Решение № 7458 от 22.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7458 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20251110110125 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. В. В., ЕГН: **********, с адрес: ......... против К. А. И., ЕГН: **********, с адрес: ........, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5112,92 евро (10000 лева), представляваща непогасена главница по неформален договор за паричен заем от 06.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 20.02.2025 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между страните е сключен неформален договор за паричен заем, по силата на който на 06.04.2020 г. е ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 10000 лева, като същата била преведена от личната банкова сметка на ищеца по такава на ответника. Твърди, че с нотариална покана от 09.01.2025 г. е поканил ответника в 7-дневен срок от получаването й да му върне получената в заем сума, но въпреки, че поканата била връчена на ответника на 13.01.2025 г., към настоящия момент последният не е върнал на ищеца дължимата сума. Ето защо предявява настоящия иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск и изложените в исковата молба обстоятелства. Оспорва наличието на сключен между страните договор за паричен заем. Не оспорва, че ищецът му е превел процесната сума по банкова сметка, но оспорва същата да е предоставена като заем, както и да е поемал насрещно задължение за връщането й. В тази връзка излага, че доколкото между страните съществували трайни търговски отношения по повод изпълнението на СМР на различни обекти, то процесната сума била получена именно като средство за разплащане в брой с работниците на ищеца. Не оспорва и получаването на нотариалната покана от ищеца.

При тези съображения моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в 1 собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

Няма спор в съдебната практика и теория, че договорът за заем е неформален, каузален и реален договор, т. е. касае се за правна сделка, при която заемното правоотношение между страните възниква при кумулативното наличие и на двата елемента от така очертания фактически състав – постигнато съгласие между страните сумата да се предаде в собственост на заемателя със задължение за връщането й и реално предаване на сумата от заемодателя на заемателя с твърдяното предназначение - под формата на заемни средства (в този смисъл решение № 837/13.12.2010 г. по гр. дело № 1727/2009 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК/. Следователно, договорът за заем се счита за сключен в момента в който, въз основа на постигнато между страните по договора съгласие, едната страна даде, а другата получи в заем, пари или други заместими вещи, като за валидността му законът не предвижда изрично изискване за спазване на форма при сключването му. При този договор заемодателят дължи предаване на заемната сума, а заемателят връщане на същата в уговорения срок. Освен предаване на предмета на договора в патримониума на заемателя, елемент от фактическия състав на договора, за да има валидно правоотношение по договор за заем, е съгласие, постигнато между страните за съществените елементи на договора.

Основанието, на което процесната сума е предадена, съставлява съществен елемент от съдържанието на договора. То не се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него, поради което ищцата следва да установи, че предаването на процесната сума пари е сторено на основание договор за заем, по силата на който за насрещната страна е възникнало задължение за връщане на дадената сума в същата валута и размер. Така съгласно решение №390/20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г. по описа на ВКС, ІV г. о. “не може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, може да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор (например парична вноска по договор за гражданско дружество) и т.н. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира че страните сключват договор за заем. Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи определена сума пари. При липса на други данни не може да се презумира от самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор. Възможно е това задължение да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства.”

От изложеното следва, че възникването в полза на ищеца на процесното вземане, е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните факти: съществуването на неформален договор за заем между страните от 06.04.2020 г. с твърдяното съдържание; предаването на заемната сума на ответника; изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи възражението за липсата на заемно правоотношение между страните, както и останалите си възражения, от които черпи права, респективно да докаже че е върнал заетата сума в срок или същата е дадена на различно основание.

От представеното по делото извлечение от банкова сметка с титуляр - ищецът, и потвърждение за извършен превод, се установява, че на 06.04.2020 г. от банкова сметка на ищеца процесната сума от 10000 лева е наредена за превод с вписано основание „заем“ по банкова сметка на ответникът, заверена на 09.01.2019 г.

От представената по делото нотариална покана от 09.01.2025 г. се установява, че ищецът е поканил ответникът в седемдневен срок от получаването й да му върне процесната сума, като видно от представената по делото разписка поканата е получена от ответника на 2

13.01.2025 г.

Предвид реалния характер на договора за заем, съдът приема, че представеното по делото банково извлечение доказва съгласието между страните за сключване на договор за заем и фактическото предаване на сумата, като фактът на предаването на процесната сума не се оспорва, а в извлечението изрично е посочено като основание на превода „заем“. Съдът намира, че представеният документ съставлява доказателство за сключен между страните договор за заем, като това се подкрепя и от показанията на разпитаната по делото св.

Раднева, която живее на съпружески начала с ищеца и чиито показания съдът кредитира при съобразяване на разпоредбата на чл.172 ал. 1 ГПК. Същата свидетелства, че знае че ответникът е бил в затруднено финансово положение и е искал от ищеца да му предостави паричен заем. Обстоятелството, че процесната сума е дадена именно на основание заемно правоотношение не може да бъде опровергано и от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел на ответника - Колев, доколкото от същите се установява единствено, че между страните са съществували търговски отношения по повод извършване на СМР, като свидетелят е осъществял дейност по организацията на работа и разплащането с работниците.

По делото няма доказателства между страните да е постигната уговорка за срок за връщането на заема, поради което по аргумент от чл. 240, ал. 4 ЗЗД ответникът трябва да върне заетите пари в течение на един месец от поканата. По делото се установи, че ответникът е поканен на 13.01.2025 г. с получаването на нотариалната покана, респективно вземането на ищеца е станало изискуемо на 14.02.2025 г.

Ответникът не е представил по делото доказателства, нито твърди да е погасил дълга, а възражението му, че предоставената сума не е такава на основание заем, а на такова по повод търговски отношения между страните остана недоказано. Представените в тази насока писмени доказателства и събраните устни такива не са достатъчни да докажат наличието на друго основание за предоставяне на процесната сума освен заемно правоотношение между страните.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД е изцяло основателен и доказан, респективно следва да бъде уважен, като върху сумата в размер на 5112,92 евро (10000 лева) се присъди и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

По разноските:

С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, каквито същият е претендирал и доказал в размер на 208,27 евро (407,35 лева) за държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД К. А. И., ЕГН: **********, с адрес: ........, да заплати на С. В. В., ЕГН: **********, с адрес: ........., сумата от 5112,92 евро (10000 лева), представляваща непогасена главница по неформален договор за паричен заем от 3

06.04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.02.2025 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. А. И., ЕГН: **********, с адрес: ........, да заплати на С. В. В., ЕГН: **********, с адрес: ........., сумата от 208,27 евро (407,35 лева), представляваща разноски в производството пред СРС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4