Решение № 5501 от 11.12.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 19397/2024
- Вид
- Решение № 5501
- Подписан
- 11.12.2025
- В сила
- 21.01.2026
- Състав
- Крум Борисов Гечев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 5501 гр. Пловдив, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330119397 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от Р. Д. Х., ЕГН: **********, против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключения помежду им Договор за потребителски кредит с № *** г. е нищожен поради противоречието му със закона.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен осъдителен иск срещу първоначалния ищец за осъждането му да заплати на ищеца по насрещната искова молба сумата от 3100 лева – незаплатена главница по Договор за паричен заем с № *** г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – *** г. и евентуален иск с правно основание чл. 23 от ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 3100 лева, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем с № *** г.
В първоначалната искова молба се твърди, че между страните на *** г. е сключен процесния договор за паричен заем, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 3100 лева при ГЛП 50 % и ГПР 63,21%.
Сочи се, че било уговорено сумата да бъде върната на 18 месечни вноски като съгласно чл. 6, ал. 1 от договора за кредит същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от посочените в договора обезпечения, в противен случай ищецът 1 дължал в полза на ответника неустойка в размер на 5949,38 лева, която следвало да се заплати разсрочено заедно с месечните погасителни вноски.
Твърди се, че вземането за неустойка не е включено в размера на ГПР в процесния договор за кредит, поради което същият е недействителен.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Признава, че вземането за неустойка не е включено в размера на ГПР по процесния договор за кредит, но счита, че неустойката не е следвало да се включва в размера на ГПР, доколкото същата е индивидуално уговорена между страните.
Ищецът по насрещния иск претендира връщане на сумата от 3100 лева – главница по договора за кредит, а в условията на евентуалност, ако същият бъде признат за недействителен сумата се претендира по реда на чл.23 от ЗПК като чиста стойност на кредита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представения като доказателство Договор за потребителски кредит с № *** г. е видно, че между ищеца Р. Х., в качеството й на заемател, и ответника „Кредирект“ ЕООД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за заем, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 3100 лева, която ищецът се задължил да върне на 18 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 50 % и годишен процент на разходите от 63, 21%. В чл. 6. 1. от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от два дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) поръчител, който да отговаря на определени условия; 2) банкова гаранция.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора, при неизпълнение на чл. 6. 1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 5949, 38 лв., която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, 2 ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Изискванията, които чл. 6.1 от Договора възвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в съответния размер, за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане, или поръчител, който да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 63, 21 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, неустойката е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР.
Видно от представения договор, при главница в размер на 3100 лева, дължимата неустойка за непредставено обезпечение възлиза на 5949, 38 лева.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е 3 оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че като обща сума за заплащане от потребителя по договора е посочена 4670, 62 лв. В тази величина, обаче, не е включена дължимата по чл. 18 от Договора „неустойка” в размер от 5949, 38 лева. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По насрещния иск:
Съдът е сезиран с насрещен осъдителен иск срещу първоначалния ищец за осъждането му да заплати на ищеца по насрещната искова молба сумата от 3100 лева – незаплатена главница по Договор за паричен заем с № *** г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – *** г. и евентуален иск с правно основание чл. 23 от ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 3100 лева, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем с № *** г.
От приложената на л. 81 от делото разписка № **** се установява, че в хода на процеса ответникът по насрещната искова молба е заплатил търсената от насрещния ищец сума, поради което на основание чл. 235, ал. 3 ГПК насрещните осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, защото макар и насрещният иск да е отхвърлен, ответникът да дал повод за неговото завеждане, доколкото плащането на сумата е осъществено в хода на висящ процес.
На ищцата Р. Х. ще се присъди сумата от 424, 80 лева – държавна такса и 985 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по първоначалния иск.
На ищеца по насрещните искове „Кредирект“ ЕООД ще се присъдят разноски за заплатена държавна такса в размер на 124 лева и 480 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
4
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Р. Д. Х., ЕГН:
********** и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290, че сключеният помежду и м Договор за потребителски кредит с № *** г. е нищожен поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290 да заплати на Р. Д. Х., ЕГН: ********** сумата от 1409, 80 /хиляда четиристотин и девет лева и осемдесет стотинки/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290 против Р. Д. Х., ЕГН: ********** насрещен осъдителен иск за заплащане на сумата от 3100 лева /три хиляди и сто лева/, представляваща главница /чиста стойност на кредита/ по Договор за потребителски кредит с № *** г. , като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Р. Д. Х., ЕГН: ********** да заплати на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290 сумата от 604 лева /шестстотин и четири лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5