Решение № 81 от 11.05.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Варна, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20263000500121 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 121/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Д. М. М. и Т. К. М., подадена чрез адв. И. А., против решение №1343/12.12.2025 г., поправено с решение № 107/04.02.2026 г., постановено по гр.д. № 1822/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които: - е развален на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД договор от 22.02.2010г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 21, том 1, рег.

№ 406, дело №18/2010г. по описа на нотариус П. М. с район на действие Варненски районен съд, с който Ц. Л. М. е прехвърлила на Д. М. М. 5/6 идеални части от недвижим имот представляващ апартамент №4, находящ се в гр. Варна, ул. "******** *********" №**, вх. *, ет. *, състоящ се от кухня, хол, спалня, два килера, два коридора, сервиз и два балкона, с обща застроена площ от 58.54 кв.м., с идентификатор ***, заедно с 5/6 ид. ч. от принадлежащото избено помещение без номер и площ, както и 5/6 ид. ч. от 3.02 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място; - Д. М. М. и Т. К. М. са осъдени солидарно да заплатят на Ц. Л. М., сумата от 104150 лева обезщетение за причинени имуществени вреди в размера на стойността на отчуждените идеални части предмет на разваления договор от 22.02.2010г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 21, том 1, рег.

1

№ 406, дело №18/2010г. по описа на нотариус П. М. с район на действие Варненски районен съд, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда - 16.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението; - Д. М. М. и Т. К. М. са осъдени да заплатят на адвокат Д. Ж. К. на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА сумата от 14280,85 лева, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда дължимата по делото държавна такса в размер от общо 4767,95 лева, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

Въззивниците са настоявали, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано, като с а молили за отмяната му с отхвърляне исковете и присъждане на сторените по делото разноски. Неправилността на обжалваното решение въззивниците са поддържали с оплаквания за процесуални нарушения във връзка с анализа на събрания доказателствен материал, с неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, а оттам и като тяхно следствие - с погрешни правни изводи на съда. Изложили са, че съдът: разгледал въпроса за обема и съдържанието на задълженията на приобретателя по договора за гледане и издръжка без да отчете, че със споразумението от 2015г. страните изцяло са заменили задълженията с напълно ново такова, което представлявало обективна новация; неправилно приел, че декларираният от ищцата в споразумението от 24.01.2015г. отказ от бъдещи претенции бил недопустим, защото в случая ищцата се разпоредила не с бъдещи, а с възникнали от момента на подписването на договора за издръжка и гледане права на издръжка и гледане; евентуално, неправилно първоинстанционният съд разгледал въпроса за обема и съдържанието на задълженията на ответниците по договора за гледане и издръжка, без да отчете подмененото задължение с ново такова – отказът на ищцата да получава грижи и желанието й да получава конкретна сума от 200 лв., като съдът не извършил и релевантна за делото преценка относно изпълнението на това парично задължение и неотносимо към изправността на приобретателите разглеждал поканата за заплащане на допълнителни суми и отчел като тяхно задължение такова за осигуряване на жилище на ищцата; неправилно определил компенсаторното обезщетение по пазарна цена към развалянето, вместо в размер на сумата, от която приобретателите са се възползвали – получената по сделката от 2014 г. цена от 32 667 евро (за техните 5/6 ид.части), без да съобрази добросъвестността на приобретателите и липсата на твърдения за симулативност на цената. Заявили са възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ц. Л. М., чрез адв. К., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователност на оплакванията и такива за правилността на обжалваното решение, е молила за потвърждаване на последното. Адв. К. е претендирала за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА за безплатно оказана адвокатска защита.

2

Въззвивната жалба е в срок, подадена е от лица с правен интерес от обжалване на неизгодната за тях част от решението на окръжния съд, редовна е и допустима. Отговорът също е в срок и е редовен.

Решението на окръжния съд не е обжалвано в останалата му част, с която е отхвърлен искът по чл. 88 ЗЗД за горницата над 104 150 лева обезщетение до претендираните 125 300 лв.

Пред настоящата инстанция всяка от страните е поддържала съответно въззивната жалба или отговора и е претендирала присъждане на разноски, като адв. К. е направила възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Адв. К. е претендирала за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА за безплатно оказана правна защита на ищцата.

Варненският апелативен съд като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част, а по правилността му, с оглед оплакванията в жалбата, доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по искове на Ц. Л. М. срещу Д. М. М. и Т. К. М.: - по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне, поради неизпълнение, на сключения с нотариален акт № 21, том I, рег. № 406, дело №18/2010г. на нотариус П. М. с район на действие Варненски районен съд, договор от 22.02.2010г. с който ищцата Ц. Л. М. е прехвърлила на ответника Д. М. М. по време на брака му с ответницата Т. К. М. собствените с и 5/6 идеални части от недвижим имот с идентификатор

***, представляващ апартамент №4, находящ се в гр. Варна, ул. "******** *********" №**, вх. *, ет. *, ведно с 5/6 ид. ч. от избено помещение, както и 5/6 ид.ч. от 3.02 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място, срещу насрещно поето от приобретателя задължение за издръжката и гледането й; - по чл. 88, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 57, ал.2 ЗЗД за солидарното осъждане на Д. М. М. и Т. К. М. да заплатят на Ц. Л. М. сумата от 125 300 лв., представляваща равностойността на прехвърлената от Ц. М. идеална част от имота, предмет на разваления договор и продадена от приобретателите на 21.07.2014 г. на трето лице, ведно със законните лихви от исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата е поддържала, че след прехвърлянето на имота на ответниците през 2010 г. тя е живяла в него до момента, в който ответниците са го продали на трето лице през 2014 г. След това се преместила и заживяла в дома на ответниците в гр.А.. През месец януари 2015 г. отношенията на страните се влошили и тя се изнесла и заживяла на квартира (срещу наем от 275 лв.) в жилище на бившия й съпруг – баща на ответника. Едновременно с това, на 24.01.2015 г., подписала споразумение с ответниците, с което задължението за издръжка и гледане се трансформирало в парично – за ежемесечно заплащане на сумата от 200 лв. На 20.12.2022 г. жилището, в което живеела, било 3 прехвърлено на ответника и от месец септември той започнал да й звъни с искане да го освободи. Отделно от това, поради инфлационните процеси, издръжката не й била достатъчна, но поисканото от ответниците увеличение й било отказано. Ответниците не плащали издръжка от м.ноември 2023 г. и до момента. С уточнителната молба от 07.10.2024 г. тя е пояснила, че за разваляне на договора се позовава на неизпълнението от ответниците на трансформираното задължение за издръжка от 200 лв. месечно и на отказът им то да бъде увеличено, като е посочила, че те нямат задължение да й осигурят жилище. Предвид, че прехвърленият имот бил продаден през 2014 г., след уважаване на иска за разваляне на договора е претендирала паричната му равностойност към датата на развалянето.

Ответниците са оспорили исковете и са молили за отхвърлянето им.

Навели са възражения за липса на неизпълнено тяхно задължение по договора, предвид сключеното от страните споразумение от 24.01.2015 г., с което задължението за издръжка и гледане се трансформирало в парично за месечен размер от 200 лв. и предвид изрично заявената воля на прехвърлителката, че не желае да живее с приобретателите, не иска те да полагат грижи за нея, включително и при здравословни проблеми и не желае контакт с тях. Заявили са насрещно (на паричната претенция) възражение за прихващане със сумата от 22 900 лв., представляваща стойността на платените от тях и дължими им, след разваляне на договора, суми за издръжка на ищцата за периода от споразумението от 2015г. до месец октомври 2023г.

Установена със събраните по делото доказателства е следната фактическа обстановка, по която между страните няма спор понастоящем:

Ищцата и първия ответник са майка и син, а ответниците са съпрузи. На 22.02.2010г. с договор, сключен с нотариален акт № 21, дело № 18/2010г., Ц.

Л. М. е прехвърлила на сина си Д. М., по време на брака му с Т. М. собствените си 5/6 идеални части от недвижим имот представляващ апартамент № 4 в гр. Варна, ул. „С. Вр.“ №** с маза и общи части от общите части на сградата и от правото на строеж, срещу поето насрещно задължение за издръжка и гледане, като останала да живее в жилището (така показанията на св. В. Ив. и св. Й. Д.). На 21.07.2014 г. ответниците и третия съсобственик продали процесното жилище на трето лице за сумата от 39 200 евро, като част от продажната цена е била платена директно на продавачите от отпуснат на купувачите жилищен кредит. В същия ден, с декларация с нотариална заверка на подписа, ищцата декларирала съгласието си с продажбата. От този момент, жената заживяла при ответниците в къщата им в гр.А. и отношенията между страните били много добри до началото на 2015 г., когато настъпил разрив между тях и Ц. М. се изнесла и заживяла под наем в жилище на бившия й съпруг в гр.Варна, ул. „Д. В.“. На 24.01.2015 г. страните подписали споразумение, че поетото през 2010 г. задължение за издръжка и гледане се трансформира в парично за сумата от 200 лв. месечно, платима по банков път до 26- то число на текущия месец. Изрично са посочили, че споразумението се сключва по искане на Ц. М. и заради несъгласието й за друг вид полагане на 4 грижи, включително и да живее в дома на ответниците. Посочили са, че Ц. М. не желае да контактува с ответниците в бъдеще, както и те да се грижат за здравословното й състояние, включително и при влошаване, както и че няма да има финансови и морални претенции към тях. Няма спор, а и установено от доказателствата за извършени преводи по сметка и от заключението на вещото лице по икономическата експертиза е, че от този момент 24.01.2015г. до 26.10.2023г. ответникът М. е плащал ежемесечно сумата и е превел на ищцата М. по нейна банкова сметка общо 21 150 лева. След тази дата плащания от ответниците за издръжка на ищцата няма, включително в хода на цялото производство по настоящото дело (исковата молба е от 16.02.2024 г.). На 20.12.2022 г. ответникът Д. М. е придобил от баща си М. М. обитаваното от ищцата жилище в гр. Варна, ул. „Д. В.“ №**, ет.* и е настоявал тя да го освободи. След отказа й, спрял издръжката и завел иск по чл. 108 ЗС за собственост. Ищцата е освободила имота на 22.10.2025 г. в хода на настоящото производство, видно от извършения срещу нея въвод от съдебния изпълнител.