Решение № 19040 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19040 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110111721 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „И“, бл.

****, ВХ. *, АП. *, инсталация № ******, абонатен № ****. Претендира се установяване на дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3600/2025 г. по описа на РС Пазарджик, а именно: 1636,49 евро (3200,69 лв.) главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 25.09.2025 г.; 249,89 евро (488,74 лв.) мораторна лихва за забава за периода 15.11.2022 г. – 23.09.2025 г.; 38,33 евро (74,96 лв.) главница за услуга по дялово разпределение за периода 01.08.2022 г. – 31.03.2024 г., ведно със законна лихва от 25.09.2025 г., и 10,89 евро (21,29 лв.) мораторна лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 16.10.2022 г. – 23.09.2025 г.

Ответникът Т. П. П. е депозирала възражение в срока по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. Във възражението се оспорва размерът на вземането и се твърди, че са извършвани плащания, включително е приложено доказателство за платена сума в размер на 1200 лв.

1

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД,вр.чл.149 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

По делото не се спори между страните, че Т. П. П. е собственик на процесния недвижим имот. В качеството си на собственик по наследство, на 16.03.2009 г. ответницата е подала Заявление-декларация до ТР „София И“, с което изрично е поискала да й бъде открита партида (абонатен № ****) за процесния имот на ул. „Л.“ (бл. ****), АП. *, на мястото на предишния потребител П.П.. В декларацията ответницата собственоръчно е потвърдила съгласието си да ползва имота за жилищни нужди и е поела правата и задълженията на клиент на топлинна енергия. Допълнително, ответницата фигурира като етажен собственик на АП. * в Списъка на етажните собственици към Договора за извършване на услугата дялово разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД.

Следователно, съдът намира за безспорно доказано, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот и пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.

2

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

Съдът кредитира изцяло приетата СТЕ, изготвена от инж. В. Т., от която се установява, че сградата се захранва от абонатна станция с общ топломер, който отчита постъпилата енергия по електронен път всеки месец. Общият топломер е преминал изискуемите първоначални и последващи метрологични проверки без констатирани отклонения. Приложени са Свидетелство за проверка № **** от 01.11.2021 г. и Свидетелство за проверка № ***** от 25.03.2024 г., издадени от лицензирана лаборатория „АРТТЕСТ-Б“, с валидност до 25.03.2026 г.

Установява се, че разпределението на енергията е извършено от „Техем Сървисис“ ЕООД при стриктно спазване на нормативната уредба. В имота на ответника са монтирани 4 броя индивидуални разпределители (ИРРО) на 4 отоплителни тела, както и 3 броя щранг-лири без уреди, чиято енергия се изчислява въз основа на инсталираната им отоплителна мощност спрямо максималния специфичен разход на сградата. Енергията, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по формула въз основа на пълната отопляема кубатура на сградата, като съгласно Акт от ******** г. отоплението в общите части - стълбището е изключено и не е начислявано такова. За битово горещо водоснабдяване, разходът за периодите до 2023 г. е отчитан по индивидуален водомер, а за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. е изчислен служебно при норма на разход 0,140 куб.м. за един потребител, поради липса 3 на отчет. Изравнителните сметки отразяват суми за доплащане в размер на 178,34 лв. за сезон 2021/2022 и +113,29 лв. за сезон 2023/2024) и суми за връщане (напр. -37,21 лв. за сезон 2022/2023), като общата сума за изравняване възлиза на +283,67 лв. или общо дължима сума за процесния период от 01.05.2021г. – 30.04.2021г. възлиза в размер на 2353,87 евро.

Въз основа на приетата по делото ССчЕ се установява точният размер на неплатените суми за процесния период, като се установява, че за отчетния период 05.2021 г. – 04.2022 г. са начислени сума за доплащане от 169,28 лв. през м. 07.2022 г. и сума за доплащане от 8,20 лв. през м. 10.2022 г., като през м. 09.2022 г. задължението е намалено със сума за възстановяване от 15,51 лв..

За следващия отчетен период 05.2022 г. – 04.2023 г. задълженията на ответника първоначално са намалени със сума за възстановяване от 80,01 лв. през м. 07.2023 г., а впоследствие са увеличени със сума за доплащане от 37,25 лв. през м. 09.2023 г.. За последния отчетен период 05.2023 г. – 04.2024 г. са въведени единствено суми за доплащане, съответно 108,45 лв. през м. 07.2024 г. и 40,82 лв. през м. 09.2024 г., като за периода 05.2021 г. – 04.2024 г. е дължима 1636,49 евро главница.

По отношение на възражението за извършено от ответницата плащане от 1200 лв. съдът намира същото за неоснователно, поради следното:

От изготвената по делото ССчЕ се установява, че на 23.12.2025 г. действително е извършено плащане в размер на 1200,00 лв., което плащане обаче е послужило за погасяване на задължения, които са извън процесния период (01.05.2021 г. – 30.04.2024 г.). Сумата е покрила задължения по обща фактура за м.07.2025 г. (1134,24 лв. главница и 28,89 лв. лихви), фактура за м.08.2025 г. (26,88 лв. главница и 1,36 лв. лихви), както и други лихви по фактури в размер на 8,63 лв. Вещото лице категорично заключава, че няма извършени плащания за процесния период от м.05.2021 г. до м.04.2024 г.

Съдът възприема изцяло заключението на ССчЕ като компетентно, обективно и съответстващо на събраните доказателства, поради което възражението на ответника за погасяване на процесния дълг се явява неоснователно.

При кредитиране заключението на СТЕ и ССчЕ се установява, че за претендирания от ищеца период размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 1636,49 евро, до която сума искът е основателен и следва да се уважи.

4

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение, че услугата е извършвана в процесния период. Главницата за дялово разпределение е установена от ССчЕ (стр. 6 от експертизата). По делото се установява, че за периода от 01.08.2022 г. – 31.03.2024 г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 74,96 лв. (38,33 евро), поради което искът е основателен и следва да се уважи.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Уважаването на главния иск обуславя основателността и на акцесорната претенция, доколкото е налице главно, изискуемо парично задължение, за което длъжникът е изпаднал в забава.

По отношение на падежа на процесиите задължения, съдът съобрази разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД. Според посочените текстове, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С изтичането на този срок задължението става изискуемо и длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, поради което дължи на продавача обезщетение в размер на законната лихва.

Предвид изхода на спора по главния иск за заплащане на цената на доставената топлинна енергия, съдът намира претенцията за мораторна лихва върху тази главница за доказана по своето основание. По отношение на нейния размер, съдът кредитира изцяло неоспореното заключение на ССчЕ.

Вещото лице е установило, че размерът на мораторната лихва върху дължимите суми за главница за ТЕ, изчислена от датата на изпадане на ответника в забава за всяко отделно задължение до 23.09.2025 г. (както е заявено в заповедното производство), възлиза точно на претендираните 488,74 лв., чиято левова равностойност е 249,89 евро.

Експертизата детайлно е приложила правилата за олихвяване, като е констатирала, че за сторнираните суми с кредитни известия (прогнозни 5 месечни суми по фактури за периода м. 05.2021 г. – м. 04.2024 г.) не се начислява лихва за забава, което е в пълно съответствие с приложимите Общи условия. Лихвата за забава е изчислена върху изравнителните общи фактури, както следва: за сумата по обща фактура № ****/31.07.2023 г. (1559,70 лв.) лихвата е начислена за периода от 15.09.2023 г. до 23.09.2025 г. и е в размер на 261,24 лв.; за сумата по обща фактура № *******/31.07.2024 г. (1554,72 лв.) лихвата е начислена за периода от 15.09.2024 г. до 23.09.2025 г. и е в размер на 208,56 лв. Допълнително са начислени съответните лихви върху сумите за доплащане от отделните месечни изравнения (в размер на 1,56 лв., 3,11 лв., 9,51 лв. и 4,76 лв.). Тъй като изчисленият от вещото лице размер съвпада напълно с претендирания от ищеца, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 249,89 евро (488,74 лв.) е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:

Ищецът претендира сумата от 10,89 евро (21,29 лв.), представляваща обезщетение за забава върху неплатената услуга за дялово разпределение за периода от 16.10.2022 г. до 23.09.2025 г. Въпреки че ССчЕ е изчислила математически тази лихва за съответните периоди, съдът намира претенцията за неоснователна. Услугата по дялово разпределение се извършва от трето лице – фирма за дялово разпределение ("Техем сървисис" ЕООД), и макар таксата за нея да се инкасира чрез ищеца, липсват категорични доказателства за настъпил падеж и автоматично изпадане в забава на ответника за тези конкретни акцесорни вземания по начин, който да обоснове присъждането на мораторна лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Поради това, искът в тази му част за сумата от 10,89 евро (21,29 лв.) остава недоказан по своето основание и следва да бъде отхвърлен.