Решение № 118 от 11.06.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 317/2025
- Вид
- Решение № 118
- Подписан
- 11.06.2025
- В сила
- 11.06.2025
- Състав
- ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ ГРЪНЧАРОВ, ЦЕЗАРИНКА ХРИСТОВА ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА, МАРИАН ВАСИЛЕВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.269, ал.3, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.269, ал.3, т.4, б."а" · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.318 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 118 гр. Плевен, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:
ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА в присъствието на прокурора П. П. П. като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600317 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от адв.Ю. М. – служебен защитник на подсъдимия М. Р. Б., подадена срещу присъда № 23/18.03.2025 г., постановена по НОХД № 280/2025 г. по описа на РС-Плевен.
С присъдата Плевенският Районен Съд е признал подсъдимия М. Р. Б. за ВИНОВЕН в това, че на 4.10.2024 г. в град П., в сградата на Първо РУ П., държал без надлежно разрешително, издадено по реда на чл.30 и чл.73 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, високорисково наркотично вещество – 0.087 грама метамфетамин, на обща стойност 6.09 лева, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.354а, ал.5 във вр. ал.3, т.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Подсъдимият М. Р. Б. е осъден, основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплати направените разноски по делото в размер на 139.01 лева - по сметка на ОДМВР-Плевен и 50.00 лева деловодни разноски - по сметка на РС-Плевен.
Постановено е веществените доказателства - опаковки от ФХЕ и отрязък от черна сламка, да останат приложени по делото.
1
Във въззивната жалба се сочи, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание е в абсолютно прекомерен размер. Не се излагат никакви правни доводи, а се иска единствено намаляване размера на наложената ГЛОБА от 1000 лева на 150.00 лева.
В съдебно заседание, Окръжна прокуратура - Плевен, чрез своя представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и предлага въззивната инстанция да потвърди присъдата.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Б. моли да се уважи въззивната жалба и поддържа искането за изменение на присъдата досежно размера на наказанието.
Подсъдимият М. Р. Б. не се явява и въззивното производство спрямо него се развива по реда на чл.269, ал.3, т.1 от НПК.
Плевенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. Въззивният съд изцяло се съгласява с възприетите факти, за което намира за ненужно да се повтарят и в настоящия съдебен акт. Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства, кореспондира с наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите, т.е. до изложените от първоинстанционния съд фактически констатации.
Безспорно установено е по делото, че на 4.10.2024 г. в гр.П., подс.Б. е бил задържан от служители на 01 РУ Плевен по подозрение в извършване на кражба от магазин „Лайф“ в същия град. При задържането лицето е предало отрязък от черна сламка с обща дължина 2 см и ширина 1 см, запечатана термично от двете страни, съдържаща полиетиленова стопилка с бяло прахообразно вещество, като това действие било отразено в протокол за доброволно предаване. След извършване на назначена по делото физикохимична експертиза е установено, че изследваното бяло кристалообразно вещество съдържа метамфетамин с нетно тегло 0.087 грама. Стойността му е определена на 6.09 лева.
2
Събраните, в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие, доказателства, по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически констатации. Първоинстанционният съд е събрал и подложил на преценка, анализ и проверка всички, необходими за изясняването на относимите и включени в предмета на доказване по това дело, обстоятелства, доказателства и доказателствени средства, и в този смисъл въпросните обстоятелства са били изяснени напълно, всестранно и обективно. Въззивният съд изцяло възприема, както извършената преценка на събраните в хода на проведеното в първата инстанция съдебно следствие доказателствени материали, така и обоснованите, в резултата на тази преценка, доказателствени изводи относно фактите.
Първоинстанционното производство е проведено в отсъствие на подсъдимия, по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК, но в мотивите си районният съд детайлно е изследвал показанията на свидетелите и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, по реда на чл.283 от НПК.
Възражения относно фактическите констатации и анализ на доказателствата страните по делото не правят.
Като е установил правилно фактическата обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи относно нейната правна квалификация и е изложил изчерпателни доводи, аргументиращи наличието на обективните и субективни признаци на престъплението и авторството му от подсъдимия. В мотивите на атакувания съдебен акт вярно установените фактически обстоятелства са оценени като формиращи цитирания престъпен състав, за който е повдигнато и поддържано обвинение спрямо подсъдимия М. Б. – по чл.354а, ал.5 във вр. ал.3, т.1 от НК. Обстойно е обсъден и обективния признак на престъплението - "извършеното деяние представлява маловажен случай". Въззивният съд се съгласява напълно с изложените изводи, че малкото количество и ниската стойност на държаното от подсъдимия наркотично вещество, инцидентният характер на деянието, липсата на специфични условия на извършването му, както и доброволното предаване на предмета на престъплението са обстоятелства, които дефинират извършеното като „маловажен случай“, по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
Правилно е определена от районния съд и субективната страна на деянието, като е прието, че подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
Подсъдимият е имал субективни представи относно всички съставомерни елементи на престъплението - съзнавал е, че държи без съответно разрешително за това забранено от закона вещество.
За извършеното престъпление първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия Б. наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева. Вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание първоинстанционният съд е аргументирал, отчитайки всички значими за правилното решаване на този 3 въпрос обстоятелства. Този извод е напълно споделен и от въззивната инстанция. Отчетените отегчаващи обстоятелства са лошите характеристични данни на извършителя и наличието на девет предходни негови осъждания, които не са изиграли своето поправително и превъзпитателно въздействие.
Прието е, че срещу подсъдимия многократно е прилагана наказателна репресия и тя не е осъществила функциите на лична превенция, изразяваща се в превъзпитание на дееца и създаване на трайни навици за спазване на приетите в обществото норми на поведение и закони. Въззивният съд допълва отегчаващите обстоятелства и с процесуалното поведение на Б. – същият е знаел за наказателното производство, което се води спрямо него и, въпреки това, е напуснал страната, с което поведение, в известна степен, е затруднил процеса. Първоинстанционният съд не е констатирал смекчаващи отговорността обстоятелства, по отношение на подсъдимия.
Оценката на установените релевантни към индивидуализацията на наказанието факти не сочи нито многобройност, нито изключителност на смекчаващи отговорността такива, което от своя страна прави неприложима разпоредбата на чл.55 от НК. Оценката на установените обстоятелства, релевантни към индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, обосновава определяне на наказание при условията на чл.54 от НК, при превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността на извършителя обстоятелства, както правилно е сторил и първоинстанционния съд. При определяне на вида и размера на наказанието, същият съд основателно е дал приоритет на целите на генералната превенция, с оглед зачестилите проявления на това престъпление, поради което отмереното наказание за подсъдимия М. Б. се явява адекватно на целите по чл.36 от НК да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Найсетне, така определеното и наложено наказание би постигнало ефективно и целите на личната превенция - да поправи и превъзпита дееца. Същото е в рамките на предвиденото в закона, макар и в максималния му размер – ГЛОБА от 1000 лева, което е подробно обосновано и в настоящите, и в мотивите на първоинстанционния съд.
Поради изложените съображения, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло.
При извършената цялостна проверка на съдебният акт по реда на чл.313 от НПК, не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице също основания и за изменение на присъдата.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 23/18.03.2025 год., постановена по НОХД № 280/2025 г. по описа на РС-Плевен.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5