Решение № 4662 от 23.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4662 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110216014 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ******************, срещу Наказателно постановление (НП) № 768647-F761857/08.05.2024 г., издадено от С. К. Д. - Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г, с което на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на Министерство на Финансите на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 6000,00 /шест хиляди/ лева.

Недоволно от така издаденото НП останало санкционираното юридическо лице. С подадената жалба се иска отмяната му като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като било постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че в АУАН и НП не е посочена правилно датата на извършване на нарушението. Твърди се, че АНО е неправилно е квалифицирал нарушението. Алтернативно се иска да бъде изменена правната квалификация на описаното нарушението и да се приеме, че е извършено такова по чл. 185, ал. 1 вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно уведомено се представлява от адв. А., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата. В пледоарията си повтаря изложените в жалбата доводи.

Въззиваемата страна - Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, редовно уведомена, се представлява от юрк. М., с пълномощно по делото. Пледира за потвърждаване на обжалваното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното 1 наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.03.2024 г. в 10:54 часа, свид. К. Д. на длъжност „инспектор по приходите“ при ЦУ на НАП извършила контролна онлайн покупка през сайта „*****“. Същата поръчала и закупила от профил, регистриран в горецитирания сайт като „*****“, 1 брой детски фотоапарат на стойност 24,00 /двадесет и четири/ лева. Поръчката била изпратена към офис на „*****“ ООД (*****), с наложен платеж (плащане при получаване). Свид. Д. посетила офис на *****, находящ се в *********** на 22.03.2024 г., за да получи закупения от нея 1 бр. детски фотоапарат. При получаване на пратката Д. констатирала, че подател е дружеството „*****“ ЕООД. При получаването, инспектора по приходите, заплатила сумата от 30,19 /тридесет лева и деветнадесет стотинки/ лева, от които 24 /двадесет и четири/ лева за поръчания 1 бр. детски фотоапарат и 6,19 /шест лева и деветнадесет стотинки/ лева за куриерската услуга. След получаването на закупения продукт, свид. Д. отворила пратката и установила, че същата не била придружена с платежен документ – фискален бон.

На 01.04.2024 г. управителят на дружеството-жалбоподател – К. Г. се явил за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Г. дал писмено обяснение, в което изложил, че представляваното от него дружество се занимавало с онлайн търговия на козметика, детски стоки и козметични аксесоари в платформите „*****“ и „*****“, като управляваното от него дружество осъществявало тази дейност без да разполага с регистрирано фискално устройство (ФУ), както и без наличие на сключен договор с ***** за услугите „пощенски паричен превод“ или „банков превод“. На същата дата (01.04.2024 г.) К.

Д., в присъствието на свид. Л. Х. и на управителя на „*****“ ЕООД – К. Г. съставила АУАН сер. AN № F761857/01.04.2024 г., за това че „*****“ ЕООД осъществява търговска дейност без монтирано, регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Свид. Д. определила нарушението като такова по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/13.12.2006 г.). Актът бил предявен на Г., който го подписал и му бил връчен препис. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.

Била извършена допълнителна проверка от служителите на НАП, участвали в съставянето на горепосочения АУАН на 09.04.2024 г., в хода на която било установено, че действително дружеството-жалбоподател не разполагало с регистрирано фискално устройство. За проверката бил съставен Протокол за извършена проверка в обект (ПИПО) сер. АА № 0164150/09.04.2024 година.

Въз онова на посочения АУАН, при идентично описание на фактическата обстановка било издадено процесното НП № 768647-F761857/08.05.2024 г. от С. К. Д. - Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС наложил на дружеството-жалбоподател административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 6000,00 /шест хиляди/ лева за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 година.

Обжалваното НП било връчено на 15.10.2024 г. лично срещу подпис на К. Г., в качеството му на управител на санкционираното юридическо лице - „*****“ ЕООД.

Горната фактическа обстановка се установи въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства както следва: гласните – показанията на свид.

К. Д.; писмените – Протокол КД 73 № 1965633/14.03.2024 г.; Протокол КД 73 № 1965634/22.03.2024 г.; писмено обяснение от К. Г. от 01.04.2024 г.; електронно изявление 03142546628/22.03.2024 г.; ПИПО сер. АА № 0164150/09.04.2024 г.; заповеди за компетентност.

Съдът даде вяра на показанията на актосъставителя К. Д. и ги кредитира като последователни, безпротиворечиви и съответни на изложените в АУАН фактически констатации. Същите кореспондират с останалите приобщени по надлежния процесуален 2 ред доказателства по делото. Съдът кредитира писмените доказателства по делото. От писмените обяснения дадени от К. Г., както и от извършената допълнителна проверка, констатациите от която са обективирани в ПИПО сер. АА № 0164150/09.04.2024 г., се установява, че дружеството-жалбоподател действително е осъществявало търговска дейност без монтирано, регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Приобщената доказателствена съвкупност е еднопосочна и вътрешно непротиворечива относно релевантните за предмета на доказване факти – осъществяването на търговска дейност от „*****“ ЕООД в нарушение на изискванията въведени с Наредба Н-18/13.12.2006 година, между страните не се спори относно тези, поради което по аргумент от разпоредбата на чл.

305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице (санкционираното ЮЛ) и против подлежащо на обжалване наказателно постановление, както и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (видно от разписката, инкорпорирана на страница трета от наказателно постановление, същото е връчено на управителя на дружеството-жалбоподател на 15.10.2024 г., а жалбата е подадена на 29.10.2024 г.), поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени от материално и териториално компетентни органи и при спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН. От приложените заповеди е видно, че актосъставителят и наказващият орган са надлежно оправомощени за извършените от тях действия по съставяне на АУАН и издаване на НП. Спазена е предвидената писмена форма и са налице предвидените в чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН необходими реквизити. Нарушението, макар и лаконично е точно описано, като са изведени обективните елементи от неговия състав. Описанието на нарушението в АУАН и НП позволява в максимална степен на санкционираното дружество да разбере, в следствие на кои свои пропуски (да осъществява търговия на стоки след монтирано, регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство) е санкционирано.

Посочената дата на нарушението, в случая 14.03.2024 г. е и датата, на която то е установено и на тази дата е осъществявана търговска дейност без наличие на изискуемото фискално устройство. Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно неточното посочване на датата на нарушението, т.к. нарушението се е осъществило чрез постоянното бездействие на санкционираното лице продължаващо във времето. Според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 Наредба Н-18/13.12.2006 г. лицата по чл. 3 (от същата Наредба) са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Безспорно е, а и управителят на дружеството сам е посочил, че извършва търговска дейност, чрез онлайн платформи (****; ****) и никога дружеството му не е имало монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство, т. е. сам е посочил, че от започване на дейността на дружеството си е бездействал по отношение на вмененото му задължение. Посоченото от управителя Г. се потвърждава и от последващата проверка от 09.04.2024 г. на гореустановените служители на НАП, които установили, че действително на името на дружеството („*****“ ЕООД) няма регистрирано ФУ в НАП.

Няма как обективно да бъде установено кога жалбоподателят е започнал търговската си дейност, респективно кога като най-ранна дата е следвало да въведе в експлоатация по установения ред фискално устройство. Нарушението се осъществява чрез действие и бездействие едновременно (осъществяване на търговска дейност и бездействие по отношение на изпълнение на задължението да се въведе в експлоатация фискално устройство) и съставът се консумира непрекъснато във времето, включително и на посочената и установена от проверяващите дата. Към посочената дата в АУАН и НП жалбоподателят е нарушил изискванията на посочената наредба и на закона. Датата е посочена правилно с оглед констатираните нередовности при извършване на онлайн 3 покупка.

Тук е моментът да се отбележи, че е неоснователно възражението изложено във въззивната жалба, че АНО не е съобразил правилно липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства и не е определил случая като маловажен съгласно чл. 28 ЗАНН. Наказващият орган е наложил минимално предвидения в чл. 185, ал. 2, изр. 1 ЗДДС размер на имуществената санкция, както и е изложил становище относно приложението на чл. 28 ЗАНН, което настоящият съд споделят. Нарушението води до неотчитане на приходи и ощетява фиска с изискуемото ДДС.

Доколкото не са допуснати процесуални нарушения от страна на административнонаказващия орган, съдът следва да разгледа спора по същество.

По делото безспорно се установи, че към 14.03.2024 г., в ******************, дружеството „*****“ ЕООД, ЕИК ******** е извършвало търговска дейност, като не отчита приходите си, поради факта, че не притежава фискално устройство, а е било длъжно да монтира, въведе в експлоатация и да използва регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта и по този начин е нарушило разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 година.

На основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС, министърът на финансите е приел Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Съгласно чл. 7, ал. 1 от цитираната наредба лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.