Определение № 34494 от 23.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6803/2026
- Вид
- Определение № 34494
- Подписан
- 23.09.2026
- В сила
- 23.09.2026
- Състав
- ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34494 гр. София, 23.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20261110106803 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „..х“ Л.Л.С., чрез адв.
В., срещу „..“ ЕООД, с която по реда на чл. 422 са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ вр. чл. 4 от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. и чл.
86 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 евро, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 10.04.2025 г. до окончателното плащане, представляваща дължимото обезщетение поради отказан достъп на борда за полет № IV803 от 29.06.2024 г., по маршрут от летище Базел – Мюлуз – Фрайбург, Франция, до летище Прищина, Косово, както и сумата от 26,23 евро – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 01.07.2024 г. до 08.04.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20966/2025 г. по описа на СРС, 28 състав.
Ищецът твърди, че между .. и ответника бил сключен договор за въздушен превоз, по силата на който дружеството следвало да изпълни полет № IV803 от 29.06.2024 г., по маршрут от летище Базел – Мюлуз – Фрайбург, Франция, до летище Прищина, Косово. Сочи, че пътникът се явил на летището за регистрация 45 минути преди планирания час на излитане, за което му била издадена бордна карта. Въпреки посоченото, превозвачът му отказал неправомерно достъп до борда. В тази връзка, счита че ответникът му дължи обезщетение в размер на 250 евро, като посоченото вземане било прехвърлено в полза на „..х“ Л.Л.С. по силата на сключен договор за цесия. На 01.07.2024 г. дружеството изпратило извънсъдебна покана до превозвача, с искане за плащане на дължимото обезщетение, но до настоящия момент липсвало изпълнение. Ето защо ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 250 евро, представляваща дължимото обезщетение поради отказан достъп на борда, както и сумата от 26,23 евро – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 01.07.2024 г. до 08.04.2025 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на валидно облигационно правоотношение по сключен между .. и 1 ответника договор за въздушен превоз, със съдържанието посочено в исковата молба, за който пътникът е имал потвърдена резервация; отказан достъп на борда, обуславящ правото му на обезщетение в размер, изчислен съобразно разстоянието на полета от първоначалния до крайния пункт на пристигане; прехвърлянето на процесното вземане за обезщетение в полза на дружеството по силата на валидно сключен договор за цесия; изпадането на ответника в забава за плащане на дължимото обезщетение, както и размера на дължимата мораторна лихва.
В доказателствена тежест на ответника е да установи по делото пълно и главно, че е изправна страна по договора, респ. правоизключващите отговорността му факти.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК, тъй като същите са относими и необходими за правилното решаване на правния спор.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 09.11.2026 г. от 09.35 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 20966/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл. 190 ГПК, в срок до първото по делото открито съдебно заседание да представи списък на всички пътници, допуснати до борда на полет № IV803 от 29.06.2024 г., по маршрут от летище Базел – Мюлуз – Фрайбург, Франция, до летище Прищина, Косово. ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение на посоченото задължение съдът може да приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от ищеца за допускане на съдебнотехническа експертиза по делото, тъй като същата не е необходима за правилното решаване на правния спор.
СЪОБЩАВА на страните, че въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаването им да участват в информационна среща за процедура по медиация по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице 2 обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3