Определение № 5 от 05.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. София, 03.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000502009 по описа за 2021 година

Производство по чл.248 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена молба от П. В. С., чрез адв.Ч.

/обективирана в края на касационната жалба до ВКС, вместо до САС/ за изменение на решение № 783/31.05.2022г. постановено по гр.д.№ 2009/2021г. по описа на САС, ГО, 14 състав, в частта относно разноските.

Молителят посочва, че относно неприсъждането на разноски, не е съгласен с направеният от въззивния съд извод, че с след като е освободен от разноски по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК и след като не са направени разноски, то такива не се дължат. Съгласно чл.78, ал.6 ГПК когато делото е решено в полза на лице, което е освободено от държавни такси и разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски.

Съответните суми се присъждат в полза на съда. Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. Твърди, че по този начин въззивният съд не се е произнесъл по разноските - държавни такси съобразно предявения иск пред първата и въззивната инстанции, както и по адвокатските хонорари, които е следвало да бъдат присъдени след като е уважен искът на П. С..

Ответникът по молбата, в лицето на „Ню медиа груп“ АД не изразява становище по молбата по чл.248 ГПК.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира молбата за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е частично основателна.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните, може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

С решение № 260052 от 05. 01 2021г. постановено по гр.д.№ 11 947/16г. по описа на СГС, ГО, 5 състав, е отхвърлен изцяло предявения от П. В. С. против „Ню медиа груп“ АД, иск с правно основание чл.49 вр чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от обидни и клеветнически твърдения обективирани в статия, публикувана във вестник „Уикенд“, бр.17/10-16.09.2016г., със заглавие „П. С. бяга от затвора", в която се съдържат следните изрази: „подготвя бягството си от затвора и от България по примера на безследно изчезналия затворник Н. Н. - Ш." се радва на добро отношение от страна на затворническите шефове на пандиза”; „П. С. вече е успял да издейства маршрут, по който да избяга от затвора и от България преди решението на Върховен касационен съд, който най-вероятно ще го осъди окончателно да лежи за 19 години в затвора. „*** се е договорил с прокурора от Окръжна прокуратура във Варна М. С. да се изниже от страната срещу 200 000 лева. Той самият не разполагал с тези пари, но те ще му бъдат предоставени от един енергиен олигарх, по чиято заръка С. и хората му ликвидираха Ю. Г.. „засичан „неколкократно в хотел „Капитол” на среща с В. Р., който вади фалшиви паспорти„130- килограмовият главорез“, „страховитият убиец“, „шефът на бандата за убийства“, ведно със законната лихва от 13.09.2016 г. до окончателното изплащане, като неоснователен.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

С решение № 783/31.05.2022г. постановено по гр.д.№ 2009/2021г. по описа на САС, ГО, 14 състав, е отменено решение № 260052 от 05.01.2021г. постановено по гр.д.№ 11 947/16г. по описа на СГС, ГО, 5 състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иск по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за сумата от 4000 лв., д.т. и разноските, като вместо това „НЮ МЕДИА ГРУП” АД, ЕИК 200723843 е осъдена да заплати на П. В. С. сумата от 4000 лв./четири хиляди лева/ представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени във връзка със статия, поместена във в.„Уикенд“, брой 17/10-16.09.2016г., със заглавие „П. С. бяга от затвора", в която се съдържат следните изрази: „подготвя бягството си от затвора и от България по примера на безследно изчезналия затворник Н. Н. - Ш." „П. С. вече е успял да издейства маршрут, по който да избяга от затвора и от България преди решението на ВКС“, който най-вероятно ще го осъди окончателно да лежи за 19 години в затвора. „*** се е договорил с прокурора от Окръжна прокуратура във Варна М. С. да се изниже от страната срещу 200 000 лв. „130- килограмовият главорез“, „страховитият убиец“, „шефът на бандата за убийства“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2016г. до окончателното й изплащане. В останалата обжалвана част решението е потвърдено.

Що се отнася до разноските съдът е приел, че на осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемият „НЮ МЕДИА ГРУП” АД, дължи в полза на жалбоподателя-ищец направените пред двете инстанции разноски, но такива няма направени и не следва да се присъждат, тъй като е 2 освободен от заплащане на д.т. по реда на чл.83 ал.2 ГПК /л.21/ На второ място адв.Ч. е назначен по реда на чл.26 ал.2 закона за правна помощ, поради което не се дължи адв.възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Затова разноски изобщо не са присъдени.

1. САС намира, че молбата по чл.248 ГПК е частично основателна и като такава същата следва да бъде уважена единствено досежно дължимата д.т. в полза на съда, по следните съображения: Обжалваем интерес от общо 50 000 лв., искът е уважен за 4000 лв.

Следователно е дължима д.т. в полза на съда върху уважената част от иска т.е. сумата от 160 лв., която съдът е пропуснал да събере.

2. По отношение искането на адв.Ч. за присъждане на адв.възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя-ищец, съдът намира същото за неоснователно т.е. в тази част молбата следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:

СГС е освободил ищеца от заплащане на д.т. и разноски, като му е предоставена и правна помощ по реда на чл.95 ГПК. Видно от уведомително писмо № 19273/2017г. от председателя на АК-София до СГС е, че е определена адвокат С. Ц. Х. към АК-София, за осъществяване на правна помощ на П. В. С. в качеството му на ищец по гр.д.№11947/2016г. по описа на СГС. С молба от 11.04.2017г. адв.С. Х. от САК е заявила, че отказва да поеме служебната защита на П. В. С., поради непознаване на материята и лична и професионална ангажираност. Посочила е, че има лична и професионална ангажираност и не познава материята, която касае иск за присъждане на неимуществени вреди срещу дружество, относно разгласяване на позорящи обстоятелства, деяние, което осъществява състава на чл.137 и чл.148 НК. Счита, че качеството на служебен защитник в НРПП е акт на нейно доброволно желание и не може да бъде принуждавана да представлява клиенти, за които има морални задръжки и вътрешно убеждение. С определение №10405/13.04.2017г., СГС е оставил без уважение искането й да бъде освободена като адвокат на П. В. С. по гр.д.

№11947/2016г. С определение от 27.06.2017г. на САС, ГО, 12 състав, ч.ж. на адв. С. Х. е оставена без разглеждане.

При връщане на делото в СГС адв. С. Х. е преупълномощила адв.Ч. на основание чл.26 ал.3 ЗПП /л.82-83/, който е поел защитата при същите условия т.е. предоставена правна помощ по реда на НПП. По реда на ЗПП правна помощ за процесуално представителство се предоставя на лица, за които съдът е преценил, че нямат средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, а желаят да имат такъв и интересите на правосъдието изискват това (чл.23, ал.2 и ал.3 ЗПП). Решението за предоставяне на правната помощ за процесуално представителство съгласно чл.25 ал.1 ЗПП се взема от органа, който ръководи процесуалните действия, като адвокатът се определя от съответния Адвокатски съвет измежду адвокатите от Националния регистър за правна помощ и се назначава от разглеждащия делото съд за всички фази и съдебни инстанции, освен ако има възражение за това. Решение за предоставяне на правна помощ се взема от съда, разглеждащ делото в съответната инстанция, пред когото такова искане е било направено по реда на чл.95 ГПК, като в определението си съдът посочва вида и обема на предоставяната правна помощ. Ако искането е направено пред първоинстанционния съд и същият е постановил, че правната 3 помощ се предоставя до приключване на делото във всички инстанции, последващо произнасяне от въззивната, респ. касационната инстанция не е необходимо - назначеният за процесуален представител адвокат осъществява правната помощ до приключване на производството по делото и в тези инстанции.

Заплащането на правната помощ, извършена от назначения като процесуален представител адвокат, се извършва от НБПП по реда на чл. 39 ЗПП въз основа на предоставен отчет. Съгласно чл. 27а ЗПП в определени от закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски, като съдът се произнася по така подадената от НБПП молба по реда на чл. 78, ал. 7 ГПК. По въпроса за компетентността на съда да се произнесе по направените разноски ГПК установява в чл. 81 ГПК общо правило, според което във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Правилото на чл. 81 ГПК обаче в случая не може да намери приложение. Същото е приложимо само в случаите, когато съдът се произнася по искане за присъждане на разноски, направено от участващо в исковото производство лице. НБПП не участва в производствата по делата, по които е предоставена правна помощ по реда на ЗПП. Неговата претенция за възстановяване на направените разноски за предоставена правна помощ не е свързана със спорния предмет по делата, макар основателността ѝ да е обусловена от крайния им резултат. Поради това следва да се приеме, че компетентен да се произнесе по подадена от НБПП молба за присъждане на разноски за предоставена правна помощ, е съдът, който я е предоставил.

Когато правната помощ е предоставена от първоинстанционния съд до приключване на производството във всички инстанции, както е в настоящия случай, първоинстанционният съд е компетентен да се произнесе по подадената от НБПП молба.

Ето защо адв.Ч. следва да се обърне към НБПП за изплащане на своя хонорар, а от своя страна бюрото евентуално би могло да депозира молба до СГС /каквато до момента няма/. В тази му част молбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно изричната разпоредба на чл.248, ал.3, пр.2 ГПК, определението за допълване или изменение на решение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва самото съдебно решение.

Воден от изложеното и на осн.чл.248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 783/31.05.2022г. постановено по гр.д.№ 2009/2021г. по описа на САС, ГО, 14 състав, в частта относно разноските, като : ОСЪЖДА „НЮ МЕДИА ГРУП” АД, ЕИК 200723843 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС сумата от 160 лв./сто и шестдесет лева / дължима д.т. на основание чл.78 ал.6 ГПК върху уважената част от иска.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. В. С., чрез адв.Ч. /обективирана в края на касационната жалба вх.№ 14958/05.07.2022г. по описа на регистратурата на САС до ВКС, вместо до САС/ за изменение на решението в частта за разноските в останалата й част.

4

Определението подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.248 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5