Присъда № 27 от 14.04.2026, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 27 от 14.04.2026 г. по НЧХД № 752/2025 г. по описа на РС-Кърджали Срещу подсъдимата В. В. С. от ****, с частна тъжба са повдигнати обвинения от Р. А. М. от **** за деяния, квалифицирани от съда като престъпления по чл.147, ал.1 от НК и чл.148, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

В настоящото наказателно производство съдът прие за съвместно разглеждане предявен граждански иск от тъжителката Р. А. М. срещу подсъдимата В. В. С., за сумата в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършено престъпление по чл.147, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателно й изплащане. Съдът прие за съвместно разглеждане в производството и предявен граждански иск от тъжителката срещу подсъдимата за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателно й изплащане.

Тъжителката Р. А. М. в съдебно заседание се явява лично и с повереник, който поддържа внесената тъжба. Сочи, че в тъжбата били подробно формулирани мотивите на обвинението. От постъпилите гласни и писмени доказателства се потвърдило изложеното от тъжителката. Моли подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена за извършените престъпления, като за същите й бъде наложено справедливо наказание.

Претендира и за направените разноски по делото.

Подсъдимата В. В. С. в съдебно заседание не се признава за виновна по повдигнатите обвинения и не дава обяснения. Моли съда да признае, че не е виновна за нещата, за които е предадена на съд от тъжителката.

Защитникът на подсъдимата твърди, че от събраните гласни доказателства и от приложените писмени такива, не се установила по категоричен начин вината на подсъдимата. Разпитът на Г. Б. изобщо не кореспондирал с тъжбата, в показанията й имало много противоречия. Моли тъжбата да бъде отхвърлена, както и да се присъдят разноски на подсъдимата.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата В. В. С. е родена на ******, живуща в ****, български гражданин, със средно образование, неомъжена, не е осъждана в Р.България, с ЕГН **********.

Тъжителката Р. А. М. живеела в **** и се ****, предимно котки от елитни породи, с които участвала и на изложби в страната. В тази връзка тя членувала в ****. При участие в изложби на животните, тъжителката се 1 запознала с подсъдимата В. В. С., която също отглеждала котки.

На 03.04.2025 г. В. С. подала жалба в ****, с която молела да бъде направена проверка на Р. М.. В жалбата си подсъдимата сочела, че тъжителката е развъдник на британски котки, които се гледали нехуманно в нейното жилище, нямала лиценз за развъдна дейност и продавала на пазара във **** котки, които са болни и недохранени. Тази жалба постъпила и била входирана в **** на датата 03.04.2025 г. с Вх.№ **** Същият ден жалбата била препратена по компетентност на ****, където била получена и входирана още на 03.04.2025 г. с Вх.№ **** По повод подадената жалба, на 09.04.2025 г. ст. инспектори от ****, съвместно със служители на ОД МВР-Кърджали, извършили проверка на тъжителката Р. М.. Служителите посетили адреса й в ****, **** и установили, че тя отглеждала 1 куче и 14 котки (в т.ч. 11 котки порода „Британска котка“ и 3 непородисти котки). Всички посочени животни имали издадени паспорти, поставени чипове за идентификация, с нужните ваксини и обезпаразитявания. Не били установени болни или недохранени животни. В **** нямало данни за регистрация на обект за отглеждане и развъждане на домашни животни на горепосочения адрес. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол от 09.04.2025 г., съставен от инспекторите на ****. С протокола било дадено предписание на тъжителката, която присъствала на проверката, да регистрира животновъден обект по реда на чл.137 от ЗВД за отглежданите и развъждани животни. На 15.04.2025 г. Р. М. подала заявление за регистрация на животновъден обект развъдник на котки, след което същият бил вписан в регистъра на **** и в Интергрираната информационна ситема на БАБХ-ВетИС. За резултата от извършената проверка по повод подената жалба, подсъдимата В. С. била уведомена с писмо Изх.№ **** на ****.

На неустановена дата през месец април 2025 г. в приложението за съобщения ****, в групов чат, наименуван ****, било написано следното съобщение: „Ще казваш на А. да ме махала, коя си ти ****, ще ви разсипя **** на Г. Б.“. По-късно в същия групов чат било изпратено и съобщение със следното съдържание: „Смешна си, оплюхте ме, некролози, ****“, „Ти си ***на тази психопатка“. Участник в групата **** в *****била и тъжителката Р. М., която видяла съобщенията и се почувствала засегната. Тя възприела написаните изрази като обидни за нея, поради което подала настоящата тъжба срещу подсъдимата.

Горната фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите Г. И., К. И. и Е. А.; разпечатки на хартиен носител о т платформа за съобщения **** (****); Договор за предоставяне на ветеринарномедицински услуги от 15.04.2025 г.; Регистрация за развъдник от 17.09.2023 г.; Писмо на **** Изх.№ ****; Жалба на В. В. С. с Вх.№ ****;

Писмо на **** Изх.№ ****; Предписание от 09.04.2025 г.; Констативен протокол от 09.04.2025 г.; Заявление от Р. М. от 15.04.2025 г.; Удостоверение за регистрация на животновъден обект от 08.05.2025 г.; Писмо на **** от 16.04.2025 г.; Писмо на РУ-Кърджали от 24.03.2026 г.; справка за съдимост на 2 подсъдимата; характеристична справка на подсъдимата. При оценката на гласните доказателства, съдът кредитира показанията на свидетелите Г. И., Е.

А. и К. И.. Те обаче не установяват пряко и непосредствено обстоятелствата от предмета на доказване по делото, доколкото тези свидетели не са възприели кога и от кого точно са написани цитираните в тъжбата обидни изрази.

Свидетелите изнасят сведения само за това, което им е съобщила и показала тъжителката. Свидетелката Г. И. твърди, че Р. М. й пратила по телефона скрийншот (екранна снимка) на публикациите в групата „****“, защото самата свидетелка нямала достъп до тази група. Това се случило в края на 2025 г. Свидетелят Е. А. обяснява, че тъжителката членувала в група на развъдниците в **** (****), до която той нямал достъп, но Р. М. му показала обиди към нея в групата. Там пишело, че котките й са болни и недохранени, назована била ****. Според свидетеля А. това било през месец март 2025 г. и нещата били публикувани от В., защото пишело нейното име. Свидетелката К.

И. също няма преки впечатления за авторството и времето на извършване на деянията. Твърди само, че й станало известно за нанесени обиди на тъжителката през някакви коментари във **** и **** (****). Нямала представа кога се е случило това, а от Р. М. знаела, че коментарите идвали от подсъдимата. Свидетелката И. сочи още, че й било известно за извършена от БАБХ проверка в къщата на тъжителката, където тя имала развъдник. Съдът не коментира показанията на свидетелката М.Т., тъй като не се установи тя изобщо да има отношение към случая и да е възприела факти от предмета на доказване. Съдържанието на приетия като веществено доказателство електронен носител - флаш памет, също не носи относима към предмета на делото информация.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

На подсъдимата В. В. С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.147, ал.1 от НК, а именно клевета. Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка на личността. При клеветата обект може да бъде само конкретно физическо лице.

Ако липсва конкретно назоваване на пострадалия, то няма да е налице клевета.

Субект на престъплението е всяко наказателноотговорно лице.

Изпълнителното деяние е дадено в закона в две форми - разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия или приписването му на неизвършено от него престъпление. В настоящия случай повдигнатото обвинение е за осъществено изпълнително деяние в първата уредена от закона хипотеза, а именно клевета, реализирана чрез разгласяване на позорни обстоятелства за пострадалата. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естеството да накърни неговото добро име в 3 обществото. За да е осъществен съставът на клеветата, е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско. Клеветата е резултатно престъпление и е довършена, когато поне едно трето лице е узнало твърдението на дееца за съществуващо позорно за пострадалия обстоятелство, когато това твърдение е възприето от адресата. От субективна страна деецът може да действа с пряк или евентуален умисъл. Във всички случаи обаче субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпния характер на приписваното престъпление.

Освен това, деецът съзнава и неистинността на позорното обстоятелство.

Във връзка с изложеното и предвид доказателствата по делото, съдът намира, че не се установи на инкримнираната дата и място подсъдимата да е осъществила състава на престъплението по чл.147, ал.1 от НК. На В. С. с частната тъжба е повдигнато обвинение за престъпление клевета, извършено на 04.04.2025 г. в ****, чрез разгласяване на позорни обстоятелства в писмен сигнал, получен и регистриран на **** в ****. Безспорно се установи по делото, че процесният сигнал (озаглавен жалба) е бил подаден от подсъдимата на 03.04.2025 г. в ****, като веднага е препратен по компетентност в ****, където е получен и входиран още на същата дата с Вх.№ **** На датата **** не е било извършено деянието, описано в тъжбата, за което В. С. е предадена на съд. Тъй като подсъдимата е обвинена за разгласяване на клеветнически твърдения на определена дата, което не се установи, то това съставлява основание за оправдаването й. При делата от частен характер основната процесуална функция на частната тъжба е да формулира частното обвинение и по този начин да определи предмета на доказване в наказателното производство, съответно да даде възможност и на подсъдимия да упражни правото си на защита. За да може тъжбата да изпълни процесуалната си функция задължително в същата трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства на твърдяното престъпление, като време, място и начин на извършването му. В случая, в частната тъжба на М. са изложени факти за разгласяване на позорни обстоятелства в сигнал от 04.04.2025 г., твърди се престъпление клевета, осъществено на **** в ****. Именно срещу тези факти подсъдимата се е защитавала в хода на цялото проведено наказателно производство, а такива не се установиха, респ. не се доказа тя да е извършила по време и място деянието, в което е обвинена. Датата е съществен елемент от индивидуализацията на деянието и деецът не може без надлежно изменение на обвинението да бъде осъден за друга дата на извършване на престъплението. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика еднозначно се приема, че възприемането на друг - по-ранен или по-късен момент на осъществяване на деянието, е свързано със съществено изменение на обстоятелствената част на деянието, което изисква предприемането на действия по реда на чл.287 от НПК - Решение № 329 от 12.10.2015 г. на ВКС по н.д. № 1105/2015 г., III н. о. В случая действия по изменение на обвинението по реда на чл.287, ал.6 от НПК не бяха предприети от страна на тъжителя, но това е и недопустимо с оглед изтеклия срок по чл.81, ал.3 от 4

НПК.

Ето защо съдът прие, че по делото не се събраха доказателства, които да установяват подсъдимата на процесната дата да е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл.147, ал.1 от НК, като на **** в **** да е разгласила позорни обстоятелства за Р. А. М. от **** в писмен сигнал, получен и регистриран на **** в ****, съдържащ данни за това, че проявявала нехуманно отношение към животните-котките, които отглеждала, изразяващо се в недохранване и неполагане на необходимите грижи, водещи до заболяването им, както и за незаконна търговия с тях.

Разпечатката съдържа 25 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ed24e0d-303b-47f8-a64d-38eb95f62a25