Определение № 443 от 30.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 443 гр. София, 30.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно наказателно дело № 20261100600573 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХII от НПК.

Делото е образувано с депозирана частна жалба от К. В. Г. срещу Разпореждане № 3564 от 28.08.2021 г. по НЧХД № 8747 по описа на СРС, НО, 102 състав, с което на осн. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр чл. 81, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 247б, ал. 2, т. 2 вр. чл. 250, ал. 1, т. 1, предл. 2, ал. 3 и ал. 4 от НПК наказателното производство било прекратено.

С частната жалба се излагат доводи за нарушаване на процесуалните правила от контролирания съд при постановяването на обжалвания съдебен акт.

Жалбоподателят твърди, че е получил съобщението за постановяването на разпореждането на първоинстанционния съд, с което са му били дадени задължителни указания за отстраняване на нередовностите по частната тъжба на 13.09.2021 г., като според същия с трите подадени от него молби до контролирания съд, съответно на 01.07.2021 г. и на 20.09.2021 г. е изпълнил дадените от съда указания в предвидения седемдневен срок от получаването на съобщението.

Сочи се, че районния съдия е следвало да съобрази описаните по-горе обстоятелства преди постановяването на разпореждането за прекратяване на делото.

Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено и да се постанови ново, с което делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е допустима и е подадена от правоимащо лице в срок, като разгледано по същество, същата се явява основателна.

Настоящият въззивен съдебен състав като взе предвид частната жалба, материалите по делото и атакуваното разпореждане на СРС, намира за установено следното:

НЧХД № 8747 по описа на СРС, НО, 102 състав било образувано на 17.06.2021 г. по случай постъпила частна тъжба от К. В. Г. срещу П.Й.Т. за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С разпореждане от 25.06.2021 г. първоинстанционния съд установил, че 1 депозираната частна тъжба не покривала изискванията на чл. 81 от НПК, поради което същата била оставена без движение, като на жалбоподателят били дадени следните задължителни указания: да подпише частната тъжба, да посочи ясно, точно и конкретно обективните белези на сочената в тъжбата продължавана престъпна дейност, както и да предостави на първоинстанционния съд документ за внесена държавна такса. Също така, контролираният съд се усъмнил в автентичността на тъжбата, като по този повод назначил съдебно-почеркова експертиза от заключението на която се установило, че положения върху частната тъжба подпис не е на тъжителя К.

Г..

С молба от частният тъжител Г. на 01.07.2021 г. по делото била приложена вносна бележка, удостоверяваща заплатената държавна такса.

Същевременно, съобщението за постановеното от съда разпореждане било получено от частния тъжител на 13.09.2021 г., като на 20.09.2021 г., същият депозирал в СРС две молби, с които потвърдил волята си за образуване на наказателното производство по повдигнатото с частната тъжба обвинение и същевременно изложил допълнителни данни по отношение на местоизвършителството и времето по която била извършвана твърдяната престъпна дейност.

Въпреки това на 28.08.2021 г. с разпореждане, СРС приел, че тъжителят не е спазил задължителните указания на съда и прекратил наказателното производство поради нередовност на частната тъжба.

Настоящият съдебен въззивен съдебен състав намира така формирания извод на първоинстанционния съд за неправилен по следните съображения:

На първо място, в нарушение на процесуалния закон и правото на защита на частния тъжител, районният съд е прекратил наказателното производство преди тъжителят да е имал възможността да отстрани констатираните от първоинстанционния съд пороци на частната тъжба.

Видно от материалите по делото, частният тъжител Г. е изпълнил дадените от контролирания съд указания – на 01.07.2021 г. е предоставил вносна бележка, която удостоверява платената държавна такса, а на 20.09.2021 г. депозирал две молби, с които били приложени частната тъжба, с положен от него подпис, договор за правна помощ, удостоверяващ представителната власт на адв. Г.К., както и допълнение към частната тъжба, съдържащо допълнителни данни по отношение на времето и мястото на твърдените от него престъпления. Така предвид датата на съобщаване на частния тъжител за постановеното от районния съд разпореждане, а именно 13.09.2021 г., въззивният съд счита, че всички от посочените процесуални действия са извършени при спазването на дадения от първоинстанционния съд срок.

На следващо място, чл. 81, ал. 3 от НПК изисква частната тъжба да бъде подадена в шестмесечен срок от узнаването на престъплението.

В тъжбата е описана продължавана престъпна дейност, като последното деяние от същата се твърди, че е извършено на 09.05.2021 г. Видно от данните по делото, в частност депозираната на 20.09.2021 г. молба от тъжителя, с която прилага подписаната от него частна тъжба, същата е входирана в СРС в шестмесечния срок, предвиден в чл. 81, ал. 3 от НПК, като е саниран констатираният от първоинстанционния съд дефект на тъжбата, а именно, че същата не е била подписана от тъжителя.

В подкрепа на този извод на съда е реш. № 399 от 05.10.1998 г. по н. д.

№ 246/1998 г., I Н. О. на ВКС (неподписването на тъжбата от подателя й може да бъде поправен, като подателят подпише тъжбата, стига да не е изтекъл установеният от закона срок за подаването й).

В насока на изложеното е и реш. № 70 от 12.02.2025 г. по НД № 1025/2024 г., Н.К. I-во Н.О. на ВКС, съгласно което е недопустимо делото да се прекрати в случаите, в които дадените от съда указания са изпълнени в 2 предоставения седемдневен срок.

Въззивният съд констатира и продължителното време, през което СРС е извършил администрирането на частната жалба, а именно повече от четири години, поради което при последващото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да съобрази разпоредбите на чл. 80, ал. 1 от НК и чл. 81, ал. 3 от НК, уреждащи правилата за изтеклата абсолютна давност, предвидена за престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК.

Предвид изложеното, въззивният съд намира обжалваното разпореждане за незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила, поради което същото следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното и на осн. чл. 345, ал. 1 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 3564 от 28.08.2021 г. по НЧХД № 8747 по описа на СРС, НО, 102 състав.

В Р Ъ Щ А делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на К. В. Г. и П.Й.Т..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3