Решение № 11722 от 05.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11722 гр. С., 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110158687 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т., с която са предявени срещу С. А. Д., А. Ж. П. и А. М. Т. осъдителни искове за заплащане на сумата от общо 682,07 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С., район „И., аб. № ., сумата от 6,09 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2021г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 55,16 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до 30.09.2022г. и сумата от 0,86 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.04.2020г. до 30.09.2022г., като сумите се разпределят както следва: 1/8 от сумите се претендират от С.

А. Д., а именно: сумата от 85,26 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С., район „И., аб. № ., сумата от 0,76 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2021г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 6,89 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до 30.09.2022г. и сумата от 0,11 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.04.2020г. до 30.09.2022г.; 1/8 от сумите се претендират от А.

Ж. П., а именно: сумата от 85,26 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С., район „И., аб. № ., сумата от 0,76 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2021г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 6,89 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до 30.09.2022г. и сумата от 0,11 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.04.2020г. до 30.09.2022г. и 6/8 от сумите се претендират от А. М. Т., а именно сумата от 511,55 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна 1 енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С., район „И., аб. № ., сумата от 4,57 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2021г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 41,37 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до 30.09.2022г. и сумата от 0,64 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.04.2020г. до 30.09.2022г.

Ищецът „Т. твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение, както и стойността на услугата дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на продавача (ОУ 2014г., в сила от 12.03.2014г.). Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за производството.

Ответниците С. А. Д. и А. Ж. П. са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия за топлоснабдения имот, както и доставката на топлинна енергия до имота на посочената стойност. Евентуално твърдят, че са извършили плащания, с които са погасили задълженията си към ищеца. Молят за отхвърляне на предявените срещу тях искове.

Ответникът А. М. Т. е подала отговор на исковата молба на 21.12.2022г. в законоустановения срок, но погрешка го е депозирала по гр.д. № 62326/2021г. на СРС, 54 състав, което съдът намира да се установява от констатацията на председателя на 54 състав в постановеното определение № 5224 от 07.02.2023г. по делото на 54 състав. С подадения отговор ответницата оспорва да е обвързана от договорна връзка с ищеца за продажба на топлинна енергия, тъй като партида на имота е открита на името на трето за спора лице и именно то е ползвало имота през процесния период. Не оспорва размера на начислената топлинна енергия. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства. Позовава се на изтекла погасителна давност за вземанията за част от процесния период.

Третото лице-помагач „Т. взема становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово разпределение, както и нейният размер.

По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да докажат, че са погасили задълженията си чрез плащане.

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, 2 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, че в конкретния случай ответникът А. М. Т. се явява битов клиент на топлинна енергия по смисъла на пар. 1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката въз основа на качеството й на собственик на 3/4 ид.ч. от процесния имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С., ул. „А.. Установява се, че съответните идеални части от процесния апартамент са прехвърлени на ответницата Т. с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот, вместо изпълнение на парично задължение акт № 87, том I, рег. № 2580, дело № 73 от 27.04.2018г., като се установява, че описаният в нотариалния акт имот е идентичен с процесния с административен адрес: ул.

„А. съгласно представеното удостоверение от ГИС-С.. Не се твърди, нито се установява от прехвърлянето на собствеността през 2018г. до края на процесния период ответницата Т. да се е разпоредила с правото си на собственост върху процесния имот или през исковия период същият да е бил ползван от друго лице, което да е сключило договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Напротив, по делото се установява, че в представените от трето за договора лице, каквото е „Т., писмени доказателства (изравнителни сметки и главни отчети), че именно ответницата Т. е титуляр на партидата, открита за имота за процесния период, като главните отчети са подписани и подписът не е оспорен в производството. Действително по делото е представена молба-декларация за откриване на партида за имота на друго лице (Антон П. П.), различно от ответниците, от 02.07.1997г., но същата е подадена повече от 20 години преди процесния период, като по делото се установи, че след 1997г. са настъпили факти, променяща титуляра на правото на собственост на същия имот, като в съответствие с тази промяна и партидата на имота за процесния имот е била прехвърлена на името на ответницата Т. за процесния период, която не е оспорила това обстоятелство. По делото няма събрани доказателства Антон П. да е бил ползвател на процесния имот за релевантния период и като такъв да е заявил воля за встъпване в договорни отношения с ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, за да се счита същият за страна по продажбеното правоотношение през исковия период от м.05.2019г. до м.04.2021г. С оглед изложеното съдът намира, че за процесния период ответницата А. М. Т. се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ), като отговаря за задълженията за топлинна енергия за имота съобразно притежаваните от същата идеални части от имота.

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т. на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).

Установява се от представените писмени доказателства, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответницата, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение „Т., избрана от етажните собственици на Общо събрание, проведено на 02.07.2002г., видно от представения протокол от същата дата, неоспорен в производството, както и по силата на възлагане от ищеца въз основа на договор от 03.06.2020г.

Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че 3 за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., както и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице.