Решение № 1327 от 25.09.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1327 гр. Плевен, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20234430102516 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯПЛЕВЕН” АД, ЕИК *********, срещу А. В. П., ЕГН **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1018,15 лева, представляваща стойността на предоставената топлинна енергия за отопление, с ИРУ, без ИРУ, отдадена за сградна инсталация и дялово разпределение, за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г. за обект, находящ се в ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – *** г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 51,85 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 02.04.2021 г. до 07.06.2022 г. г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № ***/ *** г. по ч. гр. д. № *** по описа за 20*** г. на Районен съд ***, *** граждански състав.

Претендира се присъждане на сторените разноски в заповедното производство и в исковото.

Ищецът основава претенцията си на твърденията, че ответникът в качеството му на собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.

1 от ЗЕ, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че за исковия период 01.02.2021 г. – 30.04.2022 г. е доставил топлинна енергия до топлоснабдения имот, като ответницата е използвала доставената енергия, но не е погасила задълженията си. Цената на топлинната енергия била начислена 1 и се състояла от следните компоненти: сума за отопление с ИРУ в размер на 687,53 лв., сума за отопление без ИРУ в размер на 144,05 лв., сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 159,93 лв., суми за услуга дялово разпределение в общ размер на 27 лв. Посочва още, че в обекта са монтирани измерващи уреди – 2 бр. Уреди. За начислената цена за топлинна енергия ищецът сочи, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, както и че е издадена заповед за изпълнение по чл. чл. 410 от ГПК с № ***/ *** г. по ч. гр. д. № *** по описа за 20*** г. на Районен съд ***. Заповедта била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал.5 ГПК, респ. му били дадени указания, които обосновавали правния му интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от А.

В. П..

В с. з. ищецът, претендира уважаване на предявените искове и сторените по делото разноски, както и постановяване на неприсъствено решение.

В с. з. ответникът, редовно призован, не се явява и представлява.

Съдът констатира, че ответникът е получил редовно препис от исковата молба, както и препис от Разпореждане № ***/*** г. съдържаща разяснение и предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба, неявяване в съдебно заседание и липсата искане за гледане на делото в негово отсъствие. Макар редовно призован ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице, регламентирани в чл. 238, ал. 1 от ГПК. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът. В исковото производство се претендират разноски в общ размер на 125 лв., от които 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 75 лв. / 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.

В. П., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯПЛЕВЕН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Плевен, „Източна индустриална зона“ № 128, представлявано от *** ***. Й.

В. В., на основание чл. 422 вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, следните суми: сумата от 1018,15 лева, представляваща стойността на предоставената топлинна енергия за отопление, с ИРУ, без ИРУ, отдадена за сградна инсталация и дялово разпределение, за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г. за обект, находящ се в ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – *** г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 51,85 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 02.04.2021 г. до 07.06.2022 г. г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № ***/ *** г. по ч. гр. д. № *** по описа за 20*** г. на Районен съд ***, *** граждански състав.

ОСЪЖДА А. В. П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, „Източна индустриална зона“ № 128, представлявано от *** ***. Й. В. В., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от общо 125 лева - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 75 лв. – разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. д. № *** по описа за 20*** г. на Районен съд ***.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Плевен в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3