Решение № 1097 от 24.02.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12043/2022
- Вид
- Решение № 1097
- Подписан
- 24.02.2025
- В сила
- 14.04.2025
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, Ивета Антонова, ГЕОРГИ СТОЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 68 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 70 · Граждански процесуален кодекс
- чл.27 · Закон за задълженията и договорите
- чл.29 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1097 гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове:
Ивета Антонова
ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100512043 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от
Б. А. М. срещу решение
№20053728/18.08.2022г. постановено по гр.д. № 36713/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 25 състав, с което са отхвърлени предявените то него срещу Д. Л. Б. искове с правно основание чл.29 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 43, том I, рег. № 1091, дело №42/2019г. от 18.11.2019г. на нотариус Е.Л.Х., с район на действие СРС, поради измама, както и евентуалния иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 43, том I, рег. № 1091, дело №42/2019г. от 18.11.2019г. на нотариус Е.Л.Х., с район на действие СРС, поради неизпълнение на задължението на купувача да плати продажната цена на имота.
В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е обсъдил всички наведени обстоятелства от ищеца, не е анА.зирал доказателствата в тяхната съвкупност, поради което е стигнал и до погрешни фактически изводи. Счита, че направените от първоинстанционният съд правни изводи са в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че поради горните нарушения, решението се явява и необосновано.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което предявения главен иск се уважи, а ако същия не бъде уважен - да се уважи евентуалния такъв. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна Д. Л. Б. в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който твърди,че обжалваното първоинстанционно решение е правилон, законосъобразно и обосновано. Счита, че първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото и приложил материалния закон. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при нА.чие на правен интерес и е допустима.
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за вА.дността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за вА.дно.
Относно допустимостта на обжалваното решение:
Недопустимо е решението, постановено при липса на някоя от изрично и изчерпателно предвидените в закона процесуални предпоставки или нА.чие на процесуална пречка за възникване или надлежно упражняване правото на иск.
В настоящият случай районният съд е сезиран с иск с правно основание чл.29 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 43, том I, рег. № 1091, дело №42/2019г. от 18.11.2019г. на нотариус Е.Л.Х., с район на действие СРС, поради измама и при условията на евентуалност – иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за продажба обективиран в цитирания нотариален акт.
При служебно извършената проверка за допустимост на решението, настоящият съдебен състав констатира, че същото е постановено в нарушение на правилата на родовата подсъдност, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът е длъжен да следи служебно и без възражение на страна по делото.
Въпросът за родовата подсъдност може да се повдига във всяко положение на делото, вкл. и пред касационната инстанция /така решение № 26 от 24.03.2021 г. по т. д. № 524/2020 г. на ВКС, Второ търговско отделение/.
Съгласно чл. 103 ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция - делата посочени в чл. 104 ГПК. Съгласно чл. 104 т. 4 ГПК, исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв, с изключение на делата по искове за издръжка, за трудови спорове и по актове за начет, са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото - чл. 68 ГПК, и тя се определя съобразно правилата на чл. 69 и чл. 70 ГПК. Родовата подсъдност на спора по предявени оценяеми искове се определя от цената на иска, а правилата за определяне размера на цената на иска са регламентирани в нормата на чл. 69 от ГПК.
Предявеният главен иск е с правна квА.фикация чл.27 вр. чл.29 ал.1 от ЗЗД2 конститутивен иск за унищожаване на договор за продажба на недвижим имот, а евентуалния такъв – също конститутивен за разваляне на договора за продажба на недвижим имот. Цената на иска по чл.27 вр. чл.29 ал.1 от ЗЗД и по чл.87 ал.3 от ЗЗд следва да се определи съобразно правилото на чл. 69 ал.1 т.4 вр. т.2 от ГПК, тъй като и двата иска – главен и евентуален са облигационни и предмет на исковете не е вещно право върху имот, а вА.дността на договора за продажба, респективно – разваляне на договора, поради което исковете попадат в категорията "искове по граждански и търговски дела" по чл. 104 т.4 от ГПК, а не в категорията "искове за собственост и други вещни права" по чл. 104 т.3 от ГПК т.е. цената на всеки един от исковете е данъчната оценка на описания в исковата молба имот, предмет на договора за продажба от 18.11.2019г. която в случая възлиза на 41 841,40 лв. /л.23 от делото на СРС – удостоверение за данъчна оценка/. Следователно спорът е подсъден като първа инстанция на съответния окръжен съд - в случая на СГС с оглед местонахождението на недвижимия имот.
С произнасянето по исковете първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, които въззивната инстанция в приложение на разпоредбите на чл. 269 вр. чл.
270 ал. 3 изр. 2-ро от ГПК следва да обезсили, като изпрати делото на компетентния да се произнесе по иска съд. Обжалваното решение, като процесуално недопустимо следва да се обезсили и в частта за разноските на основание чл. 270 ал. 3 изр. 3-то от ГПК, като отговорността за сторените разноски в първоинстанционното производство следва да се определи при новото разглеждане на делото съобразно изхода на спора.
По отговорността за сторените в настоящото производство съдебни разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд – СГС, при новото разглеждане на делото по същество.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20053728/18.08.2022г. постановено по гр.д. № 36713/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 25 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.
№ 12043/2022г. по описа на Софийски градски съд, II-E въззивен състав.
ИЗПРАЩА делото, след влизането в сила на решението, на основание чл. 270 ал. 3 изр. 2-ро от ГПК на родово компетентния първоинстанционен съд, а именно – Софийски градски съд, за разглеждане от първоинстанционен състав на СГС на предявените от Б. А.
М. с ЕГН: ********** срещу Д. Л. Б. с ЕГН: ********** искове с правно основание чл.27 вр. 29 ал.1 от ЗЗД и евентуален с правно основание чл.87 ал. 3 от ЗЗД за унищожаване поради измама, респективно разваляне на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 43, том I, рег. № 1091, дело №42/2019г. от 18.11.2019г. на нотариус Е.Л.Х., с район на действие СРС, по искова молба с вх. № 2015353/11.08.2020г. по входящия регистър на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1- месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4