Решение № 4961 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4961 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Диана Г. Д. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110165795 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца **************************, ЕИК *********, срещу ответника И. Ц. Л., ЕГН: ********** обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1, ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи сумите от: 4000 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ******* от 10.08.2021 г., сключен между ************ и ответника; 659,17 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 20.10.2021 г. до 20.08.2023 г. във връзка с договор за потребителски кредит № *******, както и сумата в размер на 1179,77 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.10.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда 25.06.2024 г.; законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК на 26.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.07.2024 г. по ч. гр. д. № 38611/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.

Ищецът **************************, ЕИК ********* твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г.

1

***************, ЕИК ********* е прехвърлило на ищеца вземане за сумата от 4000 лв. срещу ответника И. Ц. Л.. Твърди, че прехвърленото вземане произтича от сключен между ответника в качеството на кредитополучател и ************, ЕИК ********* в качеството на кредитодател договор за потребителски кредит № ******* в размер на 4000 лв., както и от договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ответника и ************, съответно от договор за поръчителство в полза на ответника, сключен между ******** и ************ във връзка с предоставяне на обезпечение по договора за потребителски кредит. В исковата молба ищецът посочва, че поради неизпълнение от страна на ответника И. Ц. Л. *************** е погасило дълга му в размер на 4000 лева в качеството му на солидарен длъжник и съответно се е суброгирало в правата на кредитора ************, а впоследствие е прехвърлил вземанията си на ищеца. Твърди също, че ответникът е възразил срещу издадена заповед за изпълнение № 22765 по ч. гр. Д. № 38611/2024 г. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Ц. Л., ЕГН: ********** депозира отговор на исковата молба, с който оспорва активната легитимация на ищеца по иска поради липса на доказателства относно легитимацията на *************** като цедент по договора за цесия, сключен между ищеца и ***************. Ответникът прави възражение, че сключените от него договори за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство, посочени по-горе, са нищожни, поради заобикаляне на закона, в частност на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, заради това, че с възнаграждението, платено на поръчителя, годишният процент на разходите надхвърля неколкократно максимално допустимия размер. На основание нищожността на двата договора, прави възражение и за нищожност на сключения между ищеца и *************** договор за цесия. Оспорва също твърдението, че е получил твърдяната от ищеца сума от 4000 лева по договор за потребителски кредит. Твърди, че е получил сумата от 573,26 лева на каса на "******" от ************ по договора за кредит. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

2

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.

Исковете са допустими, подадени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след указания на съда.

Между страните е обявено за безспорно на основание чл. 155 ГПК за служебно известен факт, който не се нуждае от доказване: ************ е едноличен собственик на капитала на ***************.

За уважаване на иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал.

1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между кредитора ************ и ответника е възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит № ******* от 10.08.2021 г., по което кредиторът е предоставил на ответника сума в размер на 4000 лева, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, за обезпечение на вземанията по който е сключен валиден договор за поръчителство с *************, по който в резултат от неизпълнение от длъжника, поръчителят ************* е платил на кредитора ************ процесните задължения, с което се е суброгирал в правата на кредитора до размера на платената сума и впоследствие я е прехвърлил на ищеца по силата на валиден договор за цесия, както и съобщаването на ответника. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения за нищожност на договора за кредит, договора за поръчителство и договора за цесия, а при установяване на предпоставките от фактическия състав на иска погасяване на паричното си задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици. За уважаване на иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици. На страните е указано, че съгласно чл.

7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличие на неравноправни клаузи по договор , сключен с потребител, както и че съгласно Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, постановено на 27.04.2022 год., съдът следи служебно за нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, 3 които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, в случаите, при които нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

От приетия по делото договор за паричен заем №******* от 10.08.2021 г., приложение № 1 и общи условия към него, сключен между ************ като кредитор и И. Л. като кредитополучател се установява, че страните са се съгласили да бъде предоставен заем в размер на 4000 лева, срещу задължението за връщане на сумата на 24 месечни вноски, всяка една в размер на 203,29 лева. Страните са уговорили ГПР в размер на 21,76 % и ГЛП в размер на 19,85 %. Съгласно чл. 4.1 от договора за потребителски кредит № ******, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита, същият следва да представи банкова гаранция или поръчителство. От същата дата между ************* и И. Л. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който възнаграждението на поръчителя е в размер на 173,99 лева на месец за периода на действие на договора за кредит.

Установява се по делото, че между заемателя ************** и ********* от една страна и ************************** от друга страна е сключен рамков договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г., ведно с препис извлечение от Приложение № 1, потвърждение за станала цесия от ************ и *************, по силата на което процесните вземания са прехвърлени с в полза на „***************************“ ***. Не се установява твърдяната нищожност от страна на ответника на договора за цесия. Вземането е индивидуализирано съгласно Приложение № 1, а страни – праводатели по договора са двете дружества ************ и ***************. Към исковата молба е приложено уведомление по чл. 99, ал.

3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземания съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 17.10.2024 г. до И. Л.. Константна е практиката на ВКС, че уведомлението за цесия е получено най-късно с връчване на препис от исковата молба на ответника. Следователно ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземанията, а възраженията, изложени в отговора на исковата молба са неоснователни.

Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да следи за наличие на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител. Публично известен 4 е фактът, доколкото това обстоятелство е обявено по партидата на ответното търговско дружество в ТРРЮЛНЦ, че едноличен собственик на капитала на ответника *************** е ***********. Следователно страната по договора за поръчителство е дъщерно дружество на кредитодателя по договора за кредит, с оглед което и съдът приема, че между двете дружества е налице положение на контрол и свързаност по см. на ТЗ. Съдът съобрази също така, че двата договора – договорът за кредит и този за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същ ден, че отделни разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите в полза на търговците престации имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на поръчителя за предоставеното по договора за кредит обезпечение, да се явява ответникът, то кредитодателят е овластен да получава плащането по този договор, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит. Несъмнено ищецът има качество на потребител и по двата договора. Ето защо, съдът приема, че се касае за главно и акцесорно правоотношения, които следва да бъдат разглеждани съвкупно по изложените по-напред съображения.

Възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплаща на поръчителя, е свързано с договора за кредит, доколкото предмет на процесния договор е именно поемане от страна на гаранта на задължение да обезпечи поетите от кредитополучателя към кредитора задължения по договора за кредит. С оглед гореизложеното, съдът счита, че възнаграждението за поръчителство на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.

В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като възнаграждението за поръчителя не е включено като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но при включване на таксите, то процентът на разходите видно от основното заключение на съдебно- счетоводната експертиза, което 5 настоящият състав приема за компетентно, обективно и безпристрастно изготвено е в размер на 141,50 %, което надхвърля многократно допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в този смисъл Решение № 264616 от 09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 и др./. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Ето защо и на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК настоящият състав приема, че процесният договор за потребителски кредит № ******* от 10.08.2021 г. е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК когато договора за кредит е недействителен, заемателят връща чистата стойност на кредита, т.е. главницата, но не дължи лихва или други разходи по кредита.