Определение № 1641 от 25.06.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1641 гр. Бургас, 25.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500995 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на „ОББ“АД с ЕИК 000694959, представлявано от гл.изпълнителе н директор Светла Георгиева и изп.директор Теодор

Маринов , чрез пълномощника юк.Т.Чакъров против разпореждане № 638 от 24.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 291/2025 г. по описа на РС -Айтос , с което районният съд е ОТХВЪРЛИЛ заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК против К. Х. О. от с. ***, общ.*** , с ЕГН-********** за заплащане на сумата 205,89 лв.-обезщетение за забава върху просрочените плащания ,начислено на осн.чл. 4.5 от договора за потребителски кредит № 2302140029502670 от 15.02.2023 г. за периода от 15.07.2023 г. до 15.12.2024 г.и 515,52 лв.- обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница ,начислено на осн.чл. 9.1 от договора за периода 16.12.2024г.до 18.03.2025 г.

Частната жалба е допустима- подадена е от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, внесена е дължимата държавна такса за обжалването.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на жалбоподателя, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, по основателността на частната жалба намери следното:

Заявителят ОББ АД е подал пред РС-Айтос

1 заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изп.лист срещу К. Х. О. от с.***, общ.*** ,за плащане на задължения по договор за потребителски кредит от 15.02.2023 г..

БРС е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изп.лист за сумата от 15 281,28 лева, представляваща главница по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.03.2025 г. до окончателното изплащане, 1239,27 – договорна лихва върху главницата за периода от 15.07.2023 Г. ДО 15,12.2025г.;47,91 – деловодни разноски за юк.възнаграждение съобразно уважената част от искането и 330,41 лв.-за държавна такса , В останалата част, с която заявителят е искал издаване на заповед за изпълнение срещу К. О. за заплащане на сумата 205,89 лв.-обезщетение за забава върху просрочените плащания ,начислено на осн.чл. 4.5 от договора за потребителски кредит № 2302140029502670 от 15.02.2023 г. за периода от 15.07.2023 г. до 15.12.2024 г.и 515,52 лв.- обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница ,начислено на осн.чл. 9.1 от договора за периода 16.12.2024г.до 18.03.2025 г.1заявлението е отхвърлено с обжалваното разпореждане, тъй като заповедният съд е приел, че въпросните суми представляват по същество договорни неустойки и са уговорени в противоречие с чл.33 ал. 1 и ал. 2 ГПК ,доколкото кредиторът претендира както законна лихва ,така и посочените неустойки .Затова е приел ,че в частта ,с която е уговорена тази неустойка договорът за кредит противоречи на закона и е недействителен .Тъй като може да съществува без тези две части ,договорът запазва действието си и са присъдени останалите претендирани суми .

В частната жалбата са релевирани оплаквания, че заповедният съд незаконосъобразно е извършил преценка за валидност на сделката и на нейни клаузи,доколкото производството е по реда на чл. 417 ГПК ,а не по чл. 410 ГПК.На първо място се подчертава ,че обезщетението за забава за сочения период се дължи на осн.чл.4,.5 и чл. 9.1 от договора ,и представлява вид санкция за забавата на кредитополучателя за неплащане на месечната вноска ,уговорена по погасителния план .Същата се дължи в хипотезата на недобросъвестност

,изразяваща се в просрочие на поетите от кредитополучтеля задължения и кореспондира с нормата на чл. 33 ал. 1 и ал.

2 от ЗПК.Освен това ,в случая претендираното обезщетение е изчислено върху частта от непогасената месечна вноска-главница .

2

Моли се за отмяна на разпореждането и връщане на делото на порвоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и за отхвърлените вземания.

След поотделна и съвкупна преценка на представените по делото доказателства и съобразно закона, Бургаският окръжен съд намери обжалваното разпореждане за правилно, а жалбата срещу него за неоснователна по следните съображения:

В заповедното производството заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК,независимо на какво основание е поискано издаването на заповед за изпълнение –чл.410 или чл.417 ГПК .

Тъй като в случая искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за кредит с банкова финансова институция, по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, в съответствие със законовите изисквания заповедният съд извършва служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за противоречие на клаузи от договора със закона и добрите нрави.

В случая между страните е възникнала облигационна обвързаност по силата на процесния договор за кредит от 15.02.2023 г. . ,въз основа на който на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 15 675 лв. за потребителски нужди

. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца

,считано от датата на подписването – т.е. крайният срок на изплащане на дължимите вноски е 15.02.2033 г.. Кредитът е усвоен и заедно с остатъка от главницата се претендират възнаградителна , мораторна лихва и обезщетение за забава .Сочи се ,че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила а ,за което длъжникът е уведомен на 29.11.2024 г. .

В частната си жалба заявителят е посочил ,че лихвената надбавка за забава за периода от 15.07.2023г.до 15.12.2024 г. се претендира на основание чл.4.5 договора за кредит –при забава на плащането на месечна вноска ,включваща главница и възнаградителна лихва -от деня ,следващ падежната 3 дата ,определена в договора ,частта от вноската ,представляваща главница ,се олихвява с договорния лихвен процент,увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта .За периода от 16.12.2024 г. до 18.03.2025 г.се претендира лихва за забава на оснчл.9.1 от договора .

Решаващият съд е приел въпросните клаузи за очевидно противоречащи на разпоредбата на чл. 33 ал. 1 ЗПК,доколкото тези вземания по своята правна същност представляват договорна неустойка за забава - за добавяне на просрочените задължения за лихви към неплатената част от главницата.Затова е приел ,че цитираните клаузи по договора са нищожни ,противоречащи на законовата разпоредба на чл. 33 ал. 1 ЗПК ,съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата .

Настоящата инстанция споделя тези изводи .

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са дадении в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр. 64/ 2007 г. /. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.

Следва да се посочи и че макар Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008г.) да е действала по време на сключването на договора, то предвидената в чл.10, ал.3 4

ЗЗД законодателна делегация на БНБ изобщо не е била упражнена и каквото и да било нормативно уреждане на олихвяването на изтекли лихви в наредбата няма, нито е била предвидена възможност, при преструктуриране на рисковите експозиции на банката чрез споразуменията по чл.13, ал.2, вр. ал.1 от цитираната наредба, да се прибавят лихви и такси към главницата на дълга.

В нито една от разпоредбите на чл.13 от Наредбата не се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви, поради което Наредба № 9 от 03.04.2008г. /отм./ не се явява наредба на БНБ по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, установяваща възможност за олихвяване на изтекли лихви. Анатоцизмът не представлява финансова отстъпка, като целта на забраната му е да се предотврати бързото нарастване на дълга.

Идеята, заложена в чл.13 от Наредбата, е с преструктурирането на дълга на длъжника, който има финансови затруднения, да се направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва.Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. Съгласно чл.294, ал.2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговците. Липсва приета от БНБ наредба по чл.10, ал.3 ЗЗД.

В случая разпоредбите на чл.4.5 и чл.9.1 от договора позволяват недопустимо мултиплициране на дълга-начислените договорни лихви ,такси ,обезщетения за забава и т.н. формират непогасения кредит ,чийто увеличен размер по този начин /с вече начислените за изтеклия период лихви –договорна ,мораторна ,наказателна / се начислява договорна лихва и лихва за забава .Затова това е скрита форма на преструктуриране на кредита ,почиващо на нищожна клауза ,водещо до анатоцизъм.

Затова и разпореждането следва да бъде потвърдено .

По тези съображения и на осн.чл. 413 ал. 2 ГПК Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № № 638 от 24.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 291/2025 г. по описа на РС -Айтос , с което районният съд е ОТХВЪРЛИЛ заявлението на жалбоподателя ОББ“АД с ЕИК 000694959, представлявано от гл.изпълнителе н директор Светла Георгиева и

5 изп.директор Теодор Маринов , чрез пълномощника юк.Т.Чакъров ,за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК против К. Х. О. от с. ***, общ.*** , с ЕГН-********** за заплащане на сумата 205,89 лв.-обезщетение за забава върху просрочените плащания ,начислено на осн.чл. 4.5 от договора за потребителски кредит № 2302140029502670 от 15.02.2023 г. за периода от 15.07.2023 г. до 15.12.2024 г.и 515,52 лв.- обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница ,начислено на осн.чл. 9.1 от договора за периода 16.12.2024г.до 18.03.2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6