Решение № 17949 от 22.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17949 гр. София, 22.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110153010 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от Ф. Ж. срещу ******* ****** ЦРТ, акционерно дружество, регистрирано в ******, действащо на територията на Република България чрез ******* ****** ЦРТ – клон БЪЛГАРИЯ“ иск за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.

1 ГПК на парично задължение, за което по ч.гр.д.№ 3314/2024 г. на РС-Бургас е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: 400 евро за обезщетение, дължимо на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент № (ЕО) 261/2004 за закъснение на редовен полет W9 5394 от Бургас до Лондон за 22.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.05.2024 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът е закупил самолетен билет за полет W95394 с направление от гр. Бургас до гр. Лондон за 22.04.2024 г., с час на излитане 12:30 ч. и час на кацане 14:15 ч. Ищецът се явил навреме за полета, но същият бил изпълнен със закъснение, като самолетът е излетял в 16:15 ч. и е кацнал в Лондон в 17:27 ч. местно време. Навежда доводи, че поради закъснението на полета с повече от три часа, липсата на извънредни обстоятелства, които да освобождават превозвача от отговорност, и разстоянието между началната и крайната точка на полета, което е повече от 1500 км, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, за него се е породило право на обезщетение. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В предоставения едномесечен срок от страна на ответника е упражнено 1 правото на отговор. Задължението се оспорва с възражение за извънредно събитие – удар на самолета от птица, в който случай и с оглед задължителната инспекция, е била извършена техническа проверка на ударения от птица самолет – осъществена на същия ден 22.04.2024 г. Процесният полет W9 5394 e бил забавен при излитането, като действителното време на излитане е в 16:16 часа местно време в Бургас, което се равнява на 13:16 часа координирано универсално време. Полетът е пристигнал със закъснение на летището в Лондон в 18:31 часа местно време, което се равнява на 16:31 часа кординирано универсално време. Признава закъснение при пристигане на процесния полет за 3 часа и 16 минути. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

С определението, в което е обективиран проектът за доклад по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между тях е сключен договор за въздушен превоз за полет W9 5394 с направление от гр.

Бургас до гр. Лондон за 22.04.2024 г. на въздушния превозвач УИЗ ЕЪР ******, като полетът е имал назначен час за излитане по разписание в 12:30 часа местно време в гр. Бургас, но същият е реализирал закъснение при пристигането си над 3 часа.

Спорният по делото въпрос е дали в случая е налице извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., което да освобождава превозвача от отговорност за заплащане на обезщетение за закъснение на полета.

Разпоредбата на чл. 5, пар. 3 от Регламент (EО) 261/2004 предвижда, че опериращият въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по чл.

7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не се съдържа дефиниция на понятието „извънредни обстоятелства“, а в съображение 14 и 15 от същия са възпроизведени и възприети за целите на създадената с регламента нормативна уредба разпоредбите на Конвенцията от Монреал, съгласно които „задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при 2 вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.

Съгласно Решение на Съда (трети състав) от 04.05.2017 г. по дело С315/2015 (Marcela Pešková и Jiří Peška срещу Travel Service a.s.) сблъсък на самолет с птица поначало попада в обхвата на понятието „извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламент 261/2004, тъй като този сблъсък не е присъщ на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол. В т. 28 и 29 от решението е прието, че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т.е чрез мерки, които в момента на настъпването на тези обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач. В този смисъл, той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси, и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл – освен с цената на непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието си към дадения момент – да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква да доведат до отмяна или до закъснение при пристигането на полета от три или повече часа.

В настоящия случай, от представената в превод на български език поръчка за работа (л.51) се установява, че на 22.04.2024 г., в 09:35 ч. ответникът *******“ е възложил на дружеството „Сторм Авиейшън Лимитед“ да извърши инспекция след удар с птица в лявата странична част на самолет с рег. № G-WUND A320 A321N SH , който е осъществил полет № WUK5393 с направление от Лондон до Бургас, като е кацнал на летището в Бургас на 22.04.2024 г., в 09:12 ч. В резултат на проверката не са намерени неизправности, и самолетът е освободен за един полет до основната база съгласно инструкциите на оператора.

При така установената фактическа обстановка, липсата на доказателства за това колко време е продължила инспекцията след установения удар с птица и доколкото между страните не се спори, че процесният полет е следвало да излети от летището в гр. Бургас на 22.04.2024 г. в 12:30 ч. местно време, но е излетял в 16:16 местно време, съдът намира, че по делото не е доказана причинно-следствената връзка между удара с птица и забавянето на процесния полет. В тази връзка, в молбата на ответника от 02.12.2025 г. се обсъждат документи, наименовани „Подробен доклад за събитие“ и отговор 3 от „Държавно предприятие Ръководство на въздушното движение“, за които се твърди, че са представени и приети по делото, но в действителност такива документи не са представени, и съответно приети по настоящото дело, и не са описани като приложени нито към отговора на исковата молба, нито към някоя от другите молби на ответника.

Освен това, дори да се допусне, че е налице причинно-следствена връзка между извършената инспекция на самолета и забавянето на процесния полет, по делото не са налице доказателства, от които да се направи извод, че дори при ангажирането на всички човешки или материални ресурси, и финансови средства, с които ответникът разполага, той не би могъл да избегне закъснението на полета с повече от три часа. За установяване на обстоятелствата, че са предприети мерки (предварителни или последващи) за предотвратяване или отстраняване на последиците от забавата ответникът не е ангажирал никакви доказателства, и дори не твърди да е взел такива мерки.

Доколкото по силата на чл. 5, пар. 3 от Регламент (EО) № 261/2004 тежестта да докаже обстоятелството, че закъснението на процесния полет е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати дори да са били взети всички необходими мерки, е на ответника, то неблагоприятните последици от неустановяване по делото на тези факти, от които той черпи благоприятни за себе си правни последици следва да бъдат понесени от него.

Предвид изложеното, предявеният иск е основателен.

Тъй като разстоянието между началния и крайния пункт на процесния полет, изчислено по метода на дъгата на големия кръг е повече от 1500 км, за което страните не спорят, то предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.

По разноските:

При този изход на спора поначало право на разноски има ищецът, който доказва такива в исковото производство в общ размер на 425,00 лева, от които 25 лева държавна такса (л.11) , и 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение (л.78), и общо 425,00 лева в заповедното производство, от които 25 лева държавна такса (л.17, гръб от ч.гр.д. № 3314/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас) и 400,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение (л.12 от ч.гр.д. № 3314/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас ). Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което съдът намира за неоснователно в частта относно заповедното производство, тъй като в това производство адвокатът единствено попълва и подава заявление за издаване на заповед за изпълнение, и не се разглежда правен спор. Поради това, възнаграждението за заповедното 4 производство следва да бъде намалено на 200 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за исковото производство е неоснователно, тъй като действително, след РЕШЕНИЕ НА СЪДА C 438/22 , НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа следва да се счита за незадължителна относно предвидените с тази наредба максимално най-ниски размери адвокатски възнаграждения. Съдът намира обаче, че Наредба № 1/09.07.2004 г. подлежи на съобразяване като ориентир за средни пазарни цени на адвокатските услуги. Претендираното от ищеца за присъждане адвокатско възнаграждение е в максимално най-ниския размер, а дори при минимална фактическа и правна сложност на спора страните по договора за защита имат право да уговорят адвокатско възнаграждение в размер, по-висок от предвидения съгласно наредбата, като за съдебно дело без фактическа и правна сложност прекомерност би била налице само при значително надвишаване на средните пазарни цени, например при трикратно надвишение, което в случая не е налице. Предвид изложеното, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 225,00 лева или 115,04 евро разноски в заповедното и сумата от 425,00 лева или 217,30 евро разноски в исковото производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ******* ****** ЦРТ, акционерно дружество, регистрирано в ******, действащо на територията на Република България чрез ******* ****** ЦРТ – клон БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК ****** че има парично задължение към Ф. Ж., ЕГН: **********, за което по ч.гр.д.№ 3314/2024 г. на РС-Бургас е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, а именно: 400,00 евро за обезщетение, дължимо на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент № (ЕО) 261/2004 г. за закъснение на редовен полет W9 5394 от Бургас до Лондон за 22.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.05.2024 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ******* ****** ЦРТ, акционерно дружество, регистрирано в ******, действащо на територията на Република България чрез ******* ****** ЦРТ – клон БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК ****** да заплати на Ф. Ж., ЕГН: ********** сумата от 115,04 евро разноски в заповедното и 217,30 евро - разноски в исковото производство.