Решение № 5335 от 09.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5335 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20241110205881 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Д.Ненкова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5881 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

1

Образувано е по жалба на „Т.“ ЕООД срещу електронен фиш № ***************, с който на дружеството жалбоподател на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се правят искания за отмяна като неправилен и незаконосъобразен така издадения електронен фиш /ЕФ/ поради съществено нарушение на процесуалните правила и неспазване на материалните разпоредби на закона, алтернативно се излагат доводи за маловажност на случая.

В съдбно заседание редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез своя процесуален представител иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

По повод доводите на въззиваемата страна в молба след първото съдебно заседание относно подаване на жалбата след законоустановения срок – от представените доказателства не се установява качеството на лицето приело представения пощенски плик и връзката му с жалбоподателя, както и че във въпросния плик се е съдържал именно ЕФ, предмет на проверка в настоящото производство, поради което и срокът за обжалването му не е изтекъл, респективно жалбата следва да бъде разгледана.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Съгласно чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, (съгласно редакцията в сила към момента на твърдяното нарушение) при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

В случая, съгласно посоченото в ЕФ, се касае за нарушение на чл. 179, ал.3б от ЗДвП, което при стриктно тълкуване на посочената разпоредба на ЗДвП в редакцията и към датата на нарушението, би следвало да доведе до извод, че обжалваният фиш е бил издаден без 2 правно основание, доколкото по аргумент за обратното, нарушенията по ал.3б не попадат в приложното поле на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, като те би следвало да се санкционират след издаване на АУАН и НП. Налице е противоречива съдебна практика по чл. 179 от ЗДвП, като според настоящата инстанция, доколкото административнонаказателната отговорност не следва да се прилага по аналогия, издавайки обжалвания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и НП, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, с което е ограничено правото на защита на жалбоподателя, което представлява и самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.

На следващо място съгласно ЕФ нарушението се изразява в това, че за посоченото в него ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, като ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. В ЕФ обаче посочване на действително дължимия и незаплатен размер на пътната такса или на характеристиките, въз основа на която тя би могла да се изчисли по посочената разпоредба.

Тази непълнота касае съществен елемент от състава на нарушението, който възпрепятства жалбоподателя да организира защита по фактите си, която защита в случая включва и твърдения за извършено плащане на дължимата такса. По този начин на свой ред настоящата инстанция да провери фактическата обстановка и да прецени тежестта на нарушението, и на свой ред е основание за отмяна на обжалвания ЕФ.

На следващо място, в чл. 2, § 7 от Регламент 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО: е предвидено, че доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б от ЗП, (в сила от 13.02.2024 г.), с които националното законодателство се привежда в съответствие с въпросните изисквания на Регламент 2020/204 и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административнонаказателно производство. Целта на тези изменения е привеждане националното законодателство в съответствия с чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204, но макар към датата на настоящото нарушение все още да не са влезли в сила разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП, разпоредбите на посочения Регламент имат пряко действие. Поради това и атакуваният ЕФ е издаден при противоречие с реда на реализиране административнонаказателната отговорност, предвиден в Регламент (ЕС) 2020/204, тъй като собственика на пътното превозно средство е следвало да се предостави възможност да заплати таксата за преминаване през съответния участък, като ако след уведомяване, той не стори това доброволно, е трябвало да се образува административнонаказателно производство. В този смисъл са и Решение № 12987 от 26.07.2024 г. по адм. д. № 5353/2024 3 г. на АССГ, Решение № 8696 от 14.06.2024 г. по адм. д. № 3486/2024 г. на АССГ и др.

За пълнота на изложението и с оглед евентуална инстанционна проверка, настоящата инстанция ще изложи доводи и по отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка:

На 14.09.2023 г. в 15:45 часа пътно превозно средство – товарен автомобил марка “*************“, с рег. № ************** с технически допустима максимална маса 18000 кг., брой оси 2 , екологична категория ЕВРО О, в общ. Столична се движил по път А-6 (автомагистрала „Европа“), като при пътния участък на км. 60+705 в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе ППС се е движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/. Нарушението е било установено посредством устройство с № 10191, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП.

След осъществяване на справка за собствеността на автомобила било установено, че същият е собственост на дружеството жалбоподател. Поради това и е бил съставен процесният електронен фиш.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, като в доказателствената съвкупност не се констатират съществени противоречия, поради което и съдът я кредитира изцяло. Жалбоподателят твърди, че се касае за техническа грешка и, че въпросното ППС е била със сменен номер от 18.08.2021 г., и е разполагал с бордово устройство, което обаче е било асоциирано към друг регистрационен номер, но представените от него доказателства в тази насока са нечетими, а след дадени указания сочи, че не разполага с по-четливи преписи.

Същевременно „Интелигентни Трафик Системи“ АД сочи, че към момента на твърдяното нарушение бордовото устройство не е предавало данни за формиране на тол декларации, защото е било изключено или неправилно включено, поради което което е безпредметно да се изследва въпроса за идентичността на посочените от жалбоподателя ППС.

При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателят би осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Посочена като нарушена разпоредба, регламентира задължение за собствениците на МПС да не допускат движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

По посочените по-горе доводи обаче, ЕФ следва да бъде отменен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При този изход на делото жалбоподателят има разноски и претендира и доказва 4 извършването на такива в размер на 550 лв. - адвокатско възнаграждение, като на основание чл. 63д от ЗАНН въззиваемата страна следва да заплати сторените разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № *****************, с който на „Т.“ ЕООД на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Транспортер“ ЕООД с ЕИК ******************, сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5