Разпореждане № 2353 от 31.08.2018, Районен съд - Дупница

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

2018

Дупница

Номер Година Град

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница състав

31.08.

2018 на Година закрито

Мирослав Саневски

В заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа докладваното от гражданско

1599

2018 дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, предявена от В.К.К., ЕГН **********,***, срещу „БУРКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Драгой Болярин“ № 2, представлявано от управителя К.Ю.К., с която искова молба са предявени искове с правно основание: чл. 344, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД.

На основание чл. 311 от ГПК, съдът счита подадената искова молба за редовна, а предявените искове за допустими, поради което следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, както и по насрещните искания, ако са предявени с отговора на ответника и за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

С оглед изложеното и след запознаване с материалите по делото, на основание чл.

312, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът обявява на страните следния ДОКЛАД

ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата твърди, че е работила в ответното дружество на длъжност „Технолог обувно производство“, по безсрочно трудово правоотношение, с брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1160.00 лева.

На 06.06.2018г. й била връчена Заповед № 18/06.06.2018г., с която, на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ-при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, трудовото й правоотношение било прекратено.

Счита, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, доколкото работодателят е допуснал съществени нарушения на закона в процедурата по прекратяване на трудовото й правоотношение, понеже изводът на работодателя, че ищцата не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената й работа не е мотивиран по никакъв начин в издадената уволнителна заповед. Същата не съдържа никакви конкретни обстоятелства, обусловили констатацията на работодателя за липса на качества за ефективно изпълнение на трудовите й функции, нито пък препраща към някакъв друг документ, съдържащ такива обстоятелства, който да е бил известен към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че работи в шивашкото производство от 1999г., а конкретно в обувното производство от 2011г., като е заемала и длъжността „контрол качество в обувното производство” при работодател със същия предмет па дейност. Досега, вкл. при последния си работодател е изпълнявала трудовите си задължения, свързани с познаването на технологията и контрол на качеството на изработваната продукция, без да е срещала затруднения, без да са й отправяни забележки във връзка е работата и без да са образувани дисциплинарни производства във връзка с изпълнението на трудовите й функции.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно и да отмени Заповед № 18/06.06.2018г. на управителя на „БУРКО“ ЕООД, с която на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение, да я възстанови на длъжността „Технолог обувно производство“ в ответното дружество и да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода след уволнението в размер на 4176.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се оспорват предявените искове по основание и размер, по подробно изложени в отговора съображения. Ответникът твърди, че посоченото основание за уволнение е било предварително съгласувано с ищцата, като в обща среща между нея, собственика на фирмата и управителя на дружеството, от страна на работодателя били изложени съображенията, поради които счита работата на В.К. за незадоволителна, както по отношение на организацията на трудовия процес в предприятието, така и относно качеството на произведената продукция.

Оспорва размера на исканото обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ. В условията на евентуалност, прави възражение за прихващане с насрещни вземания на работодателя, произтичащи от същото правоотношение и съставляващи изплатено на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1160.00 лв.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД.

От ответника е направено при условията на евентуалност възражение за прихващане с насрещно вземане на работодателя, произтичащо от същото правоотношение и съставляващо изплатено на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1160.00 лв.

3.

Права и обстоятелства, които се признават:

Не са налице права и обстоятелства, които да се признават във връзка с предмета на делото.

4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Общоизвестни и служебно известни на съда факти, свързани с предмета на доказване на делото не са налице.

5. Разпределение на доказателствената тежест:

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Работодателят – ответник в настоящото производство следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение към момента на прекратяването му; че извършеното уволнение е законосъобразно и основанията, на които е било прекратено трудовото правоотношение са били налице към момента на прекратяването. В случая ответникът следва да докаже и твърдяното от него насрещно вземане в конкретен размер, произтичащи от същото правоотношение, съставляващо изплатено на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1160.00 лв., за което е направил при условията на евентуалност възражение за прихващане с претендираното от ищцата обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 ал.

1 от КТ.

Ищцата носи тежестта да докаже наличието на трудово правоотношение между нея и ответника, прекратяването му, обстоятелството, че след уволнението е останала без работа и не е получавала трудово възнаграждение, както и размера на претендираното обезщетение по чл.

344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.

На основание чл. 312, ал. 1, т. 4 от ГПК относно доказателствените искания на страните, съдът намира, че приложените към исковата молба и отговора по нея писмени доказателства са допустими, относими и необходими за решаване на настоящия правен спор, поради което същите следва да бъдат допуснати и приети като доказателства по делото.

Основателни са исканията на ищцата да се задължи ответникът да представи личното й трудово досие и да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

Основателно е искането на ответното дружество за допускане на двама свидетели в режим на довеждане, които да дадат показания относно посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът указва на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че неса налице обстоятелства, за които не сочат доказателства.

На основание чл. 312, ал. 2 от ГПК съдът указва на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от това разпореждане следва да вземат становище във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

На основание гореизложеното и чл. 312, ал. 1, т.

1 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВНАСЯ гр. дело № 1599/2018г. по описа на РС - Дупница за разглеждане в открито съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.09.2018г. от 10:00ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото разпореждане, като на ищцата се връчи препис от отговора на исковата молба, депозиран от ответното дружество.

ПРИКАНВА страните към спогодба и ги напътва към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ДОПУСКА събирането като доказателства по делото на представените с исковата молба и отговора по нея документи.

УКАЗВА на ищцата, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание следва да представи трудовата си книжка в оригинал за констатация от съда, че не е започвала работа при друг работодател след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника.