Определение № 3442 от 05.12.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1677/2024
- Вид
- Определение № 3442
- Подписан
- 05.12.2025
- В сила
- 05.12.2025
- Състав
- Камелия Ефремова, Людмила Цолова, Иво Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3442 гр. София, 05.12.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове:
Людмила Цолова
Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско дело № 20248002901677 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба вх. № 14126 от 28.07.2025 г. от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ), гр.
София за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 213 от 24.07.2025 г. в частта за разноските, като в полза на касатора бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на сумата 6 540 лв. – адвокатско възнаграждение (с включен ДДС) и за касационното производство в размер на сумата 3 070 лв. – адвокатско възнаграждение 2 640 лв. (с включен ДДС) и държавна такса 430 лв., както и за изменение в частта, отменяща решение № 106 от 06.07.2023 г. по гр. д. № 42/2023 г. на Видински окръжен съд, с която е прието, че сдружението е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА на пълномощника на ищеца за въззивното производство в размер на 2 180 лв., с вкл. ДДС.
Ответникът по молбата – Ц. Ж. Д. от с. Иново, обл. Видин – поддържа становище за оставянето й без уважение, евентуално прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, по съображения в писмен отговор от 06.10.2025 г.
Съдът, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
1
Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По молбата за изменение на решението в частта за разноските:
Молбата е основателна. Приетото от настоящия състав, че с въззивното решение Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за въззивното производство в размер на 2 180 лв., с вкл. ДДС, е в явно противоречие с мотивите и с диспозитива на обжалваното решение, тъй като съдът е приел точно обратното, а именно – че ищецът Ц. Ж.
Д. следва да заплати на сдружението разноски за въззивното производство в размер на посочената сума и му е присъдил същата. Ето защо, искането за изменение (неправилно квалифицирано от молителя като искане за поправка на очевидна фактическа грешка) следва да бъде уважено, като в мотивите и диспозитива на решението бъдат заличени думите “и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА на пълномощника на ищеца за въззивното производство в размер на 2 180 лв., с вкл. ДДС“.
По молбата за допълване на решението в частта за разноските:
С оглед изхода на настоящото дело – отмяна на обжалваното от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ въззивно решение и отхвърляне на предявения срещу него иск изцяло, искането на касатора за присъждане на разноски за въззивното и за настоящото производство, направено своевременно още с касационната жалба, е основателно. От представените от сдружението доказателства (фактури и дневни извлечения от сметката на адвокатското дружество, което го представлява) се установява, че същото е заплатило адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 6 540 лв., с включен ДДС и за касационното производство в размер на сумата 2 640 лв., с включен ДДС. Освен това, касаторът е заплатил и държавна такса в размер на 430 лв.
Основателно, обаче, е заявеното от ответника по касация искане по чл.
78, ал. 5 ГПК за намаляване поради прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение за въззивната и за касационната инстанция. Този извод произтича от предмета на делото – иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, при който спорен е единствено въпросът дали ищецът е активно материалноправно легитимиран за получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат, с оглед задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/2016 2 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Поради това, делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Ето защо, съответстващо на осъществената правна помощ за всяка от инстанциите се явява сумата 1000 лв., с вкл. ДДС. Или, молбата за допълване е основателна за общата сума 2 430 лв. (2000 лв. – адвокатски възнаграждения и 430 лв. – държавни такси ), като за разликата до пълния размер на претендираните разноски – същата следва да бъде оставена без уважение.
С оглед задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (понастоящем Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа) не обвързва съда при определяне на адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА Ц. Ж. Д., ЕГН ********** от с. Иново, обл. Видин, ул.
„Солун“ № 1 да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, Булстат 177217448, сумата 2 430 (две хиляди четиристотин и тридесет) лева – разноски за въззивната и за касационната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за присъждане на разноски за разликата до пълния претендиран размер.
ИЗМЕНЯ постановеното по настоящото дело решение № 213 от 24.07.2025 г. в частта за разноските, като на страница 7, абзац 1, ред 1 и 2 от мотивите и абзац 3, ред. 14-16 от диспозитива на решението бъдат заличени думите “и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА на пълномощника на ищеца за въззивното производство в размер на 2 180 лв., с вкл. ДДС“.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4