Определение № 713 от 12.09.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713 гр. Габрово, 11.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина П.

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500402 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД против Разпореждане № 1713/01.08.2024г. постановено по ч.гр.д.

№1003/2024г. на PC Севлиево, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 84.37 лева договорно възнаграждение за периода 20.05.2019г. – 20.08.2019г. и за сумата 846.12 лева законна лихва за периода 20.08.2019г. – 29.07.2024г.

Жалбоподателят счита, че в обжалваната част разпореждането е незаконосъобразно и необосновано. Твърди ,че на този етап от производството заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Правомощията по чл.411,ал.2, т.3 ГПК касаят неравноправния характер на клауза в договора и тълкуването в съответствие с чл.143 ЗЗП. Смята, че в случая заповедният съд не е извършил правилна преценка на критериите по чл.143 и на разпоредбата на чл.145 ал.2 ЗЗП. Твърди, че уговорения в договора ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като е спазена разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави , съответства на принципа на добросъвестност и 1 еквивалентност между предоставения кредит и неговата цена, и е в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Присъждането на законна лихва е последица от уважаване на главния иск. Размерът й подлежи на установяване в изпълнителното производство, което следва да е приложимо и за заповедното производство. Твърди се, че уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР са действителни, поради което процесният договор е изцяло действителен и е породил правни последици и за двете страни.

Прави се искане съдът да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови да се издаде заповед да изпълнение относно отхвърлените вземания. Претендира се и присъждане на направените по делото разноскидържавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е депозирано заявление от „Профи Кредит България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. П. С., за сумата от 3 118.20 лева, от които: неплатена главница в размер на 852.67 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 84.37 лева, дължимо за периода 20.06.2019г. – 20.08.2019г. ; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 935.04 лева, 400.00 лева - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора начислена на 20.08.2019г., 846.12 лева -законна лихва за периода 20.08.2019г.(датата на предсрочна изискуемост) до 21.12.2023г г., законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като за периода 09.05.2024г. до 29.07.2024г.

Вземането произхожда от Договор за потребителски кредит №3038355644/26.11.2018г. Тъй като процесния договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че искането за 2 присъждане на възнаграждение за допълнителни услуги се основава на вероятно неравноправна клауза, тъй като противоречи на добрите нрави. Чрез тази клауза се увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. В случая при размер на отпусната главница от 1000 лева, е предвидено задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 1200,48 лева, с което са установени допълнителни разходи по кредита в размер, надвишаващ размера на уговорената възнаградителна лихва. Постигнато е съгласие, че посочените разходи подлежат на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до съмнение, че по този начин е установено скрито – допълнително възнаграждение на кредитора, което не е посочено при определяне на годишния процент на разходите. Съобразно с практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 и 2 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C714/22, е прието от заповедния съд, че е налице сериозно съмнение дали в договора е посочен действителния ГПР, т. е. не е посочен ГПР и целият договор следва да се приеме за вероятно нищожен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради вероятно неравноправния начин на определяне на ГПР, като заявителят безспорно има право да получи само главница по договора, а заявлението му се отхвърля за всички останали вземания.

Въззивният съд намира, че постановеният с обжалваното разпореждане отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми от 84.37 лева - договорно възнаграждение за периода 20.05.2019г. – 20.08.2019г. и за сумата 846.12 лева - законна лихва за периода 20.08.2019г. – 29.07.2024г.е законосъобразен.

Заявлението по чл.410 ГПК е частично отхвърлено за претендираните от „Профи Кредит България“ ЕООД вземания за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, както и за такси за извънсъдебно събиране на вземането, и доколкото в заявлението по чл.410 ГПК не е посочен размер на главницата, върху който претендираната законна лихва е начислена и начина на формирането на тази главница, то при частичното отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК за съответните вземания за услуги и такси, не може да се приеме за установено, че законната лихва е дължима в претендирания размер, нито да се извърши преизчисляване в заповедното производство при отхвърляне на част от заявлението.

3

Съгласно чл.23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, предвид което в тази хипотеза не се дължи договорна лихва. В случая няма данни в ГПР да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор , което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Целта на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор.

Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/.

С оглед на това правилно не е уважено заявлението по чл.410 ГПК и за претендираното договорно възнаграждение от 84.37 лева.

По изложените съображения и на осн. чл. 413 ал.2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1713/01.08.2024г. постановено по ч.гр.д. №1003/2024г. на PC Севлиево, в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 84.37 лева договорно възнаграждение за периода 20.05.2019г. – 20.08.2019г. и за сумата 846.12 лева законна лихва за периода 20.08.2019г. – 29.07.2024г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4