Решение № 1180 от 14.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1180 гр. Пловдив, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330111250 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 109 ал. 1, изречение второ от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Ищецът УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявано от ********** ********* ********** *********, чрез пълномощник адв. В. Б., е предявил против И. Р. А., ЕГН: **********, от *****************************, иск за признаване на установено, че ответницата дължи присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № 169/ 09.01.2024 г., по частно гр. дело № 250/ 2024 г. на ПРС, XIX гр. с-в, сума в размер на 441, 90 лева- цена на предоставена медицинска помощ, оказана по време на болничния й престой на 12.01.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 01.12.2023 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба е посочено, че на 11.01.2023 г. ответницата постъпила в УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД- гр. Пловдив, Отделение по спешна медицина, с оплаквания за прогресивно засилил се въздух, без възможност за заемане на легнало положение с давност от предния ден и суха кашлица. Тъй като състоянието й не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, тя била насочена към стационарно болнично лечение в Клиника по пневмология и фтизиатрия. Същата била хоспитализирана в клиниката на 12.01.2023 г. в 02.04 часа, с приемна диагноза „Други бактериални пневмонии“. На пациента се оказала болнична помощ по КП/№ 39 „Диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18 г. възраст“. При постъпване за лечението била съставена история на 1 заболяването- ИЗ № 2641/ 2023 г., а за лечението се издала епикриза, отразяваща извършените медицински дейности (процедури, консултации и изследвания). Пациентката била изписана по нейно желание още същият ден на 12.01.2023 г. в 13.50 ч. след попълване на необходимите документи. Към момента на постъпването в болницата, както и при изписването си, лицето било с прекъснати здравноосигурителни права, които не били възстановени за болничния престой. Тъй като ответникът в периода на болничното лечение не бил осигурен по смисъла на ЗЗО и не бил възстановил правата си на осигурено лице до изписването си, на основание чл. 109 ал. 1 от ЗЗО, следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ, възлизаща в размер на 441, 90 лева, определена съгласно действалия към онзи момент ценоразпис в болничното заведение. Сумата включвала лабораторни и образни изследвания, ЕКГ- стандартно и консултативен преглед при специалист. Медицинските услуги били посочени в приложената „сметка за пациент“.

Нормата на чл. 52 от ЗЗО предвиждала, че стойността на предоставената медицинска помощ се заплаща по цени на лечебното заведение, като ценоразписът бил общодостъпен. До лицето била изпратена покана за доброволно изпълнение, като пратката била върната в цялост. За събиране на вземането се подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което се образувало частно гр. дело № 250/ 2024 г. на ПРС, XIX гр. с-в и се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК и затова се предявявал настоящият установителен иск. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си моли за уважаване на иска. Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му в производството особен представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че от писмените доказателства се установявало, че състоянието на пациентката било животозастрашаващо и в тази връзка тя не следвало да заплаща оказаните й услуги. Тъй като знаела статуса си на неосигурено лице, била напуснала болницата при първите признаци на подобрение и сама решила да не се възползва от лечението. Посочва се, че ЗЗ бил специален спрямо ЗЗО и в случая при такова спешно състояние дори и здравно неосигурен пациент не следвало да заплаща лечението си. Ответницата живеела в ромски квартал и било възможно да е неграмотна, без да е в състояние да прочете подписаните от нея документи, както и да осмисли написаното. Още повече, че тежкото й здравословно състояние не й позволявало да се ориентира правилно за това как стоят нещата относно финансиране на лечението. Подписаните от нея книжа не представлявали договор и не били издадени, за да пораждат задължение. Прави се възражение за нищожност на извършените волеизявления, поради противоречие с добрите нрави- нуждаещ се от спешна медицинска помощ човек да се задължава финансово за лечението си. В случай на неграмотност пък, хипотезата на нищожност била поради липса на формирано волеизявление. Евентуалноправи се възражение за унищожаемост, поради крайна нужда и явно неизгодни условия, или поради грешка. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание чрез особения си представител поддържа отговора. Също представя писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на 2 страните, съдът установява следното:

Със заповед № 169/ 09.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 250/ 2024 г. на ПРС, XIX гр. с-в, ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата от 441, 90 лева- цена на предоставена медицинска помощ, оказана по време на болничния й престой на 12.01.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 01.12.2023 г. до окончателното й погасяване, както и разноските в заповедното производство в размер на 25 лева- за държавна такса.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в законния едномесечен срок е предявен настоящият иск, който е допустим и следва да се разгледа по същество.

Представена е медицинска документация за лечението на ответника- лист за преглед на пациент в спешно отделение, направление за хоспитализация, история на заболяването, декларация за информирано съгласие, епикриза, общ статус на пациента, анамнеза, процедури, лист за консултации, резултати от клинична лаборатория и от образнодиагностично изследване, ЕКГ, тест на COVID-19.

Представен е и ценоразпис на платените услуги, предоставяни от ищеца, както и сметка на пациента. Посочени са изрично цените на конкретно извършените спрямо ответника дейности и услуги.

Видно от справка от ТД на НАП- Пловдив, ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права за периода на болничния си престой.

До ответника е изпратена покана за доброволно плащане на сумата за лечение, като писмото е върнато в цялост, като е посочено, че адресатът е преместен.

Според писмо от училището в село **********, на ответника не е издавано удостоверение за завършено образование там.

Извършена е и справка за месторождение на лицето, видно от която ответникът е родена в село **********, област **********.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

От приетите писмени доказателства се установява, че ответницата е постъпила като пациент в спешно отделение на ищцовото лечебно заведение, но след преглед е насочена към хоспитализация, защото е било преценено, че състоянието й не може да бъде успешно овладяно в спешен кабинет. Пациентът е подписал декларация за информирано съгласие, с което се е запознал с условията, при които НЗОК плаща извършените медицински дейности по оказаната здравна помощ, а наред с това е информиран и за ценоразписа на предоставяните услуги от болницата.

По случая е съставена необходимата медицинска документация, като същата е издадена от компетентни длъжностни лица в кръга на техните служебни задължения, поради 3 което това представляват официални свидетелстващи документи, които се ползват с материална доказателствена сила за отразените в тях факти и обстоятелства. От историята на заболяването е видно какво е било състоянието на пациента при приемането му, по време на болничния престой, както и проведеното му лечение. Същото е продължило за един ден12.01.2023 г., защото пациентът сам е решил да напусне болницата, поради което е бил изписан служебно, преди завършване на алгоритъма на клиничната пътека. За периода на лечението, видно от справката от ТД на НАП, лицето е било с прекъснати здравноосигурителни права. Пациентът не е възстановил правата си на здравно осигурено лице до напускане на болницата, поради което на основание чл. 109 ал. 1, изречение второ от ЗЗО следва сам да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ. Тази стойност съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗО следва да се плати по цени на лечебното заведение, чийто цени са посочени в ценоразписа на болницата. Не съществува нормативно задължение от лечебното заведение да се уведомява пациентът, че е с прекъснати здравно осигурителни права, защото той трябва сам да следи за своя осигурителен статус. Всеки гражданин е длъжен да заплаща здравноосигурителните си вноски, за да ползва безплатна медицинска помощ, като от неизпълнението на това си задължение той не може да черпи права.

Според действащото законодателство разходите за оказване на спешна медицинска помощ до момента на хоспитализиране на пациента се поемат от Държавата. В този смисъл са разпоредбите на чл. 99 от Закона за здравето („Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния“) и на чл. 7 от Наредба № 25/ 04.11.1999 г. („Разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от Държавата“). При това положение, спешната медицинска помощ е безплатна само, ако пациентът не е приет за лечение в болнично заведение и доколкото в настоящия случай ответникът е бил хоспитализиран именно поради невъзможността здравословното му състояние да бъде преодоляно в спешен кабинет на болницата, той следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ. За да ползва обаче безплатно медицинско обслужване, той трябва да е заплатил здравноосигурителните си вноски, а след като по делото се установява противното, лицето дължи заплащане на оказаната му медицинска помощ.

Както вече се посочи по- горе, заплащането на предоставените от ищеца услуги става по ценоразписа на лечебното заведение, който е общодостъпен- публикуван е в интернет страницата на болницата и е приет като писмено доказателство по делото, като с подписване на декларацията за информирано съгласие пациентът е запознат със стойността на медицинските услуги там. Видно от представената сметка на пациент, за ответника са били извършени медицински услуги на обща стойност от 441, 90 лева, включваща заплащането на болничния престой и извършените манипулации, като за всяко едно от изследванията са представени писмени доказателства и сумата за отделните изследвания (клинична лаборатория и образна диагностика) съвпада със стойностите им по ценоразписа на болницата. В представения ценоразпис са маркирани извършените процедури спрямо лицето, които се установяват с представените отделно листове, резултати, както и с 4 вписванията на медицинския екип в ИЗ. При съпоставяне на съпътстващите документи, удостоверяващи указаната медицинска помощ, с отделните дейности в ценоразписа, отбелязани изрично за конкретния случай, се доказва съответствието на разходите с цената на иска. До адреса на ответника е била изпратена изрична писмена покана за доброволно изпълнение, неполучена поради независещи от ищеца причини (регистрираният постоянен адрес на лицето е там, където е било изпратено писмото), като плащане е липсвало, с което лечебното заведение надлежно е уведомило пациента за дължимите суми. От изложеното следва, че така предявената претенция се явява доказана както по основание, така и по размер, поради което тя следва да се уважи изцяло.