Определение № 438 от 16.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. Пловдив, 16.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20255000600540 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 440 ал. 2 НПК.

С определение № 918/24.11.2025 г., по ЧНД 1147/2025 г. Старозагорският окръжен съд е оставил без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения К. Д. Д..

Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият К. Д.

Д., който го е обжалвал с искане то да бъде отменено и се уважи молбата му за предсрочно условно освобождаване.

Началникът на затвора не е депозирал становище по подадената въззивна частна жалба.

Окръжна прокуратура не е взела становище.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В мотивите към атакуваното определение Старозагорският окръжен съд 1 е направил внимателен, точен и прецизен анализ на поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

С присъда № 31/17.10.2022 г. по НОХД № 32/2022 г. на ОС СТАРА ЗАГОРА К. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 23/24.04.2021 г. в с.*, общ. *, в съучастие с Д. А., като извършител, отнел чужди движими вещи на обща стойност 17,50 лв. от владението на П. К. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и като грабежът е придружен с многостепенна средна телесна повреда, от която е последвала смъртта на П. К. П., който макар и непълнолетен - навършил 16 годишна възраст, е могъл да разбира и ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 199, ал.2, т.1, пр.второ, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 63, ал.2, т.1 и чл. 54 от НК е осъден на 6 /шест /години „лишаване от свобода“.

Присъдата е влязла в сила на 02.11.2022 г. Накзанието е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ“ режим.

Осъденият К. Д. Д. е постъпил в затвора на 20.01.2022 г., с начало на наказанието 09.06.2021г.

Видно от представеното становище на началника на затвора, към 09.10.2025г. осъденият е изтърпял 4 години 4 месеца и 12 дни. Остатък за изтърпяване на наказанието към тази дата е 1 година 7 месеца и 18 дни.

В приложеното становище на началника на затвора до Окръжен съд Стара Загора е отразено, че се касае за лице с много ниско ниво на интелектуално функциониране и социална интеграция и с устойчиви проблеми в социалното функциониране при живот на свобода. Практически неграмотен, въпреки твърденията му, че е завършил 9. клас. Израства в субкултурно обременена и криминализирана семейна среда, в условия на хипопротекция и значителни материални затруднения. Личностно незрял, повърхностен и импулсивен, безкритичен към собственото си поведение, което е изцяло ориентирано към задоволяване на базисни биологични потребности. Слабо автономен, с трудности в целеполагането. Лесно става валентен на негативно влияние.

На два пъти е допускал дисциплинарни нарушения, за което е наказван със Заповед № Л-6003/04.12.2023 г. на началника на затвора с наказание „Писмено предупреждение“ за нарушение на установения ред и дисциплина и Със Заповед № Л-292/24.01.2024 г. с наказание „Извънредно дежурство по 2 поддържане на чистотата и хигиената“ за срок от 7 дни за притежание на неразрешени вещи. Не е награждаван. Не са регистрирани случаи на употреба на алкохол или наркотични вещества, нито прояви на агресия или автоагресия в условията на строго контролирана среда.

Видно от представеното становище на зам.началника на РНОД, по отношение на извършеното деяние осъдения е слабо критичен, омаловажава случилото се, формален в заявената мотивация за положителна промяна.

Личностовите ресурси, както и тези на близката социална среда са ограничени, като това дава индикации за неблагоприятна ресоциализационна прогноза.

От друга страна, направената експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на правонарушителя е отчела, че осъденият е импулсивен, с нисък фрустрационен праг, с дефицити в уменията за мислене и вземане на решения, слабо самокритичен, силно самооправдателен, същият използва защитни психологични механизми, за да оправдае извършеното правонарушение.

При оценката на правонарушителя е отчетено средно ниво на риска от рецидив - 63 бала, с наблюдавани дефицити в няколко зони, които първоинстанционният съд е посочил. Предвид насилствения характер на престъплението, рискът от вреди е от определен в средна степен. При преоценката по профила не са отчетени положителни промени в стойностите на рисковете от рецидив и вреди. Липсва мотивация за позитивна промяна.

Видно от анализираното становище, не са налице изискуемите по чл.439а, ал.1 от НПК, предпоставки и обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод, че същият е дал достатъчно ясни и категорични доказателства за своето поправяне, от които да е настъпила трайна и необратима положителна промяна в него по време на изтърпяване на наказанието и към настоящия момент не са постигнати целите на наказанието.

С оглед събрания и проверен доказателствен материал по делото, правилен е изводът на окръжния съд, че при осъдения към настоящия момент е налице само първата предпоставка - изтърпяно е повече от половината от наложеното му наказание, но не е постигнато неговото поправяне.

С оглед на всичко посочено по-горе и след като е направил внимателна преценка на цялостното поведение на осъдения, фиксираните проблемни 3 зони, съдът е направил правилния извод че не е постигнат поправителения ефект, визиран в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК.

Настоящата инстанция счита, че макар и да са налице формалните предпоставки на чл. 70 ал. 1 т. 1 НК, не са постигнати целите на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по отношение на осъдения. Не може да се приеме, чеНАСТОЯЩАТА ИНСТАЦИЯ СЧИТА чеението на че заниетотрация, която настоящата инстанция напълно споделя. при него е приключил възпитателният процес. Поради това и не е налице втората изискуема предпоставка на закона, а именно наличие на доказателства за поправянето му.

При разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати процесуални нарушения, свързани с правото на защита на осъдения. Същият е представляван от упълномощен от него защитник, който подробно е изложил доводите пред съда за предсрочно освобождаване.

Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 918/24.11.2025 г., постановено по ЧНД 1147/2025 г., по описа на Старозагорския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. Пловдив, 16.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20255000600540 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 440 ал. 2 НПК.

С определение № 918/24.11.2025 г., по ЧНД 1147/2025 г. Старозагорският окръжен съд е оставил без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения К. Д. Д..

Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият К. Д.

Д., който го е обжалвал с искане то да бъде отменено и се уважи молбата му за предсрочно условно освобождаване.

Началникът на затвора не е депозирал становище по подадената въззивна частна жалба.

Окръжна прокуратура не е взела становище.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В мотивите към атакуваното определение Старозагорският окръжен съд 1 е направил внимателен, точен и прецизен анализ на поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

С присъда № 31/17.10.2022 г. по НОХД № 32/2022 г. на ОС СТАРА ЗАГОРА К. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 23/24.04.2021 г. в с.*, общ. *, в съучастие с Д. А., като извършител, отнел чужди движими вещи на обща стойност 17,50 лв. от владението на П. К. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и като грабежът е придружен с многостепенна средна телесна повреда, от която е последвала смъртта на П. К. П., който макар и непълнолетен - навършил 16 годишна възраст, е могъл да разбира и ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 199, ал.2, т.1, пр.второ, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 63, ал.2, т.1 и чл. 54 от НК е осъден на 6 /шест /години „лишаване от свобода“.

Присъдата е влязла в сила на 02.11.2022 г. Накзанието е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ“ режим.

Осъденият К. Д. Д. е постъпил в затвора на 20.01.2022 г., с начало на наказанието 09.06.2021г.

Видно от представеното становище на началника на затвора, към 09.10.2025г. осъденият е изтърпял 4 години 4 месеца и 12 дни. Остатък за изтърпяване на наказанието към тази дата е 1 година 7 месеца и 18 дни.