Решение № 892 от 18.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 892 гр. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Емилия Александрова

Таня Кандилова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20221100500253 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А.А. М. срещу решението от 02.03.2021 г., поправено с решение от 11.11.2021 г., постановени по гр. д. № 60101 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 91-ви състав, с което е заместено съгласието на бащата И.И.А. за пътуване на децата С. И.А. и А.И.А. извън територията на Република България, придружени само от майката А.А. М., както следва: за неограничен в годината брой пътувания, но за не повече от 30 дни годишно до държавите Сърбия, Турция и Гърция и по време, несъвпадащo с режима на лични контакти на бащата на децата, определен с решение от 15.04.2014 г. по гр. д. № 6698/2013 г. на СРС, 80 състав, за срок от 2 години от влизане в сила на решението, и е оставено без уважение искането за заместване съгласието на бащата за издаване на международни паспорти на децата.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени 1 подробни съображения за това. Жалбоподателката моли съда да отмени обжалваното решение, като замести съгласието на бащата за пътуване на децата до държавите и по начин, посочени във въззивната жалба за срок от пет години за детето А. и до навършване на пълнолетие за детето София, както и за издаване на необходимия за това личен документ – паспорт.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият - ответник И.И.А. не е подал отговор на жалбата и не е взел становище по нея.

Решението в частта, с която е оставено без уважение искането за допускане на предварително изпълнение е потвърдено с определение от 13.10.2021 г. по ч.гр.д. № 11560/2021 г. на СГС, ЧЖ-I-Б състав и е влязло в сила.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

По делото не се спори, че С. И.А., родена на 03.03.2006 г. и А.И.А., родена на ******* г. , са деца на страните И.И.А. и А.А. М.. Не е спорно, че сключения между страните граждански брак е прекратен с решение от 15.04.2014 г., постановено по гр. д. № 6698/2013 г. на СРС, 80 състав, влязло в сила на 12.08.2014 г., като родителските права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с децата.

Изслушано от въвзивния съд по реда на чл.15 от ЗЗедт детето С. И.А. е изразило желание за пътуване в чужбина. Въпреки, че баща му пряко не се противопоставял на пътуването в чужбина, не бил подписал декларация за това. Желанието на детето за пътуване извън страната е свързано с участието в екскурзии и гостуване на роднини в чужбина. Изслушано е и детето А.И.А., което също изявява желание да пътува извън страната.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, социален работник към Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ - Слатина изразява становище, че е в интерес на децата да пътуват извън страната за краткотрайни пътувания с цел екскурзии, туризъм и посещения на роднини. Социалният работник сочи, че бащата И.И.А. само устно е заявил, че няма против децата да пътуват в чужбина.

2

Пред въззивната инстанция е разпитан свидетелят Г.Р.К., чийто показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. От показанията на св.К. се установява, че ищцата е трудово и жилищно устроена в страната, където децата посещават редовно учебни занятия. Свидетелят често контактувал с ищцата и децата й София и А., като пред него последните изявявали желание за пътуване в чужбина. Случвало се в присъствието на свидетеля детето София да разговаря с майка си за възможността да отиде на лагер в чужбина през някоя от ученическите ваканции. От показанията на св.К. се установява още, че ищцата има първа братовчедка живуща в Англия, с която са в особено близки отношения, и която на няколко пъти я канила с децата да й гостуват. Свидетелят е категоричен, че единствената причина, поради която до момента ищцата не е гостувала на братовчедка си в Англия е липсата на съгласие от ответника за пътуване на децата извън страната, като подчертава, че ищцата няма финансови затруднения и е в състояние да осигури на децата си екскурзии в чужбина.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че с оглед заявената от ищцата цел за пътуване извън страната – децата да отидат на море, би било подходящо пътувания да бъдат допуснати единствено до съседните на Република България държави – Република Турция, Република Гърция и Република Сърбия. С оглед усложнената ситуация във връзка с разпространението на вируса COVID-19 първоинстанционният съд е определил срок за заместващото съгласие от две години. В тази връзка е посочил, че след този срок би могло да се поиска ново заместващо съгласие, при което условията за пътуване до останалите държави биха били поблагоприятни. В същото време е отчел заявената готовност на ответника за даване на съгласие за издаване на документи за пътуване, поради което е отхвърлил иска на ищцата в тази насока.

Съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК, когато родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Разрешението по чл. 127а, ал. 2 от СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете от територията на страната без съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от съда само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. Преценката за това следва 3 да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение - така т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС.

В конкретния случай, съблюдавайки най-добрия интерес на децата А. и София, включващ в най-широк смисъл тяхното добруване и благоденствие и с оглед конкретните специфични обстоятелства на настоящия казус, съобразявайки възрастта на децата – съответно на навършени 16 и 9 години, степента на тяхната зрялост и индивидуалните им потребности, в това число и предвид обстоятелството, че майката и децата са трайно установени на територията на РБългария, мотивират съда да приеме, че следва да бъде разрешено пътуването им до държавите членки на ЕС, Обединено кралство Англия и Северна Ирландия, както и до Република Сърбия и Република Турция (т.е до дестинациите поискани с исковата молба). По този начин би се гарантирало конституционно скрепеното им право на свободно придвижване, както и правото на семейния живот на майката и децата по чл.8 ЕКЗПЧОС.

Така децата ще имат възможност да разширят мирогледа си, да придобият впечатления от културата на други държави, което би се отразило благоприятно на възпитанието и развитието им като цяло. В същото време, това би осигурило и възможност последните да гостуват на роднините си в Англия.

Не са налице данни, а и не би могло да се презюмира, че е налице някакъв риск за децата, при пътуване до посочените дестинации, респ. че съществува опасност майката да напусне за постоянно страната заедно с децата. Не може да се приеме и че е налице риск за здравето и/или сигурността на децата при пътуванията до цитираните дестинации, доколкото това не са места на размирици, епидемии, граждански войни и др., като всички държави, до които пътуването е разрешено, са страни по Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, която съдържа правила за осигуряване незабавното връщане на децата, прехвърлени незаконно или задържани в някоя от 4 договарящите държави, и гарантира ефективното спазване на законите, свързани с упражняването на родителските права и правото на лични отношения, на една договаряща държава от другите договарящи държави.

Действително, към настоящия момент все още е налице усложнена епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19.

Усложнената епидемична обстановка, обаче, не може да е причинна за изначално изключване на пътуването до определени дестинации, извън съблюдаването на противоепидемичните мерки и рестрикции, когато и където такива са установени от компетентните държавни органи. Не би могло да се приеме, че пътуването само до някои, съседни на Република България държави крие по-малко рискове в тази насока от страните-членки на ЕС. От друга страна, ищцата е посочила, че разрешението за пътуване в чужбина е продиктувано от потребността на децата да опознаят света извън страната им по обичайно местоживеене, като по този начин се обогатят техните представи за него. Примерното посочване в исковата молба на цел за пътуването – почивка в съседна страна, не следва да бъде използвано като повод за ограничаване на възможните дестинации.

Предприетите пътувания следва да бъдат съобразени с училищната ангажираност на децата, като бъде осигурена и възможност, по изключение, за пътувания извън страната и в учебно време, но само при организирани от учебните заведения, посещавани от децата екскурзии, лагери, олимпиади и други подобни извънучебни дейности. Пътуванията не следва да съвпадат и с режима на лични отношения на бащата с децата, определен с решение от 15.04.2014 г. по гр. д. № 6698/2013 г. на СРС, 80 състав.

Настоящият съдебен състав намира, че с даването на горното разрешение, ще се избегнат бъдещите конфликти между родителите по повод въпросите свързани с пътуването на децата им извън страната, които конфликти няма как да не рефлектират и върху самите деца, ще се съхрани тяхната психическа и емоционална стабилност, ще се даде възможност на децата при възможност да пътуват извън страната с цел туризъм, почивка и т.н., както и да пътуват на организираните от учебното заведение, което посещават екскурзии в чужбина.

От друга страна така ще бъде дадена възможност на бащата да осъществява регулярни контакти с децата си в рамките на определения му със 5 съдебно решение режим, а майката – родителят, който фактически упражнява родителските права и при когото живеят децата, на практика ще може в определения от съда срок да преценява възможността и броя на пътуванията с децата извън страната, без да се засяга местоживеенето им и средата, в която те растат, отглежда и т.н.

Децата са на възраст (навършени 16 и 9 години), в която е нормално да вземат участие в лагери и екскурзии извън страната, организирани от посещаваните от тях учебни заведения и/или езикови школи, където придружител би бил съответният възпитател. В същото време, няма причина децата да не бъдат придружавани при проектните пътувания от свой близък, на когото тяхната майка има доверие и който е упълномощен надлежно за това. По тази причина, настоящият съдебен състав намира за подходящо придружител да е и определено от майката трето пълнолетно лице.

С оглед целта на разрешените пътувания – предприемането на почивки, екскурзии и пр., краткосрочният им характер, нуждата от внасяне на стабилност и предвидимост в отношенията между родителите по този въпрос и избягването на бъдещи съдебни производства, настоящият съдебен състав намира, че срокът на заместващото съгласие следва да бъде определен на пет години от влизане в сила на настоящото решение, респ. до навършване на пълнолетие на по-голямото дете. Бащата винаги може да поиска изменение по реда на чл. 127а, ал. 2 от СК на условията, при които ще бъдат осъществявани пътуванията извън страната, при възникване на обстоятелства налагащи това.