Решение № 1768 от 23.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1768 гр. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20241100901213 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Павлинка Славова, като разгледа търговско дело № 1213 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 124 и сл. ГПК вр. чл. 95б ЗАПСП.

Образувано е по предявени от „Д.П.“ ООД, ЕИК *******, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, ап. 4, представлявано Н.Х.К. и „Д.Р.“ ООД, ЕИК *******, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ул. *******, представлявано от Н.Х.К., срещу М. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.

„*******, искове за защита на авторско право върху литературна творба, чрез осъждането да преустанови по всякакъв начин използването на песен със заглавие „Малка черна рокля" 1

(звуко и видеозапис), с което се нарушавало авторското право върху текста на песен със заглавие „Моят номер", с продуцент на звукозапис и носител на изключителни права за ползване на произведението „Д.Р.“ ООД, с автор на текста Д. Г. С., представляван от неговия музикален издател „Д.П.“ ООД и да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

С разпореждане от 17.06.2024 г. съдът е констатирал, че исковата молба не съответства на изискванията за редовност и е указал на всеки от ищците „Д.П.“ ООД и „Д.Р.“ ООД да конкретизира кой от тях е носител на изключителните права върху текста, използван при създаване на музикалното произведение „Моят номер“ и съответно легитимиран да предяви исковете за защита на това авторско право, като бъде съобразено, че защита на други авторски, респ. сродни на авторските права (върху музиката и аранжимента не се твърди да са предмет на спора). С молба, вх. № 75605/03.07.2024 г. ищецът „Д.П.“ ООД заявява оттегляне на предявените искове, тъй като уточнява, че носител на изключителните права за използване на текста, създаден от Д. С., е ищецът „Д.Р.“ ООД, ЕИК *******, със седалище гр. София, поради което производството по предявените от „Д.П.“ ООД искове е прекратено с влязло в сила на 31.07.2024 г. определение.

Ответникът М. П. С. в депозиран отговор на предявената искова молба, я счита за процесуално недопустима, поради липса на правен интерес, тъй като ищецът не разполагал с право да упражнява правата на автора върху процесното произведение. Възражението е такова по същество и не препятства процесуалната допустимост на исковете.

По същество исковете били неоснователни, тъй като автор на текста била М. А. К., която прехвърлила правата за използването му на ответника С.. Отделно, текстът, използван от последната бил преработка, а преработката всякога представлявала нов обект на интелектуална собственост. Доводите за нищожност на договор, сключен между неучастващи в производството страни съдът ще коментира в мотивите на съдебния акт, при условие, че този договор е релевантен за спора. Унищожаемост на този договор е недопустимо да се релевира от неучаствало в сключването му лице, поради което тези доводи на ответника не следва да се обсъждат.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен договор, сключен на 10.08.2010 г., Д. Г. С., ЕГН **********, в качеството си на автор, отстъпил на „Д.П.“ ООД на „изключителна основа“ (по терминологията на страните) всички свои имуществени и отчуждими неимуществени права по чл. 15 и чл. 18 ЗАПСП върху произведение, представляващо текст на песен в изпълнение на Т. и Д.Д. (DJ Jerry) със заглавие „Моят номер“. Договорът бил сключен за максимално допустимия по закон срок, но не по-малко от 10 години. В приложение № 1 към договора се съдържа текстът на произведението „Моят номер“.

С договор от 20.08.2010 г. „Д.П.“ ООД като представител на автора на текста на песен с работно заглавие „Моят номер“ -Д. Г. отстъпило на „Д.Р.“ ООД изключителното право да свърже произведенията – аранжимент и текст с музика и да ги запише, като организира и финансира създаването на звукозапис на песен, като последното придобило и всички имуществени и неимуществени права да използва звукозаписа или части от него, съответно съдържащите се в него произведения, включително на продуцента – ищец в производството били отстъпени на изключителна основа прехвърлимите неимуществени права върху 2 произведенията, съдържащи се в звукозаписа и производните на него обекти.

Не е спорно, че текстът на песен със заглавие „Малка черна рокля“ е в основната си част идентичен с текста на песента „Моят номер“, като различия са налице само в първите три строфи на втори и четвърти куплет от общо 7 куплета. Песента „Малка черна рокля“ е с продуцент ответникът М. П. С. и се изпълнява от същата и Супер Саш (Super Sa6).

В декларация от 22.05.2024 г. М. А. К. е обективирала волеизявление, че тя е действителният автор на текста към песента на Т. „Моят номер“, продуцирана от „Д.Р.“ ООД, като с нейно съгласие и без противопоставянето като автор бил вписан Д. Г.. В декларацията изрично е заявено съгласие от страна на К. текстът да бъде използван от М. С. по всички позволени от закона начини за целите на създаването на песента „Малка черна рокля“, включително с правото да извърши преработка, доработка или добавка в текста, самостоятелно или чрез друг автор. Обективирано е и признание, че за отстъпването на правата К. е получила възнаграждение.

С договор от 22.05.2024 г. А.Й.П. и П.Г.П. отстъпили на М. П. С. правата за използване на авторски текст на песен с работно заглавие „Малка черна рокля“, който текст представлявал преработка на текст на песен, създаден от М. А.. Имуществените и прехвърлимите неимуществени правата върху преработката на текста, представляваща приложение № 1 към договора страните се съгласили да възникват директно в полза на М. П.

С.. Приложеният текст на песента е преработен по отношение на първите три строфи от втори и четвърти куплет, като в останалата му част е съответен на текста на песента „Моят номер“.

В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Д. Г. С. и М. А. К., включително същите са поставени в очна ставка, тъй като показанията им относно главния факт - кой от тях е действителният автор на произведението, представляващо текст на песента „Моят номер“, са взаимоизключващи се.

Всеки от свидетелите твърди именно той да е създал произведението, при разяснена наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля К. и приема, че именно тя е автор на процесното произведение, тъй като показанията са логични, последователни и се подкрепят от другите събрани доказателства, включително ищецът не оспорва, че същата е утвърден автор на текстове на песни. От друга страна, начинът на изразяване и отношението на свидетеля С. към произведението разколебават дори допускане на възможността същият да е в състояние да създава текстове в мерена реч. С. е работил като служител в „Д.Р.“ ООД и е извършвал ниско квалифициран труд – разнос на материали, помощ в складове. Същият няма публикации, при разпита не възпроизвежда нито едно свое произведение с обяснението, че писането на лирика му било хоби и то назад във времето, включително използва не-литературни изрази („не ми идва на акъла“).

В пълен контраст с неговата езикова култура, са показанията на К.. Същата твърди, че е създала текстовете на много от песните, станали хитове в жанра попфолк, посочва известни артисти в този жанр, изпълнили песни по нейни текстове, свободно и без затруднения цитира части както от известни, така и от неизвестни за широката публика, свои произведения. К. излага, че създавала текстове на песни за „Д.Р.“ ООД, но с нейно съгласие, тези текстове били представяни като такива с автор Д. Г.. Текстът на песента „Моят номер“ бил също част от тях, включително бил приет веднага и без никакви корекции.

Комуникацията с „Д.Р.“ ООД се осъществявала чрез електронни писма, но от електронен 3 адрес, включващ домейн, съдържащ „Д.диапазон“, но тъй като ползването му било преустановено години назад, свидетелят К. не успяла да достъпи до съдържанието на пощенската кутия. За процесната песен било изпратено електронно писмо от представляващия „Д.Р.“ ООД Н.К. от електронен адрес ******* със заглавие Speshno и текст: novo –tedi I dj jerry, с което било възложено създаването на песента, в подкрепа на което твърдение представя извлечение от съдържанието на електронна пощенска кутия с адрес: marieta_a******* Причината К. да не бъде публично оповестена като автор на създаваните от нея текстове за песни, продуцирани от „Д.Р.“ ООД, била, че се намирала в договорни отношения с друг и то конкурентен търговец - „П.“ ООД и въпреки, че договорът не я ограничавал да предоставя авторски произведения и на други продуценти на попфолк песни, счела, че от лоялност ще предоставя текстовете под името на Д. Г., макар скоро да станало публична тайна, че тя е действителният техен автор.

Ответникът М. П. С. поискала съгласието на К. да преработи и използва текста на „Моят номер“, но свидетелят не била сигурна как юридически стои въпросът с правата върху текста, след като формално името не било публично посочено като автор, поради което и същата изразила съгласие да бъде ползван текста, включително в преработен вид в нарочна декларация.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът намира за неотносими.

По отношение на исковете с правна квалификация чл. 95б, ал. 1, т. 2 и т. 6 ЗАПСП.

Разпоредбите на чл. 95б, ал. 1, т. 2 и т. 6 ЗАПСП предвиждат, че когато произведение се използва в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред преустановяване на неправомерното използване (т. 2) и разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие (т. 6). При тази позитивноправна уредба основателността на предявените искове предполага доказване на притежавано от ищеца „Д.Р.“ ООД изключително право за използване на литературното произведение със заглавие „Моят номер“ и извършено нарушаване на това право от процесуално легитимирания ответник М. П. С., чрез неразрешено използване на обекта на правото в музикалното произведение „Малка черна рокля“. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на всяка от кумулативно предявените осъдителни претенции.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАПСП, обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като литературните произведения са изрично посочени в т. 1 на разпоредбата. Съществено изискване за всеки обект на авторското право е да представлява обективиране на резултат от творческа дейност, а творчеството се определя като човешка дейност за създаване на нови, оригинални и неповторими духовни и материални ценности, затова и върху материализирания израз на тази дейност възникват авторски права, които се ползват със специална защита. Последните се пораждат в полза на физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено съответното произведение - чл. 5 ЗАПСП.

Нормативната уредба (чл. 6 ЗАПСП) въвежда оборима презумпция за авторство - до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг 4 идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки. Това означава, че при съответното обективиране на обекта на авторското право за негов автор се счита това физическо лице (на този етап от развитието на цивилизацията само човешките същества могат да създават творчески произведения), което е посочено като негов автор, но презумпцията е оборима. Хипотезата е различна от тази на анонимно произведение – без отразяване по какъвто и да било начин на конкретно лице като автор или посочване на автора чрез използване на псевдоним.