Решение № 4313 от 30.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4313 гр. Пловдив, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330109702 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245 ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № ********** г., подадена от Й. Д., с ЛНЧ **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. “*********” № ***, чрез адв. С. Н. срещу “Меркари България” ООД, ЕИК 201297033, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ж. р. Тракия, бул. „Цар Симеон“ № 32 и адрес на упражняване на дейността – гр.

Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 37, сгради 52/53, представлявано от управителя А.

Ш.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда, вр. с чл. 86 от ЗЗД и чл. 224 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1207, 64 лева лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. ******* г., сумата от 1540, 72 лева – обезщетение за 22 дни неползван ПГО, от които 14 дни за **** г. и 8 дни за **** г., и сумата от 7, 04 лева - обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение за м. ****** г., за периода ******** г., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на иска до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество на основание сключен между страните трудов договор от ********* г., по силата на който заемал длъжността “**************” в ответното дружество, с основно месечно възнаграждение в размер на 1547 лева и ДТВ за ТСПО 0,6 % за всяка година тр. стаж. Тв било платимо ежемесечно до края 1 на месеца, следващ този, за който е дължимо, като това било записано в тр. договор.

ТПО между страните било прекратено със заповед от ******** г., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като на ищцата не било платено ТВ за м. ********* г. – 1207, 64 лева. Към тази дата била дължима същата сума и за м. април, като същата била платена със закъснение на ********** г., като за периода ********** работодателят й дължал върху нея лихва за забава – 7, 04 лева. При прекратяване на ТПО и до момента не й било платено дължимото обезщетение за 22 дни неползван платен год. отпуск - 14 дни за **** г. и 8 дни за **** г., за което й се дължало обезщетение в р-р на 1540, 72 лева. Ето защо се моли да се осъди ответника да й ги заплати, ведно със законна лихва върху главниците от завеждане на иска до окончателното плащане.

Ето защо моли да бъде осъден ответника да му заплати горепосочените суми.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК, чрез служител на дружеството на адреса на същото – главния счетоводител, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. По същия начин ответникът е бил редовно призован и за първото заседание, като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – трудов договор на ищеца, заповед за прекратяване на ТПО, платежни за изплатени предходни тр. възнаграждения, справки за лихва, отчети – неоспорени от ответника, както и от показанията на разпитания свидетел, може да се направи извода за вероятната основателност на исковете.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми изцяло.

Ищецът претендира направените по делото разноски, които, видно от приложения договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 1000 лева (хиляда лева) - заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Същите с оглед изхода на спора следва да се възложат на ответната страна.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза 2 на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза общо на 161, 63 лева (сто шестдесет и един лева и шестдесет и три стотинки) за предявените искове, от които: 50 лева- ДТ за иска по чл. 128, т. 2 вр.

245, ал. 1 КТ, 61, 63 лева ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ и 50 лева ДТ по иска по чл. 245, ал. 2 от КТ и 86 ЗЗД. В негова тежест ще се възложи и сумата от 5 лева – ДТ за издадена на ищеца обезпечителна заповед, общо ДТ по делото - 166, 63 лева (сто шестдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Меркари България” ООД, ЕИК 201297033, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 37, вх. 52 - 53, представлявано от управителя А. Ш. да заплати на Й. Д., с ЛНЧ ********, от гр. П., ул. „*******“ № ****, ет. ***, ап.

****, със съдебен адрес: гр. П., ул. “********” № ****, чрез адв. С. Н. следните суми: сумата от сумата от 1207, 64 лева (хиляда двеста и седем лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. ********г., сумата от 1540, 72 лева (хиляда петстотин и четиридесет лева и седемдесет и две стотинки) – обезщетение за 22 дни неползван платен годишен отпуск, от които 14 дни за ***** г. и 8 дни за ****г., сумата от 7, 04 лева (седем лева и четири стотинки) - обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение за м. април ***** г. за периода ******* г., ведно със законната лихва върху върху всяка главница от подаване на исковата молба – ****** г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 1000 лева (хиляда лева) - разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Меркари България” ООД, ЕИК 201297033, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 37, вх. 52 - 53, представлявано от управителя А. Ш. да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на П. районен съд сумата от 161, 63 лева (сто шестдесет и един лева и шестдесет и три стотинки), представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 5 лева (пет лева) – държавна такса за издадена на ищеца обезпечителна заповед.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

3