Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4922 от 10.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7237/2024
Вид
Решение № 4922
Подписан
10.11.2024
В сила
28.02.2025
Състав
ЕМАНУЕЛА ЙОЧЕВА КУРТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.19,ал.1,т.1 · Закон за чужденците в Република България
  • Чл.20,ал.1,т.1 · Закон за чужденците в Република България
  • чл.51 · Закон за чужденците в Република България
  • чл.8,ал.1 · Закон за чужденците в Република България
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.6,ал.1 · Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (кодифициран текст)

РЕШЕНИЕ

№ 4922 гр. София, 10.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20241110207237 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***” АД против наказателно постановление /НП/ № ***/22.04.2024 г., издадено от началник на ГПУ София към РДГПАерогари - ГДГП-МВР, против Авиокомпания „***” АД, представлявано от Б.М. и Х.Т.Т. въз основа на съставен на 05.04.2024 г. на Авиокомпания „***” АД акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №129, бланков номер ***, за това, че на 20.03.2024 г., около 18.50 часа, в гр.София, на ГКПП-Аерогара София, при извършване на гранична проверка на влизане в страната на пътници, пристигнали с полет FB472 от Мадрид за София, след като е бил длъжен да провери документите за пътуване преди да извърши услугата по превозване на лицето М.М., род. на *** г., гражданство *** , превозвачът го е превозил до Р. България, без наличието на валиден документ за пътуване, като е издал превозни документи – билет и бордна карта, а лицето не е отговаряло на изискванията на чл.8,ал.1 от ЗЧРБ и чл.6,ал.1,т.А от Р е г л а м е н т (ЕС)

2016/399, с което виновно е нарушил чл.20,ал.1,т.1,вр.чл.19,ал.1,т.1 от Закон за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.51 от ЗЧРБ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

1

При предявяване на АУАН, в частта за обяснения и възражения е написано „Възразявам срещу акта, който е неправилен и незаконосъобразен и моля да прекратите административнонаказателното производство“.

Недоволно от НП и наложената с него санкция „***” АД, чрез юрисконсулт Д. го обжалвало чрез административнонаказващия орган, пред СРС.

В жалбата е написано, че „***” АД не е осъществило нарушението, посочено в НП / АУАН. Написано е и че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила:

В НП и в АУАН не са посочени законовите разпоредби, които се твърди, че са нарушени, като разпоредбата на чл.19,ал.1,т.1 от ЗЧРБ е неотносима към посоченото нарушение, тъй като „***” АД е превозвач, а чл.20,ал.1,т.1 от ЗЧРБ предвижда задължение за превозвача да установи редовността на документа за пътуване на чужденец и наличието на българска виза, когато такава е необходима, но в АУАН и НП не са посочени императивните разпоредби на паспортно-визовия режим, които е прието, че в случая са нарушени; нарушението е описано общо, от него не става ясно в какво точно се изразява нередовността на пътника; известно е, че гражданите на *** могат да влизат и пребивават на територията на Република България без виза за период до 90 дни на всеки 6 месеца; съгласно чл.5,ал.1,т.б от Регламент (ЕО) 562/2006 граждани на трети страни трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държави-членки /ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) 539/2001/, с изключение на случаите, когато те притежават валидно разрешение за престой, като посоченото в НП и АУАН лице, като пътник, не е пресичало външна граница на ЕС и не е преминало външните граници на държавите-членки, за да му е необходима виза, а такава не се изисква при преминаване на вътрешните граници на ЕС, не се извършва и гранична проверка и контрол на лицата, независимо от тяхното гражданство - в случая пътникът е влязъл в София/България с полет от Мадрид/Испания – т.е. с „вътрешен полет“ - такъв с място на излитане и кацане в ЕС; от 2017 г.

България, като член на ЕС, има споразумение с *** за безвизов режим на пътуване – всички украински граждани могат да влязат в страната ни само с 2 биометричните си паспорти и да пребивават до 90 дни в рамките на 6 месеца, без необходимост от получаване на някакво разрешение от властите, като след 24.02.2022 г. украинските граждани имат право да потърсят убежище като бежанци в България, дори ако не притежават валиден паспорт за пътуване в чужбина; административнонаказващият орган не е посочил доказателствата за описаното нарушение, като всичко посочено до тук нарушава правото на защита на наказаното лице. Предвид отразеното се прави искане за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт К., която пледира жалбата срещу НП да бъде оставена без уважение, а НП бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган, съдържащо всички законовоизискуеми реквизити. Юрисконсулт К. счита, че доказателствата установяват безспорно описаното нарушение.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

При проведения разпит на актосъставителя Л. С. той казва, че при изпълнение на служебните си задължения, след получена информация от свой колега, който извършил проверка на пътниците от полета Мадрид-София, че един от тях – украински гражданин е бил без документ за самоличност - не е имал никакъв документ за самоличност, а е имал единствено удостоверение, че е пребивавал в България, провел разговор с този пътник, като последният заявил, че е имал документ за самоличност, но го е загубил в Испания, в какъвто случай на този пътник се постановява отказ за влизане в България и с полет на същата компания следва да се върне там от където е пристигнал. За неизпълнение от авиопревозвача „***” АД на задължението преди да извърши полета за провери всеки пътник дали има документ са самоличност и ако няма такъв или валиден такъв - да откаже извършване на полета, бил съставен АУАН.

3

По делото са приложени в копия: постановен от ГКПП-Аерогара София на 20.03.2024 г. отказ №187 за влизане в страната на М.М., род. на *** г., гражданство ***; справка от ТР за „***” АД; заповед на министъра на МВР за компетентността на административнонаказващия орган и актосъставителя.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява с необходимата категоричност, че на 20.03.2024 г., около 18.50 часа, при извършване на ГКПП-Аерогара София на гранична полицейска проверка на влизане в страната на пътници, пристигнали с полет FB472 от Мадрид до София, проверяващите гранични служители открили, че превозвачът „***” АД, извършвайки услугата по превозване на пътници, превозил украинския гражданин М.М., род. на *** г., без последният да е имал някакъв документ за самоличност, като същият представил единствено удостоверение, че е пребивавал в България, и заявил, че е имал документ за самоличност, но го е загубил в Испания. Въз основа на това било преценено, че превозвачът е извършил административно нарушение, защото след като е бил длъжен преди да извърши полета да провери всеки пътник дали има документ са самоличност и ако няма такъв или валиден такъв - да откаже извършване на полета, в частност да провери документите за пътуване преди да извърши услугата по превозване на украинския гражданин М.М., му е издал превозни документи - билет и бордна карта, без той да е отговарял на изискванията на чл.8,ал.1 от ЗЧРБ /“Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват“/ и го е превозил до Р. България, без същият да е притежавал какъвто и да е документ за самоличност /или заместващ го документ за пътуване/. На 20.03.2024 г. бил постановен отказ №187 за влизане в страната ни на украинския гряждянин М.М.. За посоченото, квалифицирано като нарушение на чл.20,ал.1,т.1, вр.чл.19,ал.1,т.1 от ЗЧРБ, на 05.04.2024 г. на Авиокомпания „***” АД бил съставен АУАН, при предявяването на който за „нарушител“ било вписано възражение. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП срещу Авиокомпания „***” АД, екземпляр от което бил получен за последното на 29.04.2024 г. и обжалван от него на 07.05.2024 г. с изпратена с куриерска фирма жалба.

4

Приетата за безспорна фактическа обстановка съдът изведе от гласните /показанията на актосъставителя Л. С., които макар и кратки, са ясни, конкретни и непротиворечиви/ и писмени доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в кориците на делото, приети чрез прочитане на основание чл.283 от НПК, на които съдът дава вяра, като прецени относимостта им към предмета на делото и взаимната кореспонденция помежду им.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона.

Разгледана по същество, жалбата като цяло е основателна, но не с оглед на посочените в нея доводи, представляващи обширни теоретични позовавания на правни разпоредби, без опора в конкретните фактически обстоятелства и доказателства в тази казус.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

5

Чл.20,ал.1,т.1 от ЗЧРБ регламентира, че превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя, във връзка с чл.19,ал.1,т.1 от ЗЧРБ - Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват.

Съдебният състав намира, че доказателствата по делото обосновават с необходимата категоричност правния извод, че формално от обективна страна Авиокомпания „***” е извършила във време преди 18.50 часа на 20.03.2024 г., не в гр.София, горепосоченото и отразено в НП и АУАН нарушение, защото като превозвач, преди да извърши услугата за превоз на пътници, в частност на украинския гражданин М.М. – от Мадрид до София, не е проверила документите му за пътуване и така не е констатирала, че лицето не е отговаряло на изискванията на чл.8,ал.1 от ЗЧРБ, защото е нямало валиден документ за пътуване – конкретно - не е имало какъвто и да е документ за самоличност /или заместващ го документ за пътуване/, въпреки което го е превозила от Испания / Мадрид до България / София, след като му е издала превозни документи – билет и бордна карта.

Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице въпросът със субективната съставомерност на административно правния деликт не следва да бъде изследван, поради което и за този съдебен състав е неясна преценката на административнонаказващия орган, че нарушението е извършено „виновно“.

От друга страна обаче, съществен за правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. При служебната проверка, осъществена от този съдебен 6 състав, се установиха причини атакуваното НП да бъде отменено на процесуално основание, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване на процесуалните права на жалбоподателя в производството, независимо, че съдът приема, че АУАН е съставен и НП е издадено от компетентен и съответно оправомощен за това орган. Такава е преценката на съда, защото НП /и АУАН/ не отговаря на императивните изисквания на ЗАНН, т.к. не посочва съставомерни елементи, а именно: в НП /както и в АУАН/ не е отразено кога и къде е извършено нарушението. В тях се твърди само, че описаните обстоятелства са констатирани на 20.03.2024 г., около 18.50 часа, в гр.София, на ГКППАерогара София, при извършване на гранична проверка на влизане в страната на пътници с полет FB472 от Мадрид до София, но посочената като нарушена разпоредба на ЗЧРБ задължава превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, да установи редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието на българска виза, когато такава е необходима, т.е. относно този полет задължението за превозвача е било преди началото на полета от Мадрид до София, защото вписаните в НП и АУАН време и място на нарушението се явяват такива на установяване на същото, а не на извършването му. Времето / датата на описаното нарушение, както и място на извършването му са задължителни елементи от обективна страна на състава на всяко нарушение.