Решение № 2092 от 29.12.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 2813/2025
- Вид
- Решение № 2092
- Подписан
- 29.12.2025
- В сила
- 26.05.2026
- Състав
- Дияна Атанасова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.126 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 3, т. 35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
РЕШЕНИЕ
№ 2092 гр. Плевен, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430102813 по описа за 2025 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от “И.Ф.” ЕООД, ЕИК **********, с адрес гр.***********” №17, aп.1, представлявано от Б.И.Н. - **** чрез **** А. С. Г., съдебен адрес гр.София - 1408, р-н ****” №17, ап.1 против Г. В. Й., ЕГН **********; адрес: гр. ****“, бл.67, вх.Г, ет.2, ап.6, в която се твърди следното : на 16.03.2023год. ищцовото дружество, в качеството на кредитодател, сключило с ответника, в качеството на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние №429379, при условията на ЗПФУР.
Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента 1 получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва.
По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В случая запис не е извършван. При кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: ************** и следният имейл: **** ****@abv.bg. Активиращият код е 4798.
Сключването на договора чрез електронната платформа и последващото потвърждаване на сключването по време на телефонния разговор е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 ог ЗПФУР. Приложим но повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. Съдът, следва при преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС. Прилагаме по два броя дискове - за съда и за ответната страна, с доказателствената стойност на оригинални договори за кредит, съгласно чл.
184, ал. 1, изр 2 от ГПК. Моля, да се назначи техническа експертиза, която да отговори на въпроса: изпълнена ли е процедурата по кандидатстване за договор за кредит Na 429379? Подробно въпросите са развити по- Долу.
В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат.
Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат то е явно, че именно ответника е предоставил снимките. Прилагаме и справка от сайта на МВР, от която е видно, че личната карта е валидна. В случай, че личната карта бе предмет на престъпление, то не би следвало личната кара да е отбелязана по този начин. Предоставена е снимка от профил във вайбър. От нея е видно, че профила е на лице с името на ответника, като снимките съвпадат, както и че предоставеният телефонен номер е този, който е използван при сключване на договора за кредит.
Етапите за сключване изискват множество действия от страна на потребителя, като във всеки от тях той се запознава с обстоятелството, че 2 сключва договор за предоставяне на кредит, което означава, че е знаел, в какво правоотношение встъпва.
По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
До входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба няма постъпили плащания за претендиранага вноска.
Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 4000.00 лв. Съгласно чл.2, ал.1 от Договора кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на 4000.00 лв. /четири хиляди лева/.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по касово на каса на „Изи пей“ АД.
Във вр. с вземането е образувано ч.гр.д. №4215/2024г., 5 с-в. на PC Плевен, по повод на което е образувано дело с основание чл. 415 от ГПК, а именно - гр.д. №5839/2024г., 1 с-в. по описа на PC Плевен.делата са образувани за всички вземания по договор № 429379 от 16.03.2023г., но в хода на гр.д. № 5839/2024г., 1 с-в. по описа на PC Плевен е направено оттегляне на част от сумата, предмет на исковата молба. Следователно претендираната по ч.гр.д. №2217/2025г. по описа на 9 с-в. на PC Плевен вноска за главница в размер на 166.67 лв. не е предмет на гр.д. №5839/2024г., 1 с-в. по описа на PC Плевен. Съответно заявлението е допустимо, като не е налице „дублиране“ и пречки по смисъла на чл.126 от ГПК, за неговото разглеждане, както и за разглеждането на исковата молба.
Ищецът е депозирал пред Районен съд Плевен заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е образувано ч.гр.д.
№2217/2025г., по което е издадена заповед за изпълнение, която е надлежно връчена на ответника по делото. Той е подал възражение срещу нея, поради което се предявява настоящият установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.
3
Прави се искане за спиране на делото на основание чл.229 ал.1, т.4 от ГПК до приключване на по-рано заведеното дело - гр.д. № 5839/2024г., чието решение е от значение за правилното решаване на настоящия спор.
Претендира се сумата от 166.67 лв., представляващи главница с падежна дата 03.02.2025г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на задължението.
Претендират се разноски.
В условията на евентуалност се претендира сумата от 166.67 лв. на основание чл. 23 от ЗПК, като част от недължимо преведена по прогласен за недействителен договор за кредит, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
В срок е депозиран писмен отговор от Г.Й., чрез адв.С.Т. от ПлАК, с който са наведени доводи за недопустимост на иска - неоснователни, респ. за неоснователност на исковата претенция. Изложени са подробни твърдения за недействителност на процесния договор за кредит.
Претендират се разноски.
В о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява.
В о.с.з. ответната страна, редовно призована, се представлява от адв.Т., който оспорва иска и навежда доводи в о.с.з.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Страните не спорят, че са сключили на 16.03.2023год. договор за предоставяне на кредит №429379 и същият е представен и неоспорен по делото от насрещната страна. Предоставената сума на ответницата по договора е в размер на 4000лв, със срок на кредита 720 дни, изтичащ на 05.03.2025г. Размерът на вноската по кредита е 166,67 лв. - главница.
Годишният процент на разходите е 48.44% а годишният лихвен процент е 40.15 %, дневен лихвен процент 0,11%,. Общо задължение по кредита 5649,61 лв. и общо дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл.3 ал.1 е 7390,87лв.
4
Оспровайки предяавения иск, ответницата не заявява да е извършила надлежно плащане, а се позовава на недопустимост на така предявения иск с оглед наличието на висящ процес между същите страни - гр.д.
№5839/2024год. по описа на ПлРС. Този довод е наведен с писмения отговор и съдът, след извършена служебна проверка по посоченото друго висящо дело, се е произнесъл, че не е налице идентичност на претенциите по двете дела, респ. не е било поискано съединяване на настоящото дело за разглеждане с по-рано образуваното гр.д. №5839/2024год. по описа на ПлРС. По това дело производството е частично прекратено поради оттегляне на иска и съдът се е произнесъл по претенция за дължима главница в размер 166,67лв., представляваща неплатена погасителна вноска с падеж 08.06.2024г. по процесния договор за кредит. След извършена служебна справка в ЕИСС съдът констатира, че по гр.д. №5839/2024год. по описа на ПлРС е постановено съдебно решение от 16.12.2025год., с което съдът е признал за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР по отношение на ответника Г. В. Й., ЕГН **********, гр.**** бл.67, вх.Г, ет.2, ап.6, че дължи на кредитора И.Ф. ЕООД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление: гр.Со**** **** № 17, ап.1, сумата 166,67 лева, представляващи задължение за главница по Договор за предоставяне на кредит № 429379/16.03.2023г. /погасителна вноска за 08.06.2024г./, сключен между И.Ф. ЕООД и Г. В. Й., ведно със законната лихва от 22.07.2024г. до изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2520/31.07.2024г. по ч.гр.д. № ********** 4215/2024 по описа на РС-Плевен.
Съдът е отхвърлил предявения от И.Ф. ЕООД, ЕИК**********, против Г. В.
Й. иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 54,98 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 09.05.2024 г. до 08.06.2024 г. по Договор за предоставяне на кредит № 429379/16.03.2023г./, сключен между И.Ф. ЕООД и Г. В. Й., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2520/31.07.2024г. по ч.гр.д.********** 4215/2024 по описа на РС-Плевен.
В ЕИСС не е отразено решението да е влязло в сила.
Настоящата искова претенция е за дължима вноска по процесния договор за кредит, с падеж 03.02.2025год. Не се твърди от страна на ответницата да е 5 извършила плащане, респ. липсват представени от същата доказателства за това. Не е представено и съдебно решение, с което понастоящем съдът да се е произнесъл по същия правен спор или доказателства за висящност на същия спор пред друг състав на съда. Т.к. ищецът претендира само заплащане на главница по договора, без договорна лихва или други задължения, за които ответницата се е съгласила, то съдът приема, че не следва да обсъжда дали процесният договор е недействителен, т.к. дори и да е такъв, то на основание чл.22 от ЗПК ответницата дължи връщане на главницата по договора.
С оглед изложеното, предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение разноските по делото: в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за исковото производство в размер общо 150лв. за внесена държавна такса и разноски за **** в минимален размер, като следва да се присъдят и разноските за заповедното производство – 71,25лв.
При този изход на делото на ответницата не се дължат разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Г. В. Й., ЕГН **********; адрес: гр. ****“, бл.67, вх.Г, ет.2, ап.6, ДЪЛЖИ на “И.Ф.” ЕООД, ЕИК **********, с адрес гр.***********” №17, aп.1, с пълномощник **** А. С. Г., съдебен адрес гр.София - 1408, р-н ****” №17, ап.1 сумата от 166,67лв., представляващи главница с падежна дата 03.02.2025г., дължима по договор за предоставяне на кредит № 429379 от 16.03.2023год., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва от 07.04.2025год. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2217/2025год. по описа на ПлРС.