Определение № 4770 от 25.09.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4770 гр. Варна, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20263100501887 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №47816/15.06.2026г. от „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД, ЕИК 103874408, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, ет.2, ап.3 срещу решение

№1858/15.05.2026г., постановено по гр. дело № 20223110117062/2022г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения срещу Ш. Х. А., гражданин на Руската Федерация, роден на 16.10.1972г. в гр. Ленинакан, Република Армения, посочен в регистър Булстат като Ш. Генрикович А., адрес Руска Федерация, Московская область, г. Балашиха, мкр.Саввино, ул.Пригородная, д. 61 и адрес за призоваване в РБългария: гр. Обзор, община Несебър, област Бургас, местност „Южен Плаж", ПИ ***, бл. „В", ет. 5, ап. В509, осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 884,56 евро, явяваща се незаплатено възнаграждение във връзка с поддръжка и управление за 2020г., определена съгласно чл. 2.1. от договора, приложение №2 към предварителен договор от 14.12.2007г., сключен между страните, във връзка с притежавания от ответника имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Обзор, местност „Южен плаж", бл. В, ет. 5, намиращ се в сграда №2, със застроена площ от 66,00кв., 1 ведно със законната лихва за забава за заплащане на възнаграждението от датата на предявяването на исковете - 30.12.2022г. до окончателното плащане на сумата.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е приложил неправилно чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.8 от ЗЗД, като е приел, че уговорката в предварителния договор от 2007г. /т.2.2 и приложение №2 – договор за поддръжка/ не поражда облигационно правоотношение, тъй като има характер на предварителен. Налице е съгласието на страните, спазена е формата /чл.2 от ЗУЕС влиза в сила 05.2009г. и нотариалната заверка на подписите не се изисква за този договор/, налице са уговорки за възнаграждението и задълженията. Договорът за поддръжка не е нищожен поради липса на съгласие и липса на форма. Клаузата за прилагането на обективен индекс – т.5.1 за ежегодното индексиране на възнаграждението не е неравноправна. Не са неравноправни и клаузите на чл.1.6, а клаузите на т.5.4 и т.5.6.1 са неотносими към заплащането на възнаграждението. След като собственикът се е съгласил доброволно за заплаща възнаграждение на изпълнител за поддръжка на общите части в комплекса, той е обвързан да заплати стойността на предоставената комплексна услуга. Цитирана е обилна съдебна практика. Неправилните изводи на съда за липсата на договор за поддръжка се дължат и на нарушение на процесуални закон /чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 от ГПК/, като не са обсъдени всички относими доказателства и няма обоснован анализ на същите. Отделно от това съдът не се произнесъл и по основанието – гестия, въведено от ищеца за заплащане на сумите в съдебно заседание.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да уважи предявения иск.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Ш. Х. А., в който застъпва становище, че решението е правилно и законосъобразно. Правилно съдът е приел, че т.2.2 има характер на предварителен договор за сключване на окончателен договор за поддръжка, като са изложени пространни доводи. Неподписаната бланка на бъдещ договор за поддръжка не поражда облигационна връзка за годишни такси, индексации, падежи, неустойки и срокове. Недопустимо е съдът чрез 2 тълкуване на договора по чл.20 от ЗЗД да замести липсващо волеизявление на страните. Извършеното от ответника плащане не доказват съгласие с всички клаузи на неподписаното приложение №2. Те могат да сочат единствено фактически отношения или доброволно участие в разходи за поддръжка.

Процесният договор за поддръжка не би могъл в последствие да бъде потвърден чрез извършените плащания, тъй като след 01.05.2009г. се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите.

Считат се, че са неоснователни възраженията за допуснати процесуални нарушения. Твърденията за гестия са направени в съдебно заседание, като това представлява недопустимо изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК.

Обсъдени са и всички доказателства.

В случай, че въззивният съд приеме, че е налице договор за поддръжка, същият е нищожен поради противоречие със закона. Договорът е сключен при действието на ПУРНЕС и противоречи на същия, тъй като урежда въпроси от компетентността на общото събрание на етажната собственост. На следващо място се подържа, че договорът е нищожен, поради липса на форма, тъй като след влизане в сила на ЗУЕС не е сключен с нотариална заверка на подписите.

На следващо място са развити доводи за неравноправност на клаузите на т.5.1 /за едностранно индексиране на възнаграждението съобразно годишната инфлация/, на т.1.6 /за автоматично подновяване на договора/, на т.5.4 /договорът да обвързва и приобретателя на имота/, на т.5.4 в частта за неустойката, равняваща се на петкратния размер на възнаграждението /нищожна и поради противоречие с добрите нрави/, на т. 5.6.1 /позволяваща търговеца да се освободи от отговорност/, на т.5.6.2 /потребителят е длъжен да изпълнява своите задължения, дори ако доставчикът не ги изпълни/.

По изложените съображения първоинстанционното решение. моли съдът да потвърди

Въззивната жалба е редовна и отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения.

Във въззивната жалба и отговора няма направени доказателствени искания.

Предвид изложеното производството по делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

3

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №47816/15.06.2026г. от „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД, ЕИК 103874408, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, ет.2, ап.3 срещу решение №1858/15.05.2026г., постановено по гр. дело № 20223110117062/2022г. на Варненския районен съд.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 20263100501887/2026г. на ВОС за 28.10.2026 год. от 13.30ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, на въззивника да се връчи препис от отговора.

Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4