Решение № 2032 от 02.10.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 2032

Сливен, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - V състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА административно дело № 20267220700401 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Й. И. Г. от гр. С. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0442-000099/21.04.2026 г., издадена от В. Ж. на д. Н. с. към ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, упълномощен със Заповед № 365з-7399/04.09.2025 г. на Директора на ОДМВР - Варна, с която на Й. И. Г. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като е отнето СУМПС [номер].

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Оспорва се възприетата от органа фактическа обстановка. Твърди се, че извършеното административно нарушение не е умишлено, поведението не е виновно и не попада в състава на визираното административно нарушение. Счита, че наложената ПАМ не съответства на целта на закона. Моли за отмяна на заповедта. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващия, редовно и своевременно призован, се явява лично и с адв. Х. Х. от АК Сливен, който поддържа жалбата. Моли съда да отмени оспорената ЗППАМ и осъди административния орган да заплати на оспорващия направените по делото съдебни разноски.

Административният орган – Началник сектор към ОДМВР Варна, РУ 04 Варна - В. Ж., редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено становище от пълномощник - юриск. Г. Г. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.04.2026 г. мл. автоконтрольор към ОДМВР Варна, РУ 04 Варна съставил АУАН серия GA № 5336161/18.04.2026 г. (л. 16) на оспорващия Г. за това, че на 18.04.2026 г. около 18:30 часа в гр. Варна, ул. „Народни Будители“ до кръста посока Аспарухов мост управлява лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛС 400“ с рег. № [рег. номер], със служебно прекратена регистрация от 24.03.2026 г., на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради изтекла застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението било квалифицирано по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. При съставянето на акта били иззети СУМПС [номер], два броя рег. табели с рег. № [рег. номер] и СРМПС *********. Актът бил връчен на Г. веднага след съставянето му, като същия го подписал, посочвайки, че няма възражения срещу него. /л.16/ На основание съставения АУАН и в съответствие със Заповед № 365з-7399/04.09.2025 г. на Директора на ОДМВР - Варна (л. 21), ответникът В. Ж. на д. Н. с. към ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 26-0442-000099/21.04.2026 г., с която на Й. И. Г. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като е отнето СУМПС [номер]. (л. 15).

Заповедта била връчена лично срещу подпис на Г. на 30.06.2026 г., който я оспорил пред Административен съд - Сливен с жалба вх. № 2279/01.07.2026 г. (л. 2).

Към доказателствата по делото са приобщени копия на: справка по история на регистрацията и собственост на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] (л. 20); справка от Гаранционен фонд относно сключена валидна застраховка за МПС марка „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] със застрахователен период от 20.43 ч. на 18.04.2026 г. до 23.59 ч. на 17.04.2027 г. (л. 31), справка за нарушител/водач за Й. Г. (л. 18) и сведение от Й. Г. (л. 17).

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 365з-7399/04.09.2025 г. на Директора на ОДМВР Варна, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 от ЗДвП, сред които по т. I. 2. 2. 4 са и началниците на сектори „Охранителна полиция“ в 04 РУ при ОДМВР Варна. Приложената ПАМ е по чл. 171, т. 1 от ЗДвП и в този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите основания за издаване на заповедта.

Съдът констатира, че административният орган е посочил правните основания за нейното издаване, но не е посочил квалификацията на извършеното нарушение и е пропуснал да впише в заповедта нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В този смисъл основателни са доводите в жалбата, че в производството по издаване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

Според чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат различни ПАМ, между които и отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца – за извършени няколко административни нарушения, вкл. и по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП /което, както се отбеляза, не е посочено от АО/, предвиждащ наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и глоба 500 лева за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Очертаните в ЗППАМ обективни и субективни признаци са тези на административното нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, на което съответства разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, установяваща санкция за посоченото неправомерно поведение.

При проверката на ЗППАМ за съответствието й с материалния закон, съдът дължи изследване на въпроса дали адресатът е извършил нарушението по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, т. е. дали на посочените време и място е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – в случая дали управляваното от жалбоподателя МПС е било със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Това е така, защото без доказано административно нарушение, ПАМ не би имала своето законово основание. Законодателят не е обвързал издаването на ЗППАМ със съставяне на АУАН, за разлика от издаването на наказателно постановление, но чрез разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е създал облекчен за органа ред на доказване на нарушението, тъй като размества тежестта на доказване – не органът доказва нарушението, а адресатът на акта доказва неосъществяването му. Съставянето на АУАН, за да се гарантира констативната му функция, става при спазване на едно административно производство, при което предвиден в закон административен орган има компетентността да удостовери по официален начин осъществяването на даден факт или деяние – в този смисъл е Решение № 11240 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15582/2018 г., VII о..

Материалната доказателствена сила на АУАН обаче не се разпростира досежно това дали процедурата по прекратяване на регистрацията на МПС е предприета и приключена законосъобразно, както и дали водачът на МПС е действал умишлено.

Спецификата на случая изисква анализиране на нормативната основа, установяваща правната рамка на прекратяване на регистрация на МПС при липса на валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Според чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на МПС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ). Такава е редакция с последното изменение с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., с което се заличи изискването за уведомяване на собственика на превозното средство при прекратяване на регистрацията.

Уведомлението по чл. 574, ал. 11 от КЗ е автоматично генерирано от информационния център на Гаранционния фонд (глава 53 от КЗ) съобщение, с което органът по ал. 1, т. 1 (компетентният орган по регистрацията на превозните средства в РБ) бива уведомен да прекрати регистрацията на превозното средство. Уведомлението обаче се изпраща до компетентните органи, когато в срока по ал. 10 не са били представени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Според чл. 574, ал. 10 от КЗ, информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличието на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

По делото липсват доказателства дали собственика на процесния автомобил е бил уведомен надлежно за прекратяване на регистрацията. Горното представлява особено съществено нарушение в процедурата по прекратяване на регистрацията на МПС, тъй като при надлежно получаване на съобщението би могло да се постигне друг резултат, а именно собственикът да сключи застраховка "Гражданска отговорност" и именно такъв е вложеният в чл. 574, ал. 10 от КЗ смисъл. Ако собственикът бездейства в указания от закона срок (който трябва и да е посочен в уведомлението), то след изтичането му изпращането на уведомлението по чл. 574, ал. 11 от КЗ на компетентния орган би било изцяло съобразено със закона.

Вярно е, че от текста на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП отпадна изискването за уведомяване на собственика за прекратяване на регистрацията, което до датата на изменението се изискваше да бъде изпратено от компетентния по регистрация орган, но това задължение продължава да съществува в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), която в чл. 18б, ал. 2 разпорежда изпращане на уведомление до посочения в регистъра собственик в случай на служебно прекратяване на регистрация.

В случая се поставя въпросът откога собственикът е бил в обективна възможност да узнае за прекратяване на регистрация, доколкото за фактическото прекратяване не се издава изричен акт, а изпратената от Гаранционен фонд информация по реда на чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и т. 2 от Кодекса за застраховането се обработва изцяло автоматично и системата на сектор "Пътна полиция" дерегистрира автомобила по реда на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.