Решение № 3794 от 11.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3794 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100507275 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 2582 от 26.03.2022 г. по гр.д. № 52290/2021 г. Софийски районен съд, 167 състав: Осъдил А. А. К., ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 149, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 539.55 лв. – главница, представляваща неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, ап. 17, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 9.53 лв. – главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.09.2021 г. до окончателното им изплащане; 86.66 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.04.2021 г., като отхвърлил предявените искове, както следва: за главница за топлинна енергия - за разликата над уважения размер от 539.55 лв. до пълния предявен размер от 543.89 лв.; за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия - за разликата над уважения размер от 86.66 лв. до пълния предявен размер от 88.70 лв., и за мораторна лихва върху главницата 1 за дялово разпределение - за сумата от 1.80 лв.; Осъдил А. А. К., ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 149, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 539.55 лв. – главница, представляваща неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ул. „*******, ап. 17, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 9.53 лв. – главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.09.2021 г. до окончателното им изплащане; 86.66 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.04.2021 г., като отхвърлил предявените искове, както следва: за главница за топлинна енергия - за разликата над уважения размер от 539.55 лв. до пълния предявен размер от 543.89 лв.; за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия - за разликата над уважения размер от 86.66 лв. до пълния предявен размер от 88.70 лв., и за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение - за сумата от 1.80 лв.; Осъдил Ц. А. К., ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 149, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД следните суми: 539.55 лв. – главница, представляваща неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, ап. 17, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.;

9.53 лв. – главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.09.2021 г. до окончателното им изплащане;

86.66 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.04.2021 г., като отхвърлил предявените искове, както следва: за главница за топлинна енергия - за разликата над уважения размер от 539.55 лв. до пълния предявен размер от 543.89 лв.; за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия - за разликата над уважения размер от 86.66 лв. до пълния предявен размер от 88.70 лв., и за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение - за сумата от 1.80 лв.

Съобразно изхода на спора и правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК са разпределени разноските по делото. Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците А. А. К., 2

А. А. К. и Ц. А. К., които го обжалват в осъдителните му части с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Макар въззивниците да били съсобственици на процесния имот, негов ползвател бил другият съсобственик – А.Ц.Н., на която било предоставено ползването на имота до окончателното извършване на делбата с влязло в сила на 11.11.2019 г. решение по гр.д. № 55314/2016 г. на СРС, 64 състав. По това дело било установено, че от 2007 г. в имота постоянно живеела А.Ц.Н., а през 2013 г. същата ограничила достъпа до имота на сестра си М.Ц. К.а (и наследодателка на ответниците – въззивници) и оттогава имотът се ползвал единствено от А.Н.. За тези обстоятелства били представени надлежни писмени доказателства в първоинстанционното производство, неоспорени от ищеца, но районният съд неправилно приел същите да са ирелевантни за спора.

Фактическото положение било сходно със случаите, когато върху имота имало учредено вещно право на ползване, при наличието на което плащанията за топлоснабдяването на имота се дължали именно от ползвателя.

С оглед на това неправилно районният съд приел, че отношенията между съсобствениците следвало да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване. В случая със самото съдебно решение, въпреки че горните факти били известни на съда, се допускало неоснователното обогатяване, което било недопустимо. След като имотът бил неправомерно завзет от единия му съсобственик и останалите съсобственици били лишени от ползването, в разрез с принципа на справедливостта било да бъдат осъдени да заплащат неплатените от друг съсобственик сметки. Поради това молят съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваните осъдителни части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковете. Претендират разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представят списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД не е депозирала отговор на жалбата по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 02.05.2023 г. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните части като правилно. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 200 лв. съгласно списък, съдържащ се в молбата.

Третото лице помагач на ищеца – „Б.“ ООД, не взема становище по 3 жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно в обжалваните части по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно и субективно пасивно съединени осъдителни искове, предявени срещу А. А. К., А. А. К. и Ц. А. К. в качеството им на наследници на М.Ц. К.а, починала на 19.04.2021 г., като срещу всеки от ответниците са предявени искове както следва: с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата 543.89 лв. главница, представляваща 1/6 от дължимата цена за доставена топлинна енергия в периода м. 05.2017 г. – м. 04.2020 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ул. „*******, ап. 17, абонатен № 279036; с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 88.70 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 23.04.2021 г.; с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата 9.53 лв., представляваща 1/6 от дължимата цена на услугата дялово разпределение за периода м. 04.2018 г. – м. 04.2020 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1.80 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.05.2018 г. – 23.04.2021 г.

4

Претендирана е и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба в съда на 08.09.2021 г. до окончателното плащане.

В исковата молба, уточнена с молба от 04.10.2021 г. се твърди, че приживе наследодателката на ответниците била собственик на 1/2 идеална част от процесния топлоснабден имот, като след смъртта й ответниците, съобразно дяловете им в наследството, отговаряли за по 1/6 от дължимите за имота суми за топлинна енергия, дялово разпределение и лихви за забава.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответниците са оспорили предявените искове с възражения, поддържани и във въззивната жалба. Оспорили са исковете и по размер, което възражение не се поддържа в настоящото производство. Искали са от съда да отхвърли исковете.

Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частите, с които исковете за главница за топлинна енергия, за лихви за забава върху тази главница и за главница за дялово разпределение са уважени.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 .

Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за 5 собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ ) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.