Решение № 2991 от 27.03.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2991

Хасково, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IX състав, в съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

БИЛЯНА ИКОНОМОВА

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА административно дело № 20247260700593 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 225а, ал. 1, чл. 214, т. 3 и чл. 215, ал. 1 и ал. 4, чл. 219 и чл. 228 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д. А. М. срещу Заповед № УТ-209/22.04.2024 г. на Кмета на община [област].

Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, при липса на компетентност и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Нарушена била нормата на чл. 26, ал. 1 АПК, тъй като жалбоподателят не бил уведомен за започнатото спрямо него административно производство. В оспорения акт било посочено, че на 17.01.2024 г. е извършена проверка, за която бил изготвен констативен протокол, но М. не бил уведомен за нея, въпреки че в протокола било записано, че строежът бил негова собственост. Жалбоподателят не е имал възможност да се запознае с констативния протокол и да направи възражения по него. В заповедта не бил посочен правилно и точно строежът, подлежащ на премахване, вкл. и не били посочени местоположението му, начинът и обемът му на премахване. В заповедта не се съдържали адресат, фактически и правни основания, срок на изпълнение, разпореждане относно разноските, респ. нарушен бил чл. 59, ал. 2, т. 3-6 АПК. Налице било неспазване и на чл. 35 АПК поради неизясняването, обективно и в пълнота, на фактическата обстановка, вкл. и че на оспорващия не била дадена възможност за възражения. Органът не бил установил релевантно за случая обстоятелство – кой е извършител и собственик на строежа. Заповедта била насочена към физическото лице Д. А. М., но той не бил извършител. Нарушени били разпоредбите на чл. 225, ал. 2 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. В констативния акт и заповедта не се съдържали данни за това как било установено, че именно това лице е извършител на строежа, липсвали и доказателства за това. Не се установявало също, че той е възложител или собственик на строежа. Не бил изследван от органа и въпросът относно годината на построяване на строежа, както и дали е налице търпим строеж. Само общо било посочено, че строежът бил извършен след 2001 г. Твърди се, че в случая е налице търпим строеж.

Относно твърденията за материална незаконосъобразност на оспорения акт, се твърди, че описаният в него строеж нямал характеристиките на постройка или сграда и не попадал в обхвата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което премахването не можело да бъде разпоредено по реда и основанията в чл. 225а ЗУТ. Обектът не бил нито „сграда“, нито „постройка“, която има обслужващ характер. От текста на заповедта не ставало ясно как точно строежът бил определен като такъв от [Наименование]категория, след като липсвали мотиви относно характеристиките му. Административният орган не бил взел предвид обстоятелството, че се касаело за обект с характер на градински елемент, като нормата, уреждаща случая, била изключението на чл. 151, ал. 1, т. 12 ЗУТ. Вместо да установи, че за обекта не се изисквали строителни книжа, органът приел, че се касаело за незаконен строеж. Дори хипотетично да било прието последното, липсвало доказателство за авторство на същия или собственост в лицето на жалбоподателя, за да можело да бъде задължен той принудително да ги премахне. Не било изследвано обстоятелството, че М. ползва имота от 2012 г. само в качеството на търговец – ЕТ „Р. 2007-Д. М.“, като този имот бил предаден от наемодателя на годно правно основание –Договор за наем с Община [област] рег. № ОС-012/06.01.2012 г., удължен с анекс за изменение на договора от 04.01.2022 г., и дейността, която упражнявал, била отглеждане и развъждане на риба. Соченият за незаконен строеж попадал в имота, предаден му през 2012 г. във вида и в границите, които ползва и към момента на подаване на жалбата. Поради това физическото лице Д. А. М. нямало отношение към този договор за наем, респ. към ползвания имот, а такова лице се явявал ЕТ „Р. 2007-Д. М.“. Адресати на задължението по чл. 225 ЗУТ следвало да са лицата, по чиято воля възникнал и съществувал с тяхно съгласие и в тяхна полза, или които съзнателно придобили в собственост незаконния строеж и го притежават към момента на издаване на заповедта за премахване. Сочи се, че липсата на точно описание на обекта води до невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него правнорелевантни факти и норми. Всяка заповед за премахване на незаконен строеж следвало да има ясен и точен предмет, тъй като с нея се определяли параметрите на строежа, който следвало да бъде премахнат. При липсата му заповедта подлежала на отмяна като незаконосъобразна само на това основание. В случая не била изследвана и търпимостта на строежа по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Оспорената заповед била издадена и в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. С премахването на посочения за незаконен стоеж нямало да се постигне някакъв оправдан резултат или да се защити обществен интерес. Административният акт и неговото изпълнение щяло да доведе до засягане на правата на адресата в по-голяма степен от необходимото за целта, за която е издаден. Тази преценка не била извършена от администрацията при издаването на оспорената заповед.

По изложените по-горе съображения се претендира отмяна на заповедта и присъждане на разноски по делото.

В открито съдебно заседание жалбоподателят Д. А. М., редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. От заключението на експертизата се установявало, че строежът е с височина до 2,5 м, което означавало, че е градински елемент. Твърди се, че в този случай не се изисквало разрешение за строеж. Заповедта била незаконосъобразна, поради което моли за отмяната й. Претендира разноски по списък.

Ответникът Кмет на община [област], редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Твърди, че била спазена процедурата по издаване на заповедта, започнала със съставяне на констативен акт. От заключението на експертизата и снимките към него се установявало, че барбекюто представлява строеж, трайно прикрепен с тухли към терена, т.е. същото не е преместваем обект или такъв, който е до 2,5 м., така че да не се изискват строителни книжа. Видно от констативния протокол от 17.01.2024 г., подписан от жалбоподателя, последният заявява, че е собственик и ползвател на барбекюто. Адресат на заповедите за премахване на незаконни строежи бил извършителят на строежа, поради което и правилно органът бил ангажирал отговорността на жалбоподателя. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Административен съд – [област], като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.11.2023 г. и 24.11.2023г. в Община [област] са били подадени от Г. М. Й. от [населено място], общ. [област], Искане /л. 23/ и Заявление /л. 27/. В тях същата посочила, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том IV, рег.№ 6668, дело 567, вписан в АВ с вх. рег. № 7149 от 04.11.2021 г., Акт 18, том [Наименование], дело № 3483/2021 г., придобила правото на собственост, без вещни ограничения, на поземлени имоти идентификатори №№ ***, находящи се в землището на [населено място], общ. [област], представляващи имоти с трайно предназначение на територията „земеделска“, начин на трайно ползване „нива“. Закупените имоти били съседни, поради което ги обединила в един ПИ с № *След закупуване на имотите, в югоизточната част на новообразувания имот /представляващ предишен [ПИ]/ установила, че има изградена ограда, както и поставени беседки и каравани, изградени бетонна площадка и други обекти, които възпрепятствали земеделската дейност. Оказало се, че същите били изградени и поставени от Д. А. М. от [населено място], [улица]. Поканила лицето да освободи заетата площ, да премахне оградата, построена в имота, както и да премахне незаконно построените бетонови площадки и постройки, за да може да използва имота по предназначение – като земеделска земя. За да му докаже собствеността върху имота, след закупуването му през 2021 г., на място завела геодезист, който да установи границите му, но това било осуетено от М., който заявил, че имотът е общински и отказал да изпълни исканията й да го освободи. Със заявлението и искането е помолила за издаване на заповеди на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ и чл. 225а от ЗУТ от Кмета на община [област].

На 16.01.2024 г. Кметът на община [област] издал Заповед № РД-46 /л. 29-гръб/, с която назначил комисията от шест лица, с председател, специалисти и експерт от ИСДУОС и КОРЗ, отдел Контрол по ЗУТ, началник сектор КОРЗ при община [област], кмета на [населено място], която да извърши теренна проверка на имоти с идентификатори *** – ниви, намиращи се в землището на [населено място], и да установи дали има незаконно навлизане в чужд имот, поставена беседки и каравани, изградена ограда и бетонна площадка, за което да състави констативен протокол.

На 17.01.2024 г. част от членовете на комисията извършили проверка на място, за което е съставен Констативен протокол /л. 30/. Установено е, че източно от язовир /водоем/ с [идентификатор] – публична общинска собственост, граничещ с [имот номер], м. „А.“, [населено място], общ. [област], били изпълнени метален павилион с размери 4.00/2.00 м. и височина 2.50 м., барбекю с р-ри 1.70 м./1.60 м. и височина 2.50 м., дървен навес с р-ри 4.85 м./3.05 м. и височина 2.90 м. и 2.30 м., каравана с р-ри 4.80 м./2.10 м. и височина 2.25 м., и ограда от телена мрежа и бетонови колове. Всички обекти били захранени с електрическа енергия и за тях не били представени действащо разрешение за поставяне и разрешение за строеж, както и други документи, удостоверяващи законността им. При проверката Д. А. М. заявил, че е собственик и ползвател на обектите, които били изпълнени през 2012 г. Протоколът е подписан от проверяващите лица и лично от жалбоподателя, в качеството на присъствал.

На 17.01.2024 г. Комисията предложила да се издадат заповеди от Кмета на община [област] по чл. 34 ЗСПЗЗ и чл. 225а ЗУТ, което обективирала в протокол /л. 30-гръб/, подписан от всички членове на Комисията и утвърден от Кмета на община [област].

На 05.02.2024 г. от работна група от служители от Дирекция АГСИ към Община [област] е съставен Констативен акт № 1 по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ /л. 31 – л. 32/. Посочено е, че била извършена проверка на строеж „Барбекю“, намиращ се в [имот номер], м. „А.“, землището на [населено място], общ. [област]. Имотът бил собственост на Г. М. Й. съгласно [нотариален акт]/04.11.2021 г., а строежът бил собственост на Д. А. М., който бил и негов възложител. В част [Наименование]от акта е отразено, че за обекта не са представени: одобрен проект; съгласувани и одобрени части на проект; разрешение за строеж. Относно изпълнението на строежа е посочено, че било извършено строителство на барбекю с размери 1.70 м./1.60 м. и височини 2.50 м., в югозападната част на [имот номер], м. „А.“, землище на [населено място], общ. [област]. Изпълнен бил от тухлени зидове с бетон върху бетонова площадка, покрито с LT-ламарина. Строителството било извършено през 2012 г. по данни на Д. М.. Строежът е определен като такъв от [Наименование]категория. В части [Наименование]и V от констативния акт е посочено, че барбекюто е било изградено без необходимите строителни книжа, в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Направен е извод за наличието на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като съставеният констативен акт бил основание за започване на производство по премахване на строежа по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Препис от констативния акт е връчен на Д. А. М. на 05.02.2024 г., удостоверено с изписване на имена и поставяне на подпис, като не са обективирани възражения в акта.

Разпечатката съдържа 23 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ed34b58-3a97-4445-b732-bd196bfe6ed0