Решение № 260265 от 08.02.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ …. гр. София, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар Н.Първанова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 10259 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от Т.В.Т. против „З.К.“Л.И.“ АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./.

Ищцата твърди, че на 12.08.2012г. настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на Г.И.В.– водач на л.а „БМВ 318“ с рег.

№ *******, чиято отговорност била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество. В резултат на пътно-транспортното произшествие й били причинени множество телесни повреди, които тежко и трайно увредили здравето й. Лечението на ищцата продължавало и към датата на подаване на исковата молба, нуждаела се от постоянна чужда грижа и помощ. Претърпяла имуществени вреди, както следва: 1/65 121.45лв. – разходи за лечение; 2/ 8000 лв. – пропуснати ползи, представляващи разликата между нетното месечно трудово възнаграждение, което би получила, ако бе продължила да работи на длъжността, която е заемала към датата на пътно-транспортното произшествие, и получените обезщетения от НОИ през периода 12.08.2012г.-30.01.2014г.; 3/ 54 000лв. – пропуснати ползи през периода 30.04.2014 г. - 11.08.2017г., формирани от пропуснато възнаграждение на длъжността, на която е работила към датата на катастрофата, поради ползване на неплатен отпуск, и пропуснати ползи, представляващи разликата между месечното нетно трудово възнаграждение, което би получила, ако бе здрава и бе продължила да работи на длъжността, която е заемала към датата на пътно-транспортното произшествие, и получаваното трудово възнаграждение по настоящото й трудово правоотношение. Наред с това ищцата твърди, че й се дължи обезщетение за бъдещи вреди, а именно – за разноски за болногледач и медицинска сестра в размер на 3000 лв. месечно за периода 11.08.2017г. - 28.02.2069 г., тъй като й била призната 100% загубена работоспособност с потребност от чужда помощ, което състояние ще продължи до края на живота й. Ищцата твърди, че й се дължи и обезщетение за бъдещи вреди – за закупуване на автомобил, приспособен за управление от лице с пълна парализа на долните крайници в размер на 30 000 лв. и за закупуване на модифицирана инвалидна количка, специално пригодена за управление от лице с пълна парализа на долните крайници, в размер на 5 000 лв. Поддържа становището, че бъдещите вреди със сигурност ще настъпят. Поради изложените доводи, ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 65 121,45 лв./застрахователно обезщетение за направени разходи за лечение/, 8 000 лв./обезщетение за пропуснати ползи, представляващи разликата между нетното месечно трудово възнаграждение, което би получила, ако бе продължила да работи на длъжността, която е заемала към датата на пътно-транспортното произшествие, и получените обезщетения от НОИ през периода 12.08.2012г.-30.01.2014г./, 54 000лв./обезщетение за пропуснати ползи през периода 30.04.2014 г. - 11.08.2017г., формирани от пропуснато възнаграждение на длъжността, на която е работила към датата на катастрофата, поради ползване на неплатен отпуск, и пропуснати ползи, представляващи разликата между месечното нетно трудово възнаграждение, което би получила, ако бе здрава и бе продължила да работи на длъжността, която е заемала към датата на пътно-транспортното произшествие, и получаваното трудово възнаграждение по настоящото й трудово правоотношение./; 30

000 лв. - обезщетение за бъдещи вреди - за закупуване на автомобил, приспособен за управление от лице с пълна парализа на долните крайници: 5000 лв. – обезщетение за бъдещи вреди – за закупуване на модифицирана инвалидна количка, специално пригодена за управление от лице с пълна парализа на долните крайници, ведно със законната лихва върху всяка от посочените главници, считано от датата на подаване на исковата молба /11.08.2017 г./ до окончателното изплащане; 3000 лв. месечно - обезщетение за разходи за болногледач и медицинска сестра за периода 11.08.2017 г. - 28.02.2069 г. до настъпване на настъпване на обстоятелство, обуславящо изменение или погасяване на правото на получаване на обезщетение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като първата вноска е дължима, считано от 11.08.2017 г. до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва исковете.

Оспорва ищцата да е заплатила всички претендирани разходи за лечение. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между катастрофата и част от претендираните разходи за лечение, а именно – разходи за юридическа консултация от адвокатско дружество, разходи за нощувка за придружител с посочен платец Г.В., разходи за винетка за Словакия за м.февруари 2017г., разходи за винетка за Република Унгария за м.02.2017 г., разходи за автогаз, зареждан в Сърбия, Словакия и Унгария. Твърди, че разходите не са доказани, тъй като в значителна част от документите е посочено, че са направени от клиент, без да е записано конкретно име. Оспорва предявените искове за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи. Оспорва иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски за болногледач и медицинска сестра, както и за разходи за закупуване на автомобил и на инвалидна количка, тъй като такива разходи не са направени. Твърди, че застрахователният договор не покрива бъдещи вреди. Оспорва претенцията за законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, тъй като претендираните суми за главници не представляват реално сторени разходи, респ. застрахователят не би могъл да изпадне в забава за тях. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че на 12.08.2012 г. е настъпила катастрофа с л.а „БМВ 318“ с рег. № ******* с водач Г.И.В..

Страните не спорят, че отговорността на водача на горепосочения автомобил е била застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ от ответното дружество, което се потвърждава и от извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранциония фонд.

От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 12.08.2012 г., около 13.50 часа, на път II -79, се е движел л.а “БМВ 318“ с рег. № СА ******* със скорост от 80 -90 км/час, с посока на движение от гр.Созопол към гр.Кърджали. На км. 36 + 470 автомобилът е напуснал пътното плранто в дясно на посоката си на движение, забил се е с предната си част в канавка, ударил се е с тавана си в крайпътно дърво и е спрял движението си на границата на пътното платно с крайпътния банкет, където е останал да лежи по таван. Върху пътя са намерени следи от спирачен път от левите колела на автомобила, като това е мястото на настъпване на аварийната ситуация за водача.

От това място до мястото до удара в дървото разстоянието е 31 м. Водачът е бил изненадан от появата на насрещно движещ се ТИР след левия завой, при което е завъртял рязко волана надясно и е напуснал пътното платно вдясно, независимо от употребата на спирачната система. Скоростта на автомобила преди катастрофата е била 80 км/час. При удара челно в дървото скоростта е била 57 км/час. Опасната зона за спиране е била 80 м. Ударът е бил предотвратим за водача, ако се бе движил със скорост от 25 км/час и бе използвал плавно органите на управление. Според вещото лице, причината за настъпване на катастрофата е високата скорост на движение на автомобила и рязката употреба на органите за управление /спирачна и кормилна уредба на превозното средство/ върху мокро пътно платно, при което водачът е изгубил контрола върху управлението на моторното превозно средство и е излязъл извън пътното платно вдясно, където се е ударил челно в канавката и в дърво.

По делото е назначена техническа експертиза да установяване на пазарната стойност на автомобил, специално пригоден за управление от лице с пълна парализа на долните крайници, а именно - автомобил модел комби /SUV/, който да побира индивидуална количка, санитарен стол, памперси и други вещи. От заключението на вещото лице М., което съдът приема като компетентно и обективно дадено, се установява, че на пазара се предлагат различни модели автомобили модел „комби“ и „suv“. Стойността на същите като нови е 15 000 евро, ако са произведени в Румъния, и достига до 50 000 евро, ако са произведени в Европейския съюз. Стойността им зависи от качеството на производството и оборудването. Вещото лице е посочило, че най-подходящи автомобили, с оглед на травмите на пострадалата, за придвижване в рамките на града и по работа/пробег на къси разстояния/ са автомобилите, произведени в Румъния. Посочил е два автомобила, които са подходящи за ищцата - л.а. „Дачия Дръстър“ модел „SUV“ с обем на багажника 500 л. и л.а. „Дачия Логан 1,5 ДСИ“ – комби, с дизелов двигател. Заявил е, че средната стойност на всеки от предложените модели автомобили е 15 000 евро. Посочил е и друг подходящ за ищцата автомобил – „Фолксваген“ мултиван, който се предлага като нов за 110 000 лв., а като употребяван за 15 000 лв., ако е година на производство 2006 г., или за 86 000 лв., ако е година на производство 2015 г.

Вещото лице е посочило каква е пазарната стойност за закупуване на инвалидна количка, специално пригодена за управление от лице с парализа на долните крайници, която трябва да е и разглобяема. Експертът разяснява, че елекрическите колички с акумулатор, самозадвижващи се, са по-тежки и трудни за разглобяване. Стойността им е от 3019 лв. до 3319 лв. Количките без акумулатори са разглобяеми и са на стойност от 1000 лв.

От заключението на допълнителната техническа експертиза, което съдът приема, се установява, че стойността на акумулаторна инвалидна количка с електронно управление - стандартно изпълнение е 3019 лв., а стойността на количка с акумулатор на фирма „SERVICE“ е 3600 лв. Могат да бъдат извършени подобрения по заявка, при което стойността се увеличава с 30 % от базовия модел, като може да се изменят параметрите на седалката и разположението на тялото на пътника. Стойността на количка по поръчка може да достигне до 4000 лв. Най-скъпата количка на пазара по поръчка е на стойност 36 600 лв., производство „САК“, която позволява задържането на тялото в изправено вертикално положение, в хоризонтално положение, под наклон, на различна височина, в зависимост от уврежданията, но тази количка не е разглобяема и има повдигателно хидравлично устройство като при мотокарите, а при качването й в МПС е необходима подвижна естакада.

От заключението на медицинската експертиза, изготвена от вещо лице - уролог, което съдът приема, се установява, че спрямо ищцата е проведено 168 дни болнично лечение. На 12.08.2012 г. е извършено оперативно лечение на гръбначния стълб – декомпресивна ламинектомия Т х 6-7. На 14.08.2012 г. е осъществена втора гръбначна операция – задна метална стабилизация. През ноември 2012 г. е проведено лечение за хроничен обострен пиелонефрит, което заболяване е влошило допълнително тежкото състояние на пострадалата. Инфекцията е санирана след прием на антибиотици, но са последвали усложнения и са налице последващи прояви до настоящия момент. По време на пролежаването на ищцата с поставения уретрален катетър и след свалянето на същия през м.октомври 2012 г. се е развила хронична инфекция. Пострадалата е прекарала повече от два месеца с катетър. Това е наложило комплексно антибиотично лечение в болнични условия, както и в домашни условия, с продължително медикаментозно лечение. Пациентката има бъбречна контузия и непълна руптура някъде в пикочо-половата система – хематурия, установена след поставянето на задължителния катетър. Към настоящия момент ищцата страда от персистираща уроинфекция, като в краен случай е поставян катетър, но поради усложненията от него/инфекция/ през цялото време е слаган памперс и не може да има контрол върху микцията. Травмите са нарушили нормалната инервация и функциониране на сфинктерния апарат на пикочните пътища, което не спомага за лечение на пикочната инфекция, а точно обратното. Нарушенията в отделянето на урината и поставянето на катетър и памперс са условия за резистирането на инфекцията в пикочните пътища. Лечението на тази инфекция е свързано с лечението на травмите на прешлените, парализата на долните крайници и обездвижване/без самостоятелно движение/. Състоянието на ищцата, според вещото лице, е стабилизирано тежко с дубиозна/несигурна/ прогноза по отношение лечението на пикочната инфекция.