Решение № 331 от 02.07.2025, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Търговище, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря С. С. П. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20243530101729 по описа за 2024 година

Предявен е иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищците, действащи чрез пълномощник твърдят в молбата, че са наследници по закон на Д. С. Д., починал на 31.05.1982 год. и П. Н. Д.а, починала на 18.10.2013 год., които на 02.03.1962 год. са закупили земеделски имот – лозе от 1 дка и празно място от 2 ара, находящ се в землището на гр.

Търговище, което са ползвали и владяли до смъртта си. В молбата се твърди, че след това имота е владян от техните наследници С. Д. С. и първия ищец, а след смъртта на С. С., починал на 04.01.2019 год., владението върху неговата наследствена част е упражнявано от останалите трима ищци, заедно с първия от тях, като владението е било явно и необезпокоявано и продължавало и към момента. В молбата се твърди, че имота по КК и КР на гр.Търговище е заснет като ПИ с идентификатор ***, с площ от 1388 кв.м. и е отразен като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, собственост на ответника. Ищците твърдят, че имота, винаги е бил частна собственост, никога не е бил одържавяван, или включван в ТКЗС, поради което и не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както и твърдят, че спрямо имота не са били на лице законови ограничения за придобиването му по давност. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да ги признае за собственици по отношение на ответника на процесния 1 имот, ведно с построената в него сграда, на основание давностно владение и наследство. В съдебно заседание поддържа молбата си, чрез процесуалния си представител. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който иска е признат изцяло. Ответникът е признал и заявените в исковата молба факти и обстоятелства. В съдебно заседание признава предявения иск, чрез процесуален представител. Моли съда да не възлага разноските в тежест на ответника, поради признаването на иск.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : От приложеното по делото удостоверение за наследници е видно, че ищците са наследници по закон на Д. С. Д.,починал на 31.05.1982 год. и П. Н. Д.а, починала на 18.0.2013 год. Видно от приложеният по делото договор ( л.12) праводателите на ищците са придобили с договор за продажба, сключен на 02.3.19 год., с Д. Н. недвижим имот – един декар лозе и два ара празно място, в землището на гр. Търговище, като са заплатили продажна цена в размер на 150 лв. От приложените писмени доказателства се установи, че наследодателите за изградили вилна сграда в имота. Безспорно е между страните, че имота, посочен в договора от 1962 год. е идентичен с поземлен имот № ***, с площ от 1388 кв.м., в м. „Драка“, гр.

Търговище, като в кадастралната карта на гр.Търговище, видно от приложената по делото скица е отразен като собственост на община Търговище- земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. От показанията на свидетелите Б.Н. и Й.В., които притежават имоти, съседни на процесния имот, се установи, че същият се е владеел и ползвал от праводателите на ищците от преди 1990год., а след тяхната смърт владението е упражнявано явно и необезпокоявано от наследниците, без някой да и оспорва правата. Установи се от показанията на свидетелите, че имота има трайно установени граници на терен, от всички страни има поставена ограда, в същия има изградена вилна сграда, лозе и овощна градина. Безспорно е по делото, че процесния имот, който се владее от праводателите на ищците от 60-те години на XX век не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и поради това е предоставен на община Търговище, като земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и това е отразено в картата на новообразуваните имоти.

При така установеното съдът счита, че предявения иск е основателен и 2 доказан. Установи се по делото, че праводателите на ищците са владяли имота повече от 10 години, явно и необезпокоявано, до смъртта си, спрямо имота не е имало забрана да се придобива по давност, тъй като не е бил одържавяван и е бил частна собственост. Установи се също, че след смъртта на наследодателите ищците като техни наследници са продължили да владеят и ползват, явно и необезпокоявано имота, като упражняват фактическата власт върху него също повече от 10 години, поради което същите са придобили собствеността по наследство и по силата на изтекла придобивна давност. Ето защо съдът счита, че иска се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на разноските: Ищците са направили искане са присъждане на разноски, които съгласно представен списък по чл.80 от ГПК са в размер на 870 лв., от които 800 лв. – адвокатско възнаграждение и 70 лв. – държавни такси. Ответникът счита, че не следва да понася отговорността за разноските тъй като не е станал причина за завеждане на делото и е признал иска. Счита, че ищците са можели да установят правото си на собственост извънсъдебно, чрез административна процедура. Действително разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда възможност ответника да се освободи от отговорността за разноските, ако признае иска и не е станал причина за неговото завеждане. В настоящия случай съдът счита, че макар и да е признал иска ответника е дал повод за завеждане на иска. Отразяването на имота в кад. карта като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ т.е. такива собственост на ответника застрашава правото на собственост, претендирано от ищците, като за тях няма друг ред да реализират защита на накърненото право освен предявяването на иск, доколкото защитата на вещно право не може да стане извънсъдебно.

Доводите на ответника, че ищецът е имал право по административен ред да реализира правата си съдът счита за неоснователни, доколкото по делото няма данни процесния имот да е бил предоставен на ищеца по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за да може съшия да ползва административната порцедура, а и съдът счита, че право на ищеца е да прецени по какъв ред, ако има възможност за избор да защити правата си, като този негов избор не влияе върху поведението на ответника и върху отговорността на последния за разноски в проведено съдебно производство. По изложените съображения съдът счита, че не е на лице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и ответникът следва да заплати направените от ищците разноски в размер на 870 лв.

В условия на евентуалност ответникът е направил възражение за 3 прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. и моли същото да бъде намалено на 400 лв. Възражението съдът счита за неоснователно. Договореното възнаграждение, посочено в договора между адвоката и ищците включва освен възнаграждение за процесуално представителство, така и възнаграждение за проучване и изготвяне на исковата молба. От общо договорените 1000 лв. се претендират 800 лв., които реално са заплатени от ищците, като съдът счита, че този размер е малко над минималния такъв определен от Наредба № 1/2004 год. на ВАдС, както и че този размер съответства на фактическата и правна сложност на делото и предприетите от адвоката действия за защита интересите на клиентите му.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище , че А. Д. С., ЕГН ********** от с. В., общ. Столична, област София, ул. „В.В." № **, Р. М. С., ЕГН ********** от гр. Търговище, ул. „Ц. Ш." № **, Д. С. С., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г. Ц." № **, ет. *, ап. **, М. С. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Д-р „Л.П." № ***, ет. **, ап. **, действащи чрез адв. В. Н. от АК - Търговище, със съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Л." № **, вх. **, ет. **, ст. **, са собственици на основание давностно владение и наследство на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, по действащата кадастрална карта на гр.Търговище, одобрена със Заповед РД-18-18/17.06.2005 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1388 кв.м., находящ се в землището на гр.Търговище, м.”Драка“, ведно с построената в него сграда с идентификатор № ***, при граници на имота : ПИ №

***;

ПИ № ***; ПИ № ***; ПИ №

*** и ПИ № ***, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Община Търговище, представлявана от Кмета Д. Д. да заплати на А. Д. С., ЕГН ********** от с. В., общ. Столична, област София, ул. „В.В." № **, Р. М. С., ЕГН ********** от гр. Търговище, ул. „Ц. Ш." № **, Д. С. С., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г. Ц." № **, ет. *, ап. **, М. С. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Д-р „Л.П." № ***, ет. **, ап. **, действащи чрез адв. В. Н. от АК - Търговище, със съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Л." 4

№ **, вх. **, ет. **, ст. **, направените по делото разноски в размер на 870,00 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5