Решение № 260576 от 30.12.2020, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№

260576 / 30.12.2020г. гр.

П., 30.12.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01859 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу Н.П.Ш., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено между страните, че ответника, в качеството му на съсобственик и наследник на процесния имот, дължи на ищцовото дружество сумата от 345,49 лева, представляващи 4/6 от общия дълг за процесния период, в размер на 518,24 лева, представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Р. ”, бл., вх., ап., от които: главница в размер на 309,39 лева, представляваща 4/6 от главницата в размер на 464,09 лева за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. включително и сумата от 36,10 лева, представляваща 4/6 от общия размер от 54,15 лева на законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 04.12.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 00133/2020г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за потребената и начислена топлинна енергия. Изяснява се, че процесните суми се претендират от ответника в качеството му на съсобственик и наследник на процесния недвижим имот.

В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва по основание и размер предявените искови претенции. Оспорва обстоятелството, че между страните е налице облигационна връзка, тъй като твърди, че ответника не е нито собственик, нито ползвател на топлинна енергия. Оспорва и обстоятелството, че ищцовото дружество е водело редовно счетоводството си.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния му представител, поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им, намирайки ги за доказани по основание и размер. Процесуалния представител на ответника, пледира за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни, по съображения, изложени в писмения отговор. Намира за недоказано и твърдението, че ответника е собственик на 4/6 идеални части от процесния недвижим имот.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

За сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 58 от 09.01.2020г. по ч. гр. д. № 00133 по описа за 2020г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.

По основателността:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.

1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

За да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва да докаже най-напред при условията на главно и пълно доказване, че между него и ответникът е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или ползвател на ответника по отношение на процесния недвижим имот.

От приетото по делото заверено копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 11.06.1991 г. се установява, че лицето ответникът Н.Ш. е придобил собствеността върху процесния имот, считано от датата на сключване на договора. От приетото по делото Удостоверение за наследници на М.С.Ш.се установява, че същата е била съпруга на ответника и е починала на 13.08.2011г. От същото се установява и че е оставила за наследници ответника и двамата си сина – П.Н.П. и К.Н.П.. От приетото по делото Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца от 05.07.2019г. се установява, че ответника има само двама сина - П.Н.П. и К.Н.П.. Представено е и заверено копие на Декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМДТ от 1998г., в която ответникът е отразил, че той и съпругата му са притежатели на по ½ от правото на собственост върху процесния имот и която декларация съдът приема като извънсъдебно признание от страна на ответника на отразените в нея факти. Предвид ангажирането на обсъдените писмени доказателства и установените с тях факти, съдът намира, че ответникът е притежател на 4/6 идеални части от правото на собственост върху процесния имот, от които 1/6 по силата на наследствено правоприемство, и като такъв се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между нея и ищеца е възникнала ex lege, по силата на закона.

За да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да докаже исковете си и по размер.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.

142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.

Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание, определено в същата разпоредба, като съгласно чл. 27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ-квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.