Решение № 1402 от 03.08.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1402 гр. Пловдив , 03.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20215330103464 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правна квалификация член чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, член чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и член 26, ал. 4 ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 30.03.2017 г. е сключил с Кредисимо ЕАД договор за потребителски кредит № ********* а с втория ответник Ай Тръст ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 2500 лв.

Излагат се съображения за нищожност на сключения договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК и чл. 143, т. 19 от ЗЗП, поради неспазване на задълженията по чл. 11, ал. 10 ЗПК, тъй като съгласно условията на договора за кредит посоченият лихвен % на кредита е в размер на 41,24 %, а ГПР е 50 %, като ищецът твърди, че действителният годишен % на разходите е различен от посочения в договора и е много по- висок, като така ищецът като потребител е бил заблуден относно условията в договора, което води до неравноправност на уговорката за ГПР и нейната нищожност.

На следващо място се посочва, че уговореното възнаграждение за поръчител е разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР, като в нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК кредиторът не е включил в уговорения ГПР разходите за поръчител.

По нататък се излага, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и поради неспазване на изисквания на чл. 11, ал. 11, т. 20 от ЗПК, доколкото няма разписани условия за упражняване на правото на отказ на потребителя в договора, нито е предоставена информация за задълженията на потребителя да погаси усвоената главница и лихва съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, като липсвала информация за размера на лихвения % на ден, която била от значение за потребителя, тъй като той следвало да има данни каква лихва на ден следва да плати, за да упражни правото си да се откаже от договора за кредит.

1

Посочва, че съгласно договора за потребителски кредит потребителят би могъл да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок от 48 часа от подаване на заявлението или да представи банкова гаранция в срок от 10 дни, но тъй като ищецът се нуждаел спешно от финансов ресурс избрал опцията да сключи договор за поръчителство, който поръчител бил определен от кредитодателя, и това наложило подписването на договора за поръчителство на 20.05.2019 г. с Ай Тръст ЕООД, като ищецът поел задължението да плаща на поръчителя определено възнаграждение, което следвало да плаща разсрочено към всяка една падежна вноска от договора за кредит.

Ищецът счита уговорката за заплащане на възнаграждението за поръчител за непородило правни последици, доколкото договорът за поръчителство е договор между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, като освен това този договор е едностранен, безвъзмезден и каузален.

Счита, че този договор противоречи на добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите, тъй като длъжникът не получа никаква престация, което нарушава принципа на справедливост.

На следващо място се сочи, че уговорката в чл. 4, ал.1 от договора за потребителски кредит е недействителна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави.

Ето защо въз основа на гореизложеното се предявени искове за прогласяване на недействителността на договора за потребителски кредит, а при условията на евентуалност се иска прогласяване нищожността на клаузата за предоставяне на възмездно поръчителство, като и се иска прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен с Ай Тръдст ЕООД, като противоречащи на закона и на добрите нрави.

В отговорите на исковите молби ответниците са заявили, че претенциите са неоснователни, а договорите за потребителски кредит за предоставяне на обезпечение действителни, действителна била и клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за предоставяне на кредит.

Съдът, като съобрази изложените твърдения и възражения и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 30.03.2017 г. между ищцата и „Кредисимо“ АД, е сключен договор за потребителски кредит №***** от 30.03.2017г., по силата на който „Кредисимо“ АД се задължава да предостави на ищцата потребителски кредит, в размер на 2 500,00 лв. и при условия посочени в договора, след одобряване на подаденото от кредитополучателя заявление. В чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24,00 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, в ал. 2 на чл.4 санкция за потребителя ако не представи обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението от „Кредисимо“ АД и непораждане на действие на договора между „Кредисимо“ и кредитополучателя. В ал. 3 на чл. 4 е предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие.

В чл. 6 е посочен начин на погасяване на задължението съгласно Приложение № 1 Условия на кредита, представляващ о неразделна част от договора. В условията на кредита 2 по Приложение № 1 е посочено, че се отпуска потребителски кредит за срок от 24 месеца, 24 на брой погасителни вноски, лихвен процент по кредита от 35,09%, ГПР от 50% и общ размер на плащанията от 3514,08 лева. Съгласно приложения Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, данните от Приложение № 1 съвпадат с тези описани в СЕФ. Това се отнася до общия размер на кредита, срока на договора, размер на месечната погасителна вноска, общата сума която следва да се заплати, право на кредитополучателя да предостави обезпечение банкова гаранция или поръчителство, ГЛП/годишен лихвен процент/ и ГПР. В чл. 4.2. от Общите условия за предоставяне на кредита е уговорено правото на кредитополучателя да се откаже от договора, срокът в който може да стане това, както и последиците при упражняване на това право.

На същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, в който е посочено, че „Кредисимо“ АД се задължава да предостави сумата по договор за потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство.

Според договора, поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, за да отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения /чл.1 ал.1/ по ДПК, както и за всички последици от неизпълнението му, а именно: връщане на предоставената сума по кредита от 2500,00 лв., възнаградителна лихва, всички дължими разноски по сключването и изпълнението на договора, задължение за плащане на забава при просрочие на плащанията по договора.

Предвидено е, че за поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер и при условия, съгласно Приложение 1, а именно в размер на 117,5 лева на месец за периода на действие на оговора за кредит.

Съгласно чл. 8, ал. 5 от раздел IV “Възнаграждение“ е предвидено „Кредисимо“АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“АД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя, или най-обременителното и най-тежко задължение на потребителя, явяващо се това по ДПК се определя като вторично и погасявано последно по време за сметка на възнаграждението на поръчителя като всички плащания се извършват в полза кредитодателя „Кредисимо“ АД.

Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се касае за сключен договор за потребителски кредит. Ищцата има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Относно наведеното от ищцата твърдение, че действителният ГПР е различен от уговорения в договора , съдът намира, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, където нормативно е предвидено начина на формиране на годишният процент на разходите по кредита, в него следва да се включат разходите по сключения от ищцата с ответника „Ай тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 30.03.2017г. След като съгласно чл. 4, ал. 1 ДПК усвояването на сумата по кредита, е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от „Кредисимо” ЕАД юридическо лице, вследствие на което между ищцата и „Ай Тръст” ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, то договореното възнаграждение е компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, т.е. всички 3 разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищцата на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързано с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита.

Според вещото лице М. М. по назначената ССЕ, размерът на възнаграждението за предоставяне на поръчителство е 56,40 % от сумата по кредита и ако към него се прибави ГЛП размерът на ГПР ще надхвърли законоустановения такъв в чл. 19, ал. 4 ЗПК от пет пъти размера на законната лихва. В случая посоченият размер на ГПР не отговаря на действителния. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение № 1 е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 3514,08 лв., без в същата да е включено възнаграждението, което ищцата се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този начин макар формално да се изпълнени изискванията на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя, а потребителят е бил лишен от възможността д а разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия.

Неоснователно се явява възражението на ответниците, че за „Кредисимо“ АД е било обективно невъзможно да узнае за размера на договореното възнаграждение и да го включи в ГПР. Кредиторът не отрича, че е предоставил на ищцата процесната сума от 2500,00 лв.

Според съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от Общите условия за предоставяне на кредити, сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на договора за поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, като не може да се приеме, че кредиторът не е знаел за сключения Договор за предоставяне на поръчителство.