Решение № 108 от 25.09.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Велико Търново, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря Атанаска Ст. И. в присъствието на прокурора Т. Н. И. като разгледа докладваното от ХРИСТО ТОМОВ Наказателно дело за възобновяване № 20234000600204 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Й. М. П. от гр. Плевен, с ЕГН ************, жалба подадена лично от него и за възобновяване на наказателното производство както по ВНОХД № 921/2022 г. така и по НОХД № 2021/2022 г. на Районен съд Плевен. Прави се искане за постановяване на решение, свързано с отмяна на Присъда № 159 о т 21.11.2022 г. постановена по НОХД № 2021/2022 г. по описа на Районен съд гр. Плевен и на въззивно решение № 87/20.03.2023 г. на Окръжен съд Плевен, II-ри въззивен наказателен състав по ВНОХД № 921/2022 г., както и връщане делото за разглеждане от друг състав на съда. Претендира се наличието на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание.

С искането са заявени касационни основания за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с твърдения за наличието и на 1 трите точки в разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с нарушаването на закона, с допускането на съществени нарушения на процесуалните правила и с налагане на наказание при явна несправедливост.

По повод на оплакването за нарушаване на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, това по т. 2, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и твърдяното наличие на т. 3, че наложеното наказание е явно несправедливо, не се излагат конкретни доводи в негова подкрепа, но се твърди, че в първата и въззивната инстанция производството по отношение на тогава подсъдимия П. е било опорочено, проведено в нарушение правилата на процеса, при което макар и непосочено по този начин се правят чрез фигурата на зададени риторични въпроси твърдения, че изводите на първоинстанционния и въззивния съд относно правно значимите факти са изведени в нарушение на изискванията на чл. 14, ал. 1, във вр. с чл.

13, ал. 2, във вр. с чл. 15 и чл. 16, както и чл. 107, ал. 2, 3 и 5 от НПК, като са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила при формиране вътрешното убеждение на двете инстанции по същество, а решението на въззивния съд не отговаря на стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК. Тези нарушения се определят от осъдения за съществени, тъй като са довели до ограничаване на процесуалните права на тогава подсъдимия П., и не са били отстранени. При това той се позовава на направени от него твърдения, свързани с пренебрегването от съдилищата на важни изисквания поставени от закона и отнасящи се до това, че не е разбирал обвинението, а признанието на фактите при протеклото по реда на Глава 27 от НПК производство не е направил доброволно и свободно, че констатациите в обвинителния акт, не кореспондират с и не отговарят на доказателствата по делото по един недвусмислен начин, че не е установена обективната истина по чл. 107, ал. 2, 3 и 5 от НПК по отношение на доказателствената съвкупност, с оглед необходимостта от произнасяне на съдебния акт присъдата и решението.

Твърди се, че П. е съдействал за разкриване на обективната истина и е имал готовност да сключи споразумение като възстанови имотната вреда на пострадалия в размер на 361,95 лева, но в първоинстанционния съд не му била дадена такава възможност със становището, че същият е имал достатъчно време да направи това. Представя се и собствена констатация за значението на количествените и качествени характеристики на извършеното разследване в първата фаза на наказателния процес, за тяхната пълнота, прецизност и законосъобразно прилагане на чл. 371, т. 2 от НПК.

Излагат се аргументи относими към направеното твърдение и подкрепящи го такива, свързани с оплакването за допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК като се заема становището, че така постановената присъда е явно несправедлива, а наложеното с нея наказание – несъразмерно тежко. При индивидуализацията на наказанието на осъдения Й.

М. П. и двете съдебни инстанции са допуснали недооценяване на наличните по делото множество смекчаващи отговорността обстоятелства, като 2 наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като е несъразмерно тежко и не съответства на целите по чл. 36 от НК. Наказание към средата на предвиденото в закона, което при възможно лишаване от свобода от три до десет години, редуцирано по чл. 58а, ал. 1 от НК, в необходима степен би гарантирало постигането на индивидуалната превенция чрез осигуряване на възпиращо и възпитателно въздействие върху подсъдимия, без да се явява излишна репресия спрямо него.

В заключение осъденият иска Великотърновският апелативен съд да отмени Присъда № 159 от 21.11.2022 г. постановена по НОХД № 2021/2022 г. по описа на Районен съд гр. Плевен и върне делото за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание осъденият Й. М. П. редовно призован, не се явява като от него е постъпила молба, в която се заявява, че не желае да присъства в съдебното заседание пред Апелативен съд гр. Велико Търново.

Определеният от Адвокатска колегия гр. Велико Търново адвокат за служебен защитник на осъдения П., И. Н. Т. вписан под № 6557 в Националния регистър за правна помощ, назначен с протоколно определение от съда на основание чл. 94, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 6 от НПК, поддържа искането за възобновяване на делото и моли то да бъде уважено като се приложи разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК, а присъдата измени, тъй като в случая, основанията за това са в полза на осъдения. Акцентира се на явната несправедливост на наказанието, тъй като при постановяване на присъдата от Районен съд гр. Плевен и на въззивното решение, съдилищата не са съобразили и отчели всички смекчаващи вината обстоятелства, като и на двете инстанции е отбелязано само едно единствено смекчаващо отговорността обстоятелство, каквито са направените пълни самопризнания и изразено критично отношение към престъпното деяние от страна на подсъдимия. Изтъква се обаче и наличието на друго останало незабелязано според защитата, смекчаващо вината обстоятелство, а именно незначителният размер на измамата. Конкретният случай касае една необходимост да се набавят стоки за храна, цигари и други дребни пособия за бита на затворника, в рамките на затвора. В случая цялата стойност на причинената на адвокат Драмов вреда е в размер на 361,95 лева, което би определило деянието като маловажен случай, ако то не беше извършено при условията на опасен рецидив. И ако това обстоятелство не позволява на съда да приложи маловажния случай в разглеждания казус, то дава основание да се отчете ниският размер на вредата, която е възникнала в резултат на осъщественото престъпление като съществено смекчаващо вината обстоятелство, което според защитника адвокат Т. и двете съдилища са пропуснали. Това има съществено значение и заради него се поддържа, че при определяне на наказанието по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК съдилищата са допуснали нарушение на правилото за определяне на наказанието и фактически са определили много по-висок размер, от 8 години лишаване от свобода, доближаващ се до максималния размер на наказанието предвидено за това 3 престъпление.

Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на делото и предлага съдът да го остави без уважение като го отхвърли. Това е така според него защото не са налице касационните основания, претендирани с жалба, която няма конкретика по отношение на първите две, а именно нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. В жалбата най-общо се задават въпроси спазват ли се законовите разпоредби. Няма посочено нарушение, което лицето да претендира и което да подлежи на обсъждане. Прокурорът счита, че не са допуснати нито нарушения на материалния закон, нито нарушения на процесуалните правила.

Няма в искането и упрек към събиране на доказателствата и тяхната оценка от произнеслите се съдебни инстанции, не са налице и превратно тълкуване на доказателствата. По тези данни и законът е приложен правилно.

По отношение искането за явна несправедливост на наложеното наказание, в негова подкрепа не са изложени конкретни основания, които да са преценени. В проведеното съдебно заседание е направено уточнение за ниската стойност на имуществото предмет на измамата. Точно това обаче е сторил окръжният съд като се е съобразил с изтъкнатия аргумент и е намалил наказанията не само на осъдения П. но и на другия подсъдим. В този смисъл прокурорът счита, че едно по-голямо намаление на наказанието няма да отговори на обществената опасност на дееца и на самото деяние. В заключение прави оценка на извършеното и изхожда не само от това, че лицето е многократно осъждано, но и акцентира на извършването на престъплението от затвора. Проявената изключителна дързост и арогантност в случая определят деянието като такова със завишена степен на обществена опасност, поради което се приема искането за неоснователно.

Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за наличие на заявените с искането основания за възобновяване на делото в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като от съдържанието на искането е видно, че с него са заявени основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с твърдения за наличието и на трите точки в разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с нарушаването на закона, с допускането на съществени нарушения на процесуалните правила и с налагане на наказание при явна несправедливост..Искането за възобновяване е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК като при произнесено въззивно решение на 20.03.2023 г., подаването на искането е станало на 21.06.2023 г.

Разгледано по съществото, искането за възобновяване на делото е 4 неоснователно по следните съображения:

С Присъда № 159 от 21.11.2022 г. постановена по НОХД № 2021/2022 г. по описа на Районен съд гр. Плевен, подсъдимият Й. М. П. е признат за виновен в това, че в периода от 09.12.2021 г. до 12.12.2021 г. в гр. Плевен, в съучастие като съизвършител със Стоян Й. С. от село Васил Левски, общ.

Търговище и при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Добромир Илиев Грамов от гр. Кнежа, че ще го упълномощи в качеството му на защитник и да му закупи различни стоки, чиято стойност ще му бъде изплатена, като с това му причинил имотна вреда в размер на 361. 95 лева - престъпление по чл. 211, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“, във вр. с чл. 20, ал.

2, във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК съдът го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ в размер на осем години, което след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК намалил с 1/3 определяйки за изтърпяване наказание „лишаване от свобода” в размер на пет години и четири месеца, което П. трябвало да търпи при първоначален „строг“ режим.

С решение № 87/20.03.2023 г. постановено по ВНОХД № 921/2022 г. на Окръжен съд Плевен, II-ри въззивен наказателен състав на основание чл.

334, т. 3, във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК изменил Присъда № 159 от 21.11.2022 г. постановена по НОХД № 2021/2022 г. по описа на Районен съд гр. Плевен, в частта за размера на наказанието лишаване от свобода като намалил размера на наложеното на подсъдимия Й. М. П. с ЕГН ********** наказание по чл. 211, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 58а, ал. 1, във вр. с чл.