Решение № 1575 от 11.09.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1575 гр. Пловдив, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330204009 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Лун“ ЕООД, ЕИК: 205506384, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** И.Ш.К., чрез адв. Н. О. срещу Наказателно постановление № 16-2300059 от 29.03.2023 г., издадено от *** А.А.Ч. – ***, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения поради неописване в НП на доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение, и непосочване на законовите разпоредби, които са приети за нарушени. Взема становище да не е доказано по делото извършването на административно нарушение, както и наличието на виновно поведение. Поддържа, че А.А.Н. е извършвал работа на обекта в качеството си на изпълнител по договор за изработка. Позовава се на сключения с Н. граждански договор, за който твърди да няма за предмет престиране на работна сила и изпълнение на трудови функции, поради което счита, че материалният закон е приложен неправилно от наказващия орган.

Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност отправя искане размерът на имуществената санкция да бъде намален до предвидения в закона минимум. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. Н. О., с пълномощно по 1 делото, която поддържа жалбата.

Въззиваемата страна се представлява от *** П.Т., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира, че отношенията между жалбоподателя и лицето А.А.Н. по повод осъществяваната от последния дейност на строителния обект да е трябвало да бъдат уредени като трудови.

Взема становище работата, която е възложена на Н. с представения от жалбоподателя граждански договор, да не е конкретизирана по обем и качество, нито да е уговорен краен резултат. Поддържа, че възложената с гражданския договор работа не е насочена към постигането на конкретен резултат, а изисква повторяемост на трудовите функции. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Лун“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 04.07.2023 г., установено от приложената по преписката разписка, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 10.07.2023 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен. В тази връзка съдът приема, че по делото не е доказано наличието на предпоставките за връчване на наказателното постановление по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което същото не се цени като редовно извършено и не е породило правно действие. Отбелязването на обратната разписка, че е „непотърсена“ не е равнозначно на промяна на адрес и неизвестен нов такъв, поради което само по себе си връщането на пратката, оформена по този начин, не дава основание за прилагане на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН относно съобщаването на наказателно постановление на лице с неизвестен нов адрес - така Определение № 2253 от 10.11.2017 г. по к.ч.а.н.д. № 3001/2017 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив;

Определение № 118 от 18.01.2018 г. по к.ч.а.н.д. № 144/2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Определение № 1903 от 10.12.2021 г. по к.ч.а.н.д. № 2940/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив. За да се счита наказателното постановление за връчено по този ред, то е необходимо след щателно издирване на нарушителя, да е установено, че той не пребивава на посочения адрес и нов адрес да не е известен. Еднократното изпращане на съобщение с обратна разписка, върната като непотърсена, не удовлетворява така установения критерий за приложение на института по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Така мотивиран, съдът приема, че процедурата не е надлежно изпълнена, поради което и жалбата се приема за допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:

2

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 24.10.2022 г. между „Пенон“ ООД като възложител и жалбоподателя „Лун“ ЕООД като изпълнител бил сключен договор за извършване на строително-монтажи работи на жилищна сграда, находяща се в гр. Пловдив, ***. По силата на този договор жалбоподателят приел да извърши срещу възнаграждение вътрешна гипсова и варо-циментова мазилка по стени и тавани и подова замазка в обекта.

На 24.02.2023 г. свид. К. М. Т. – ***, участвала в извършването на проверка за спазване на трудовото законодателство на същия строителен обект, представляващ жилищна сграда и подземни гаражи, находящ се в УПИ VII-1645, кв. 356, инд. *** в гр. Пловдив, ***.

По време на проверката на обекта имало общо четирима работници – двама от тях се намирали на скеле и поставяли изолация, а други двама измазвали стените на първи етаж от сградата. Лицата, които се занимавали с поставянето на изолацията, били работници на „Пенон“ ООД. През това време другите двама работници на обекта полагали мазилка на стените. Тези работници били А.А.Н. и М.А. Н., като двамата били ***. За работата, която извършвали, използвали мазилкополагаща машина. Всеки от тях работил самостоятелно, а покрай тях нямало други лица, които да наблюдават работата им или на които *** да показват как се използва такъв вид машина. Свидетелката Т. отишла да разговаряла с А. и М. Н., които били облечени с работни гащеризони. След като се легитимирала, тя ги попитала от колко време работят на обекта, при какви условия и дали имат сключени трудови договори, като им дала да попълнят и декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. А.А.Н. заявил, че работил за жалбоподателя „Лун“ ЕООД като общ работник, че работното му време било от 08:00 ч. до 18:00 ч. с един час почивка и почивни дни събота и неделя, както и че му се заплаща 500 лева на седмица. Тези обстоятелства работникът саморъчно попълнил и в декларацията.

На 28.02.2023 г. по оставена до жалбоподателя призовка в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив се явило упълномощено лице.

То представило Граждански договор № 06/20.02.2023 г. относно отношенията на „Лун“ ЕООД с А.А.Н. Съгласно този договор жалбоподателят „Лун“ ЕООД възлагал, а изпълнителят А.А.Н. приемал да извърши обучение на общи работници за зидаро-мазаческа работа с мазилкополагаща машина, в това число правилна техническа експлоатация в електрическата част на машината, консултация относно възможни повреди и отстраняването им на място и в срок, безопасност на извършваните действия, спецификация на оборудването на машината и необходимите резервни части за нея, както и всички останали детайли и дейности във връзка с качествено полагане на машинна мазилка по стени и тавани по обектите на възложителя.

На същата дата свид. Т. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 16-2300059 срещу жалбоподателя „Лун“ ЕООД, в присъствието на негов пълномощник и на двама свидетели.

3

Препис от акта бил връчен на представителя на дружеството жалбоподател срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. К. М. Т.. От тях се установяват лицата, намиращи се на обекта по време на проверката, както и извършваната от тях работа. Изяснява се, че на строителната площадка са се намирали общо четирима работници – двама от тях са работили на скеле и са поставяли външна изолация, като те са се легитимирали за работници на „Пенон“ ООД, който е възложител по сключения с жалбоподателя договор за СМР. За останалите двама работници от показанията на свид. Т. се установява да са били *** А.А.Н. и М.А. Н.. Изяснява се още, че към момента на проверката всеки от тях е полагал вътрешна мазилка с нарочно пригодена за това машина. Свидетелката пояснява още, че и двамата са били облечени с работни гащеризони и са заявили, че работят за „Лун“ ЕООД. От показанията на свид. Т. се установява, че проверката е продължила около един час, през което време тя е наблюдавала дейността на двамата ***, които полагали мазилка, както и че всеки от тях е работил самостоятелно. Изяснява се и че не са идвали никакви други лица, на които А.А.Н. да е показвал как да работи с мазилкополагаща машина или да е провеждал някакво друго обучение. От показанията на свид. Т. се установява и съобщената й информация от А.А.Н., който е заявил, че работи като общ работник и има сключен трудов договор, че работното му време е от 08:00 ч. до 18:00 ч., като ползва един час обедна почивка и събота и неделя са почивни дни, както и че получава заплащане от 500 лева на седмица. Накрая, от показанията на свидетелката се установява и че до приключване на проверката не е представен сключен писмен трудов договор между жалбоподателя и работника А.А.Н., а вместо това при проверката по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив явилият се пълномощник на жалбоподателя е представил граждански договор. Липсвал е и регистриран действащ трудов договор в електронния регистър на НАП, което свидетелката е установила след служебно извършена справка. Съдът ползва изцяло с доверие показанията на свид. Т., тъй като те са подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях свидетелката възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприела като очевидец при извършената проверка. Показанията й изцяло намират подкрепа в събраните писмени доказателства, включително в декларацията по чл. 402 от КТ, поради което се ценят и за проверени с оглед своята достоверност.

4

От декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ се установява, че същата е попълнена от А.А.Н. на 24.02.2023 г. в гр. Пловдив.

От Граждански договор № 06/20.02.2023 г., сключен между „Лун“ ЕООД в качеството на възложител и А.А.Н. в качеството на изпълнител, се изяснява, че жалбоподателят е възложил на изпълнителя Н. да извърши обучение на общи работници за зидаро-мазаческа работа с мазилкополагаща машина, в това число правилна техническа експлоатация в електрическата част на машината, консултация относно възможни повреди и отстраняването им на място и в срок, безопасност на извършваните действия, спецификация на оборудването на машината и необходимите резервни части за нея, както и всички останали детайли и дейности във връзка с качествено полагане на машинна мазилка по стени и тавани по обектите на възложителя.

От договор от 24.10.2022 г., сключен между „Пенон“ ООД в качеството на възложител и жалбоподателя „Лун“ ЕООД в качеството на изпълнител, се установява, че първото дружество е възложило, а жалбоподателят е приел да извърши срещу възнаграждение строително-монтажни работи на жилищна сграда, находяща се в гр. Пловдив, ***а, представляващи направа на вътрешна гипсова и варо-циментова мазилка по стени и тавани с вложен труд и материали за сметка на изпълнителя и подова замазка с вложен труд без материали, които са за сметка на възложителя.