Решение № 149 от 30.09.2019, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ гр.Ловеч, 30.09.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 164 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 211, във вр. с чл. 197 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.

Постъпила е жалба от Д.М.Д., ЕГН:

**********,***, срещу Заповед № 295з-535/13.03.2019 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч, издадена на основание на основание чл. 204, т. 3, във вр. с чл. 194, ал.

2, т. 1, пр. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

Оспорващият твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма и нарушение на материалния закон. В жалбата и в съдебно заседание, чрез адв. С.С. от ЛАК, се излагат аргументи за отмяна на заповедта.

Отрича се извършването на соченото в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение, като се твърди, че дисциплинарното нарушение не е доказано по безспорен начин. Допълнително се сочи липса на вина на жалбоподателя, като се акцентира, че жалбоподателят не е запознат с разпоредбите за контролна дейност по ЗДвП, предвид това, че неговата длъжност е разузнавач V степен в група „Криминална полиция” към РУ - Угърчин при ОДМВР - Ловеч. Сочи, че към момента на назначаването му в комисия съгласно Заповед № 456з-42/19.09.2018 г. на началник РУМВР – Угърчин, като дисциплинарно разследващ орган за установяване на извършени нарушения от служители на РУ, свързани с неизпълнение на Заповед № 8121з-1155/01.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобили, самият той не е бил запознат със същата министерска заповед. Сочи, че обжалваната заповед не отговаря на изискванията за реквизити, като не е посочено време и място на извършване на нарушението, както и дата, на която нарушението е открито. Опровергава посочената в обжалваната заповед форма на вината му – небрежност. Намира наложеното дисциплинарно наказание за изключително тежко и в противоречие с целта на закона. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед. В съдебно заседание и в писмена защита се поддържа жалбата, като се претендират разноски по делото съгласно списък на разноските.

Ответникът – Директора на ОДМВР –

Ловеч, се представлява от юрк. Р., който намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед за законосъобразна. Сочи, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати процесуални нарушения, че дисциплинарното нарушение е доказано. Сочи, че жалбоподателят не се е запознал като член на дисциплинарно разследващ орган с материалите по дисциплинарното разследване, като не е гледал видеофайловете, което е било негово задължение, като акцентира, че председателят на дисциплинарната комисия е с равни права с членовете на същата, поради което не е трябвало жалбоподателят да се доверява на председателя, който няма решаващ глас. Сочи, че от разпита на свидетелите в съдебно заседание се установява, че само председателят на дисциплинарно разследващия орган е гледал видоезаписите, а останалите два члена на комисията, един от които е жалбоподателят Д., не са ги гледали, поради което и не са формирали свое лично становище. От ответника не се претендират разноски по делото.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок /обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателя на 15.03.2019г., видно от разписката в самата заповед на л. 14 от делото, а жалбата е заведена при ответника на 27.03.2019 г./, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Жалбата е основателна.

При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

Не се спори между страните, а и се установява от кадрова справка на л. 16 от делото и удостоверение на л. 110 от делото, че жалбоподателят инспектор Д.М.Д. е държавен служител, разузнавач V степен в група „Криминална полиция” към РУ - Угърчин при ОДМВР – Ловеч, като е назначен със Заповед № 295з-1647/25.11.2015 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч, считано от 01.12.2015 г.

Безспорно е между страните, а и се установява от удостоверение на л. 105 от делото, че М.С.М.при издаване на оспорената в настоящото производство заповед /на 13.03.2019 г./ е имал качеството Директор II на ОДМВР – Ловеч, назначен със Заповед № 8121К-299/20.01.2017 г. на Министъра на ВР, считано от 20.01.2017 г., която длъжност е сред изброените в чл. 204, т. 3 от ЗМВР и следователно разполага с компетентност да налага дисциплинарно наказание от посочения вид по отношение на жалбоподателя.

Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя-жалбоподател.

Съдът намира, че обжалваната Заповед № 295з-535/13.03.2019 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч не съдържа необходими правни основания и реквизити съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 65 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР /Инструкцията/.

В обжалваната заповед не е посочена разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като не е посочена и разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗМВР. Непосочването на разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР съдът намира за порок на формата на акта, т.к. в текста на чл. 197, ал. 1 от ЗМВР са изброени изчерпателни видовете дисциплинарни наказания във възходящ ред. При това положение съдът намира, че посочените правни основания в обжалваната заповед са непълни, предвид непосочването на разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, което нарушава правото на защитна на наказаното лице.

Отделно налице е съществен порок във формата на обжалваната заповед предвид непосочването в същата на мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението – реквизит по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и чл. 65 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г.

Ето защо съдът приема, че е налице отменително основание на чл. 146, т. 2 от АПК, във вр. с чл.

210, ал. 1 от ЗМВР и чл. 65 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Отделно непосочването на времето на извършване на нарушението възпрепятства и проверката за спазването на преклузивния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като води и до извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, за което съдът ще изложи отделни мотиви.

Поради това оспорената заповед не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. със специалните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и чл. 65 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., което е самостоятелно основание за отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

Допълнително Заповед № 295з-535/13.03.2019 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч е издадена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила:

Както беше посочено по-горе, непосочването в обжалваната заповед на времето на извършване на нарушението възпрепятства и проверката за спазването на преклузивния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Независимо от липсата на изрично посочване на времето на нарушението както с дата, така и като конкретен период, от изложеното в обстоятелствената част на обжалваната заповед, може да се направи извод, че твърдяното от административния орган дисциплинарно нарушение е извършено на 01.11.2018 г. с подаването на справка рег. № 456р-9092/01.11.2018 г. по описа на РУ – Угърчин.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР - дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

Съгласно нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР - дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В процесния случай дисциплинарно-наказващият орган е открил нарушението и самоличността на извършителя видно от справка рег.№ 906р-1349/20.02.2019 г., като са изминали повече от два месеца, считано от подаването на справка рег. № 456р-9092/01.11.2018 г. по описа на РУ – Угърчин. Предвид характера на търсената в случая дисциплинарна отговорност и обстоятелството, че с процесната заповед е наложено дисциплинарно наказание за нарушение на чл. 9, т. 2 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., както и обстоятелствата, че всички данни по делото се съдържат в изрични писмени доказателства, съставени по образец, съдът намира, че от момента на получаване на справка рег. № 456р-9092/01.11.2018 г. по описа на РУ – Угърчин – дисциплинарнонаказващият орган е имал пълна информация както за конкретното нарушение, така и за личността на нарушителя, поради което издаването на обжалваната в настоящото производство заповед на 13.03.2019 г. е в период значително надвишаващ преклузивния двумесечен срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.

Нарушението на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, което е друго самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.

На следващо място няма доказателства наказаният да е бил запознат със събраните при проверката доказателства, което е нарушение на правото на защита на лицето и е в противоречие с императивно разписаното в чл. 207, ал. 8, т. 3 от ЗМВР право на привлечения към дисциплинарна отговорност да се запознае с материалите по производството.

При всички случаи дисциплинарно привлеченото лице има правата по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, които има всеки държавен служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, а именно: да се уведоми за започване на дисциплинарно производство и да се запознае със заповедта по ал.1, което се удостоверява с подпис и дата, да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, да се запознава с материалите по производството и да прави необходимите извлечения, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения.

Задължение на дисциплинарния орган е изрично да укаже на лицето, че е субект на дисциплинарно производство и за какво нарушение е привлечено към дисциплинарна отговорност, и няма доказателства органът да е изпълнил това си задължение.

Дисциплинарно-разследващият орган не е извършил и необходимите действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства (чл. 206, ал. 4 от ЗМВР), а дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение (чл. 207, ал. 3 от ЗМВР), като в случая това не е сторено.

С оглед на изложеното съдът намира, че в хода на производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са ограничили в значителна степен правото на адекватна и своевременна защита на дисциплинарно наказаното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.