Решение № 105 от 08.06.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Бургас , 07.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20212100500366 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивната жалба на ответника „СПЕКТА АУТО“ ЕООД, с ЕИК 102226052, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.

„Индустриална“ № 19, представляван от управителя Николай Иванов Николов против решение № 260831 от 09.12.2020г., постановено по гр. дело № 2637/2020 г. по описа на РС- Бургас, в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на ищеца „ЕКЗАКТ РЕНТАКАР“ ЕООД, с ЕИК 204595177, със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, ул. "Генерал Скобелев" № 10, ап. офис 15, представляван от управителя Снежина Нейчева Дервенова сумата от 16 000 лв., представляваща депозит по договор за наем на автомобили от 13.12.2019г., подлежащ на връщане поради прекратяването му на основание чл. 306, ал. 5 от ТЗ вследствие настъпила „непреодолима сила“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -02.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1104 лв.

В жалбата се изразява недоволство от обжалваното решението, като се твърди, че същото е неправилно, като се иска отмяната му и постановяване на ново, с което уважения иск на основание чл. 306, ал. 5 от ТЗ да бъде отхвърлен. Изложени са съображения, че в противоречие с данните по делото и изявленията на страните съдът е приел за безспорен факта, че процесния договор за наем е сключен с цел отдаване на наетите автомобили под наем на туристи, в т.ч. и без да го обяви изрично за такъв на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК. На следващо място се твърди, че изложените в решението доводи, обосноваващи прекратяване на договора поради непреодолима сила не са въведени от ищеца нито с исковата молба, нито с последващите уточнения, което е довело до неравнопоставеност на страните. Въззивникът счита също така, че решението, в обжалваната част е постановено и при неспазване на разпределената доказателствена тежест между страните, при липса на ангажирани от ищеца доказателства за наличието на предпоставките на чл. 306 от ГПК.

Изложени и са подробни съображения за неправилно приложен материален закон, и доводи 1 за неприложимост по отношение на ищеца на института на непреодолимата сила, като се счита, че дори и да са налице такива обстоятелства, то не са доказани предпоставките за едностранно прекратяване на договора от ищеца съобразно чл. 306, ал. 5 от ТЗ, в т.ч. и липсва уведомление по чл. 306, ал. 3 от ТЗ. Наведени и съображения за неоснователност и на евентуалния иск по чл. 307 от ТЗ, като се сочи, че договорът следва да се счита за прекратен на основание клаузата му по чл. 4 след неизпълнение на задължението на наемателя да плати остатъка от депозита и първата наемна вноска и въпреки готовността на наемодателя да изпълни задължението си. Независимо от горното, дори да се приеме, че е налице сочената от ищеца непреодолима сила или стопанска непоносимост, прекратяването на договора на основание чл. 88 от ЗЗД има действие занапред и не води до връщане на вече платените по него суми. Претендира присъждане на разноските по делото. Не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание, въззивното дружество, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа въззивната си жалба и моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноските и пред двете инстанции. Представя писмени бележки.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемото дружество „ЕКЗАКТ РЕНТАКАР“ ЕООД, чрез упълномощения си по делото процесуален представител е депозирал писмен отговор по въззивната жалба, в която са изложена подробни съображения за неоснователността й с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение, в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание въззиваемото дружество, чрез ангажираните по делото адвокатски пълномощници поддържа писмения си отговор по въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Счита, че института на непреодолимата сила следва да бъде преосмислен с оглед избухналата световна пандемия, като счита за остаряла съдебната практика, че липсата на парични средства не съставлява основание за прекратяване на договора. Излага доводи, че последиците от непреодолимата сила следва да се разпределят справедливо между двете страни по договора, като сочи, че в случай, че договорът остане в сила въззивното дружество ще получи процесната сума като неустойка, което ще доведе до неоснователното му облагодетелстване за сметка на другата страна по договора, която не е по-малко засегната. Претендира присъждане на по делото.

Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени обективно съединени при условията на евентуалност искове на „ЕКЗАКТ РЕНТАКАР“ ЕООД срещу „СПЕКТА АУТО“ ЕООД , като по първият от тях се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16000 лв., представляваща получен без основание депозит поради нищожност на договор за наем на автомобили от 13.12.2019г. поради невъзможен предмет, а при условията на евентуалност - иск за връщане на същата сума поради нищожност на клаузата на т. 4 от договора. В случай, че някой от първите два иска бъде отхвърлен, ищецът претендира при условията на евентуалност връщане на горепосочената сума като платен депозит на отпаднало основание поради разваляне на горепосочения договор между страните на поради непреодолима сила- обявената световна ковид пандемия, като при отхвърляне на този иск също при условията на евентуалност ищецът претендира съдът да прекрати договора за наем между страните и да осъди ответника да му върне горепосочената с у м а на отпаднало основание - поради прекратяване на договора поради стопанска непоносимост, настъпила в следствие на непредвидими за страните обстоятелства – 2 пандемия от “COVID-19”. Като акцесорна претенция на всеки иск се претендира присъждане на вземанията, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.06.2020г. до окончателното й изплащане.

Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД вр. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 93 от ЗЗД, а при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 306, ал. 5 от ТЗ и иск с правно основание чл.

307 от ТЗ и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че договорът за наем е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради невъзможен предмет, в т.ч. счита за нищожна и клаузата по т. 4 от него, с която се уговаря платения до момента депозит /в случая в размер на 16000лв./ да служи като обезщетение за наемодателя при ненавременно плащане на първата наемна вноска и на остатъка от депозита. Счита, че така уговорен,същият представлява неустойка, която противоречи на добрите нрави и представлява втора санкция заедно с уговорената по чл. 6.1 за едно и също неизпълнение – забава на длъжника. Също така се сочи, че след като дружеството наемодател не е предало автомобилите на 15.04.2019 г., то е изпаднало в забава, а предвид въведеното извънредно положение в страната поради ковид пандемията за наемателя са настъпили форсмажорни обстоятелства и е отпаднал интереса м у от изпълнение на договора. Поради тази причина наемателят сочи, че е изпратил уведомление до наемодателя за прекратяване на договора на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 306, ал.

5 о т ТЗ, съдържащо покана за връщане на дадения депозит от 16000лв. С писмо от 31.03.2020г. ответникът е изразил съгласие за прекратяване на договора, но неоснователно е отказал възстановяване на сумата. При условията на евентуалност ищецът заявява, че са налице основания за прекратяване на договора от съда на основание настъпила стопанска непоносимост, съгласно чл. 307 о т ТЗ и връщане на даденото по него на отпаднало основание.

В писмения си отговор по чл. 131 от ГПК, ответното дружество-наемодател е оспорило предявените искове, като са изложени съображения за неоснователност на твърденията за противоречие на наемния договор с добрите нрави, в т.ч. и досежно клаузата по т. 4 от него .

Ответникът е заявил несъгласие с доводите в исковата молба, че платения депозит се явява неустойка, като счита, че с оглед правната си природа същият представлява задатък и затова не подлежи на възстановявяне. На следващо място ответникът е заявил, че обявеното извънредно положение не представлява форсмажорно обстоятелство и не касае туристическия сезон, още повече след отмяната му на 13.05.2020 г. Що се отнася до иска за прекратяване на договора поради стопанска непоносимост ответникът твърди, че не са налице основанията на чл. 307 о т ТЗ, доколкото договорът е бил вече прекратен от наемодателя с изпратено писмо от 31.03.2020 г., поради неизпълнение на задълженията на ищеца за плащане на наемната цена. Отделно се сочи, че запазването на договора не противоречи на справедливостта и добросъвестността, а напротив – гарантира изпълнение на задълженията между търговците.

С решение № 260831 от 09.12.2020г., постановено по гр. дело № 2637/2020 г. по описа на РС- Бургас, първоинстанционният съд е отхвърлил иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16000 лв., представляваща получен без основание депозит поради нищожност на договор за наем на автомобили от 13.12.2019г., поради невъзможен предмет, както и иска за връщане на същата сума поради нищожност на клаузата на т. 4 от 3 договора, като неоснователни, като е уважил първият евентуален иск, осъждайки ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 16000 лв., представляваща депозит по договор за наем на автомобили от 13.12.2019г., подлежащ на връщане поради прекратяването му на основание чл. 306, ал. 5 от ТЗ - настъпила “непреодолима сила”, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 1104лв., представляваща направените по делото разноски.

Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение, в осъдителната му част, с която районният съд е уважил евентуалния иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 16000лв., представляваща депозит по договор за наем на автомобили от 13.12.2019г., поради прекратяване на договора на основание чл. 306, ал. 5 от ТЗ – поради непреодолима сила, ведно със законна лихва и разноските.

При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното решение в атакуваната му част въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед изложените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

По делото е безспорно установено, че между страните е сключен в писмена форма договор за наем на автомобили от 13.12.2019 г., по силата на който страните са се съгласили ответникът в качеството на наемодателя да предостави на ищеца- наемател за срок от шест месеца ползването на 16 броя автомобили, описани съгласно приложение А към договора срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 12 794.48 лв. с ДДС. В чл. 2 от договора е посочено, че макар договорът да е подписан от страните на датата на съставянето му - 13.12.2019г., същият влиза в сила от датата на подписване на протокола за предаване на автомобилите, но не по-късно на 15.04.2020г. /съобразно извършеното от съда тълкуване по чл. 20 от ЗЗД/. В чл. 3.1 от договора наемателят е поел задължението да заплати на наемодателя депозит в размер на общо 32 000 лв. с ДДС за всички автомобили, като в срок до 15.01.2020г. ще заплати половината от него, а именно 16 000 лв., а останалата част от депозита от 16 000 лв. е дължим заедно с първата наемна вноска, платима съгласно чл. 3.2 в срок до 05.04.2019г. В чл. 3.1 изр. второ от договора страните са уговорили, че наемодателят следва да върне на наемателя платения от последния депозит в рамките на три работни дни след приемане на автомобилите и след техния оглед и при констатация, че същите са в добро техническо състояние. В чл. 4 от договора страните са предвидили възможност за автоматично прекратяване на договора и правото на наемодателя да задържи платения до момента депозит, в случай, че след писмено уведомяване за плащане на остатъка от депозита и първата наемна вноска, наемателят в срок от 15 работни дни не ги заплати.