Решение № 120 от 01.03.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. П*** , 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П***, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 202052201024*** по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, Франция чрез клона си в България (в качеството на правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД), представляван от юрисконсулт М., твърди, че между него и ответника Д. Г. Р. е сключен договор за потребителски заем № *** от *** г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника паричен кредит в размер на 10 000 лв., а ответникът се е задължил да върне сумата на 84 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 384.36 лв. Твърди, че е изпълнил задължението си да предостави на ответника отпуснатата в заем сума, но той от своя страна е погасил две вноски и е преустановил плащанията на 20.06.2015 г. Поради спиране на плащанията договорът е станал предсрочно изискуем в пълен размер, за което на длъжника е изпратено уведомление. За дължимите суми по договора, от които: главница в размер на 10 170.32 лв., възнаградителна лихва в размер на 9 215.56 лв. за периода от 20.06.2015 г. до 20.03.2022 г. и мораторна лихва в размер на 348.87 лв. за периода от 20.07.2015 г. до 16.07.2020 г. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1759/2020 г. по описа на Районен съд – П***. Тъй като против заповедта за 1 изпълнение е постъпило възражение от длъжника, предявява иск за установяване на вземанията, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. В случай, че предявените установителни искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, моли исковете да се считат предявени като осъдителни, а исковата молба – като волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Претендира присъждане на разноските в заповедното и исковото производство. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. Г. Р. чрез пълномощника си адвокат Ч. оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че липсват доказателства за това кои вноски по кредита са погасени и кои не са погасени, респективно кога е настъпило условието за предсрочна изискуемост. Счита, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично след неплащане на две поредни падежирали вноски по кредита, а именно на 20.07.2015 г., от която дата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземанията за главница, договорна и мораторна лихва са погасени по давност. Прави възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави на уговорения размер на възнаградителната лихва и годишния процент на разходите. Прави възражение за нищожност на договора за потребителски кредит поради противоречие със закона, а именно изискването на чл. 10, ал. 1 и чл. 5, ал. 4 от ЗПК за размера на шрифта на договора. Сочи, че ако не е подписана от кредитополучателя всяка една от страниците на общите условия, договорът също е недействителен. Като следващо основание за нищожност се позовава на нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в договора не са посочени условията за прилагането на ГЛП, базата, на която се начислява той, и общият размер на дължимата възнаградителна лихва, за да може да се направи преценка дали посоченият лихвен процент отговоря на действително прилагания. На следващо място се позовава на нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочено какви точно разходи се включват в ГПР – дали само възнаградителна лихва или и други разходи. По този начин счита, че потребителят е поставен в невъзможност да прецени реално процента на оскъпяване на ползвания финансов продукт и да извърши преценка за това дали е нарушена нормата на чл. ***, ал. 4 от ЗПК за 2 максималния размер на ГПР. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото. Ангажира доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Между страните е сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № *** от *** г., по силата на който кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, С.А., Париж, Франция, съгласно представените по делото извлечения от Търговския и фирмен регистър на Франция, се е задължил да предостави на кредитополучателя Д. Г. Р. кредит за потребителски цели в размер на 10 000 лв., а кредитополучателят се е задължил да го върне в срок от 84 месеца на 84 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 384.36 лв., дължими на падежни дати съгласно погасителния план, при ГПР в размер на 47.56 % и лихвен процент в размер на 38.39 %. Общата стойност на плащанията по договора е 32 286.50 лв., а крайният срок за погасяване – 18.03.2022 г.

Съгласно раздел „Удостоверявания“ от условията по договора за кредит с полагане на подписа си върху договора, лицето посочено като кредитополучател удостоверява, че е получило посочената в група „Параметри и условия“ сума.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено след изследване на оригинала на договора за потребителски кредит се установява, че в текста на договора и условията по договора е използван серифен шрифт от типа на „Гарамонд“ (Garamond). На определени места в текста шрифтът е от описания тип и е удебелен (получер). Навсякъде в текста на договора размерът на шрифта е 12.4 pt. Навсякъде в текста на условията на договора размерът на шрифта е 12 pt.

От приложения към исковата молба погасителен план, съдържащ размера на дължимата вноска по пера и направените плащания по договора, се установява, че по договора е платена сума в общ размер на 14 638.34 лв., от които: на 26.05.2015 г. – 780.72 лв., на 21.12.2015 г. – 100 лв., на 17.02.2016 г.

– 600 лв., на на 16.03.2016 г. – 400 лв., на 20.04.2016 г. – 180 лв., на 18.05.2016 3 г. – 200 лв., на 22.06.2016 г. – 300 лв., на 20.07.2016 г. – 400 лв., на 06.08.2016 г. – 400 лв., на 20.09.2016 г. – 400 лв., на ***.10.2016 г. – 400 лв., на 03.12.2016 г. – 400 лв., на 21.12.2016 г. – 395.65 лв., на 08.02.2017 г. – 600 лв., на 08.03.2017 г. – 400 лв., на 08.04.2017 г. – 380 лв., на 24.05.2017 г. – 200 лв., на 07.06.2017 г. – 200 лв., на 21.06.2017 г. – 140 лв., на 09.08.2017 г. – 200 лв., на 27.09.2017 г. – 300 лв., на 21.10.2017 г. – 230 лв., на 22.11.2017 г. – 90 лв., на 22.11.2017 г. – 110 лв., на 27.11.2017 г. – 200 лв., на 13.12.2017 г. – 400 лв., на 25.01.2018 г. – 200 лв., на 31.01.2018 г. – 100 лв., на 21.02.2018 г. – 200 лв., на 01.05.2018 г. – 500 лв., на 10.05.2018 г. – 390 лв., на 13.06.2018 г. – 380 лв., на 18.07.2018 г. – 394 лв., на 10.08.2018 г. – 390 лв., на 12.09.2018 г. – 390 лв., на 24.10.2018 г. – 400 лв., на 28.11.2018 г. – 250 лв., на 07.12.2018 г. – 395 лв., на 23.01.20*** г. – 100 лв., на 12.02.20*** г. – 395 лв., на 04.06.20*** г. – 90 лв., на 03.07.20*** г. – 490 лв., на 17.07.20*** г. – ***5 лв., на 22.08.20*** г. – 200 лв., на 18.09.20*** г. – 202.97 лв., на 16.10.20*** г. – 200 лв., на 01.01.2020 г. – 70 лв. и на 29.01.2020 г. – 300 лв.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит.

При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за заплащане на главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит, вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми с връчване на препис от исковата молба, които са с правно основание чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът е направил правоизключващо възражение за нищожност на договора за потребителски кредит поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, което е с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, както и правопогасяващо възражение за погасяване по давност на вземанията за главница, договорна и мораторна лихва, което е с 4 правно основание чл. 110 и чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Основателността на установителния иск за главница и кумулативно съединените с него акцесорни искове предполага между страните да е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на ответника отпуснатата в заем сума и надлежно е обявена предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а основателността на предявените под евентуалност осъдителни искове предполага предсрочната изискуемост на вземанията по кредита да е обявена с връчване на препис от исковата молба на ответника. Тези правнорелевантни факти следва да бъдат установени от ищеца при условията на пълно и главно доказване по делото.

В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване твърденията за нищожност на договора за потребителски кредит, включително несъответствието му с нормативноустановения размер на шрифта.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК .

Едно от изискванията за валидност на договора за потребителски кредит, регламентирано в чл. 10, ал. 1 от ЗПК, е договорът да е сключен в писмена форма, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Процесният договор за 5 потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи от договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Изпълнено е законовото изискване размерът на шрифта да е не по-малък от 12. Съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза, което съдът цени като компетентно, обосновано и обективно изготвено, размерът на шрифта на договора е 12.4 pt.

Размерът на шрифта на условията по договора, имащи характер на общи условия по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, е 12 pt. Това води до извод за спазване на законоустановената форма на договора за потребителски кредит.

Въпреки това договорът за потребителски кредит страда от пороци, водещи до неговата нищожност. На първо място договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави предвид размера на договорната (възнаградителна) лихва. Съгласно установения в практиката критерий за справедливост и еквивалентност, обективиран в Решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г. на ВКС, ІІ г.о. и Определение № 901 от 10.07.2015г. по гр.д. № 6295/2014 г. на ВКС, ІV г.о., клаузата за заплащане на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, когато надвишава три пъти размера на законната лихва за забава, а по обезпечените кредити – два пъти. Към момента на сключване на договора за потребителски кредит – *** г., размерът на законната лихва по просрочени парични задължения, определена по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г., е 10 %. Кредитът не е обезпечен. Следователно максималният размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва е 30 %. В случая е уговорен ГЛП в размер на 38.39 %, което надхвърля допустимия съгласно морала размер. В тази връзка е достатъчно да се посочи, че при главница в размер на 10 000 лв. общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне, е в размер на 32 286.50 лв., т.е. дължимата лихва надхвърля повече от два пъти главницата. По този начин размерът на лихвата противоречи на добрите нрави, на принципа за справедливост и добросъвестност в гражданския и търговския оборот и за еквивалентност на насрещните престации. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че 6 сделката би била сключена и без недействителните и части. В случая с оглед естеството на договора за кредит и като се има предвид, че кредиторът е кредитна институция, предоставяща заеми по занятие, не може да се приеме, че договорът би бил сключен без уговорката за заплащане на възнаградителна лихва, тъй като тя представлява цената, която кредиторът ще получи за предоставяне на заемната сума. Липсват и повелителни правила на закона, които да заместят нищожната клауза на договора. Това налага да се приеме, че нищожността на клаузата за размера на договорната лихва води до нищожност на целия договор за кредит.