е и действителността на първоначално посочената в ИМ договорна клауза за заплащане на неустойка от 1% за всеки просрочен ден, като се поддържа, че тя противоречи на добрите нрави.

В проведените устни състезания процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и моли същите да бъдат уважени, като на ищеца бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото док-ства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.02.2023 г. е проведен търг с тайно наддаване за продажба на дървесина, в който ответното дружество е участвало и е било определено за купувач на част от предложените количества дървен строителен материал.

Във вр. с проведения търг м/у страните е сключен Договор №3 от 15.02.2023 г. за покупкопродажба на дървен строителен материал, ведно със Спецификация №3 – Приложение №5 към договора. Договорните документи от името на ответното дружество са подписани от пълномощник, разполагащ с нотариално заверено пълномощно.

За доставения по договора дървен материал ищецът е издал ф-ра №* от 23.03.2023 г. на стойност 2`603,09 лв., ф-ра №* от 24.03.2023 г. на стойност 8`626,99 лв. и ф-ра №* от 30.03.2023 г. на стойност 8`891,05 лв. Общата стойност на трите ф-ри възлиза на 20`121,13 лв.

От представените платежни документи се установява, че на 30.03.2023 г. ответникът е извършил плащане общо от 5`000.00 лв. Част от тази сума е отнесена за окончателното погасяване на задължения по други ф-ри, а сумата от 682,14 лв. е отнесена за частично погасяване на задължението по ф-ра №* от 23.03.2023 г.

С молба от 04.08.2023 г. ответното дружество е поискало разсрочване на непогасените си задължения по процесните ф-ри за срок от 1 година ч/з заплащане на месечни вноски.

На 30.08.2023 г. м/у страните е подписан анекс към Договор №3 от 15.02.2023 г., в който е посочено, че непогасеното към тази дата задължение на ответника възлиза на 19`438,99 лв.

Страните са уговорили задължението да бъде изплатено на 12 месечни вноски, дължими в периода от 1-во до 20-то число на съответния месец. С оглед общия размер на разсроченото задължение седем от вноските са от 1`619,92 лв., а останалите пет – от 1`619,91 лв.

На 03.10.2023 г. ответното дружество е извършило допълнително плащане от 1`000.00 лв., което е отнесено за частично погасяване на задължението по ф-ра №* от 23.03.2023 г.

По делото е прието заключение на ССчЕ, от което се установява, че процесните ф-ри са надлежно осчетоводени както в счетоводството на ищеца, така и в счетоводството на ответника. Ф-рите са включени в дневника за продажбите на ищеца и в дневника за покупките на ответника за съответните данъчни периоди и са отразени в подадените справки-декларации по ЗДДС.

В счетоводството на ответника трите ф-ри са отразени като задължения към доставчик по сметка 401 „Доставчици“. Ответното дружество е упражнило право на приспадане на 2 данъчен кредит по тях общо от 3`353,52 лв., от които 433,85 лв. по ф-ра №* от 23.03.2023 г., 1`437,83 лв. по ф-ра №* от 24.03.2023 г. и 1`481,84 лв. по ф-ра №* от 30.03.2023 г.

ВЛ е установило, че след приспадане на извършените плащания непогасеният остатък по фра №* от 23.03.2023 г. възлиза на 920,95 лв., а по останалите 2 ф-ри не са извършвани плащания. Непогасеното задължение по ф-ра №* от 24.03.2023 г. е от 8`626,99 лв., а по ф-ра №* от 30.03.2023 г. – от 8`891,05 лв. Общият размер на непогасеното задължение възлиза на 18`438,99 лв.

Съдът кредитира заключението на ССчЕ в посочената част, тъй като същото е изготвено компетентно и обективно, въз основа на счетоводните регистри на 2-те страни, дневниците по ЗДДС, банковите извлечения и платежните документи и съответства на останалите събрани по делото док-ства.

ВЛ е изчислило и размера на законната лихва за забава в/у просрочените вноски по анекса от падежа на всяка отделна вноска до 29.11.2024 г., като е достигнало общо от 1`821,38 лв.

Съдът констатира, че в заключението е посочен чл.83 ЗЗД, като правно основание за законната лихва за забава, вместо приложимата разпоредба на чл.86, ал.1 ЗЗД. Налице е и очевидна техническа грешка при изписването на годината на падежите на вноските за периода от януари до август, които са посочени като падежи през 2023 г., вместо през 2024 г.

От последователността на погасителния план, от броя на изчислените дни и от крайния момент на изчислението се установява по несъмнен начин, че ВЛ е извършило изчисленията при падежи през 2024 г. Посочените неточности не засягат фактическите констатации относно размера на главницата и размера на начислената законна лихва.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД.

След извършеното уточнение на ИМ предмет на акцесорния иск не е договорна неустойка от 1% за всеки просрочен ден. Ищецът претендира обезщетение за забава от законната лихва в/у отделните просрочени вноски по анекса. Поради това възражението на ответника за нищожност на първоначално посочената договорна клауза за неустойка поради противоречие с добрите нрави не е относимо към окончателно заявения предмет на делото и не следва да бъде разглеждано по същество.

Съгласно чл.327, ал.1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако м/у страните е уговорено друго.

За основателността на иска ищецът следва да установи наличието на валидно облигационно правоотношение м/у страните, изпълнението на задължението си за предаване на стоката, размера и изискуемостта на продажната цена и липсата на пълно плащане от страна на ответника.

Тези обстоятелства са доказани по делото.

М/у страните е сключен писмен договор за покупко-продажба на дървен строителен материал, чийто предмет е конкретизиран в приложената към него спецификация. Общото възражение на ответника за недействителност на договора и анекса не е подкрепено с посочване на конкретен порок, който да обосновава тяхната нищожност или унищожаемост.

Договорните документи от името на ответника са подписани ч/з пълномощник, разполагащ с нотариално заверено пълномощно. Наред с това последващото поведение на ответното дружество, изразяващо се в осчетоводяване на ф-рите, упражняване на право на данъчен кредит, извършване на частични плащания, подаване на молба за разсрочване и подписване на анекс, представлява недвусмислено потвърждение на съществуването на договорното правоотношение и на произтичащото от него задължение.

Възражението на ответника, че дървеният материал не е доставен, се опровергава от съвкупната преценка на събраните док-ства. Доставката се установява от представените превозни билети, издадените ф-ри, тяхното счетоводно и данъчно отразяване от ответника, 3 упражненото право на данъчен кредит, извършените частични плащания, молбата за разсрочване и подписания анекс, с който ответникът е признал размера на непогасеното си задължение.

В Решение №185 от 14.04.2020 г. по т.д. №3224/2018 г. на ВКС, т.к., 2 т.о., е прието, че фрата може да служи като док-ство за възникнало правоотношение по договор за търг. продажба, когато съдържа съществените елементи на сделката. Осчетоводяването на ф-рата от купувача, включването й в дневника за покупки, ползването на данъчен кредит и отразяването на задължението по сметка 401 „Доставчици“ представляват извънсъдебно признание за съществуването на задължението. В същото решение е прието, че упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит при доставка на родово определени вещи има и значението на признание за получаването им.

В Решение №9 от 05.06.2017 г. по т.д. №2690/2015 г. на ВКС, т.к., 2 т.о., е възприето, че изпълнението и приемането на договорната престация могат да бъдат доказани ч/з всички допустими доказателствени средства, включително ч/з последващи правни и фактически действия на длъжника, каквито са осчетоводяването на ф-рата и ползването на данъчен кредит по нея.

В настоящия случай счетоводното и данъчното отразяване на процесните ф-ри не е единственото док-ство за доставката и задължението. То се подкрепя от сключения договор, спецификацията, превозните билети, извършените плащания, молбата на ответника за разсрочване и анекса от 30.08.2023 г.

С анекса ответникът изрично е признал, че към датата на сключването му непогасеното задължение възлиза на 19`438,99 лв., и е поел задължение да го погаси на 12 месечни вноски. Последващото плащане на 1`000.00 лв. представлява допълнително потвърждение, че ответното дружество е считало задължението за съществуващо и изискуемо.