Решение № 57 от 03.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ..................... при участието на секретаря ................... като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело № 20231110120569 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ..................... срещу ......................... за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6312 лв. (с включени 15 лв. ликвидационни разноски), представляваща незаплатен остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка ................ марка .......................... ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – ............................ до окончателното плащане, както и сумата от 1100,42 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от ..................... включително.

Ищецът ..................... твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка ................. обективирана в застрахователна полица № ...................., е настъпило събитие – ПТП, в гр.

........................ на ......... , в причинна връзка с което са причинени вреди на застраховано при него МПС марка ..................... Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка .................... на л. а. марка ..................... участвал в процесното ПТП. Поддържа, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, който при извършване на забранен обратен завой, пресича непрекъсната линия на пътното платно и реализира процесното ПТП с движещия се насрещно в собствената си пътна лента за движение МПС марка ..................... Ищецът твърди, че по силата на възникналото от договора за имуществена застраховка облигационно отношение, изплатил на сервиза, 1 извършил ремонта на застрахованото МПС – ............... сумата от 5541,47 лв., като впоследствие била извършена сравнителна експертиза, от която се установило, че нанесените на застрахования автомобил щети представляват основание за прекратяване на регистрацията му поради наличие на тотална щета. Във връзка с последното било определено допълнително обезщетение в размер на 6180 лв., изплатено от ищеца на собственика на увреденото МПС на 14.07.2020 г. Сочи, че изпратил до ответника извънсъдебна покана за заплащане на платеното обезщетение за отстраняване на нанесените вреди на застрахованото при ищеца МПС, като с платежно нареждане от 10.06.2020 г. ответникът изплатил на ищеца сума в размер от 5424,47 лв., а по отношение на незаплатения остатък от платеното от ищеца обезщетение по щета № .............. отказал да изпълни. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава от датата на постановяване на отказа за доплащане на регресната претенция, с оглед което претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от 1100,42 лв. за периода от ....................., включително. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира законна лихва върху главницата от 6312 лв.

(с включени ликвидационни разноски в размер от 15 лв.), от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.04.2023 г., до окончателното изплащане на претенцията, както и разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват както по основание, така и по размер. Поддържа, че претенцията на ищеца е завишена по размер и не отговаря на действително претърпените от страна на застрахованото лице вреди. Счита, че с изплатеното от ответника на ищеца по извънсъдебен ред регресно вземане в размер от 5424,47 лв. е изпълнил изцяло произтичащите от застрахователното правоотношение с виновния водач задължения. Твърди, че настъпилите увреждания по скоростната кутия на застрахованото при ищеца МПС, станали повод за определяне на допълнително обезщетение над стойността на първоначалното, не се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и поради това не подлежат на репариране от ответника.

Счита, че не е бил поставян в забава, доколкото не са представени доказателства за прекратяване на регистрацията на увреденото МПС, поради което оспорва дължимостта на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 411 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е с к л ю ч е н договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования 2 застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

С доклада по делото съдът е отделил на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК като безспорни и с това ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП – ...... правоотношение по застраховка .................... между ответника и твърдения причинител на вредата; настъпването на ПТП и извършеното от ищеца плащане на сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС, респ. на увреденото лице, предявяването на регресна претенция от ищеца до ответника, както и наличието на извънсъдебно плащане, с което ответникът е заплатил на ищеца сумата от 5424,47 лв.

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка ................. обективирана в застрахователна полица № ..................... е настъпило събитие – ПТП, в гр.

........................ на ........ при което са причинени вреди на застраховано при ищеца МПС марка .....................

От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от ...................... застрахователна полица № ..................... уведомление за щети по МПС от ..................... опис по щета № ..................., както и от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля И. Б. А. се установява, че на ..................... водачът на л. а. марка .................... при движението си по ул. .....................“ предприема маневра за обратен завой, при която с предната си габаритна част реализира удар в предната габаритна част на насрещно движещото се МПС марка .....................

От протокола за ПТП, заключението на САТЕ и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля А. се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача на л. а. марка ..................... който е нарушил разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗДвП, съгласно която при завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства. В случая водачът на л. а. марка .................... при завиване в обратна посока не пропуска насрещно движещото се МПС марка .....................и реализира ПТП, при което с предната си габаритна част на л. а. марка .................... реализира удар в предната габаритна част на насрещно движещото се МПС марка .....................

С оглед на изложеното, неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на л. а. марка .................... няма вина за процесното ПТП, за оборването на която не са наведени твърдения и ангажирани доказателства, а и се признава извънсъдебно с извършеното от ответника частично плащане по претенцията на ищеца.

В причинна връзка с противоправното поведение на водача на л. а. марка .................... са настъпили и описаните в протокола за ПТП вреди на МПС марка ..................... конкретизирани в представената преписка по щета на ищцовото дружество. От приетото заключение на САТЕ се установява, че посочените от застрахователя повреди на МПС марка ..................... отговарят 3 на описания в протокола за ПТП и уведомлението за щетата механизъм на ПТП. Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се установяват и от опис-заключение по образуваната при ищеца щета, фактури, калкулация, опис-протокол и доклад по щета. Вещото лице е категорично, че щетите по автомобил марка .....................се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на ............. произшествие в гр.

....................... в това число увреждането на кожуха на скоростната кутия.

Съобразно разпоредбата на чл. 411, изр. 1 и 2 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка ...................., застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка .................... до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по ..................... Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Съгласно трайната съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция, съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната (средна пазарна) стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части (в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част), поради което обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС (съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта).

От приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ се установява, че действителната стойност на увредения л.а. марка .....................към датата на ПТП – 14.12.2019 г., е 16 830 лв. Съдът кредитира заключението на експертизата, доколкото същото не е оспорено от страните, подробно и пълно отговаря на поставените задачи, отчитайки и времето на експлоатация на МПС. Съгласно заключението на САТЕ, стойността, необходима за възстановяване на МПС марка ..................... изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 12 263, 04 лв., която стойност надхвърля 70% от действителната стойност на самото МПС към датата на ПТП – 16 830 лв., 4 поради което и при съобразяване с разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ, съдът приема, че е налице тотална щета на МПС. При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът намира, че от пазарната стойност на процесния автомобил към датата на ПТП – 16 830 лв., следва да бъде приспадната стойността на запазените части на автомобила в размер на 30% (съгласно заключението на САТЕ), доколкото същите нямат качеството на увредено имущество и на увредения не се дължи обезщетение за тяхната равностойност. С оглед изложеното, съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение е 11 781 лв., представляващо действителната стойност на МПС марка ...................... лв., след приспадане на запазените части в размер на 5049 лв. В този случай липсата на дерегистрация на автомобила е без значение. Съгласно решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, дължимостта на обезщетението за настъпила тотална загуба не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията на превозното средство. Изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата на застрахователя по имуществена застраховка, но не и за дължимостта на застрахователното обезщетение за настъпилия застрахователен риск.