Решение № 139 от 12.01.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Варна, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20233110105236 по описа за 2023 година

Предявен е иск от ищеца М. О. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В. срещу ответника „У. Е. У.“ Кфт., дружество регистрирано в Будапеща, У.; номер на регистрацията: Сд. 01-09-964332, действащо на територията на Р България чрез "У. Е. У. К. - клон България" КЧТ, ЕИК: 200830927, адрес: гр.

София 1540, район „Искър“, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, иск с правно основание чл. 7 т. 1, буква "в" и буква „б“от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за приемане за установено между страните, че ответникът У. Е. У. К. дружество регистрирано в У., действащо на територията на България, чрез „У.

Е. У. К. - клон България" КЧТ, ЕИК: 200830927, дължи на ищеца М. О.

Т. сумата от 400 (четиристотин) евро, представляваща обезщетение за отменен полет W6 4535 от Летище Варна, България до Летище Шарлероа (Брюксел) на 16.12.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с №576/07.02.2023 г. по ч.гр.д. №1402/2023 г. на РС-Варна, 30 състав.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът твърди в исковата си молба, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като закупил двупосочен билет за пътуване по релация Летище Варна, 1

България- Летище Шарлероа (Брюксел) и от Летище Шарлероа (Брюксел) до Летище Варна. Полетът Летище Варна. България - Летище Шарлероа (Брюксел), следвало да се осъществи по разписание на 16.12.2022г. в 05.05 часа от Летище Варна и да пристигне в 07.20 часа на Летището в Брюксел, за което след регистрация в сайта на превозвача, ми била издадена и бордна карта. Пътуването било организирано за 9 души, от които 5 деца. На 14.12.2022г., т.е. два дни преди полета, получили електронно съобщение, че полет Номер W6 4535 е отменен и пътуването няма да се осъществи (т.е. по-малко от 7 дни преди началото на полета). Нямало никакво обяснение за причините, нито било предложено премаршрутиране или алтернативен полет. Тъй като пътували две семейства с пет деца, или общо 9 души, предварително била направили резервации за съответните нощувки и допълнителни разходи, свързани с това пътуване. В резултат на отменения полет трябвало спешно да търсят алтернативно придвижване, за да осъществят пътуването си.

Ищецът навежда доводи, че съгласно чл.7, т.1, б."б" от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г, при отказан полет от страна на авиокомпанията, същата дължи обезщетение на пътника, като размерът на обезщетението е определен в самия Регламент, според отстоянието на крайната дестилация.

С покана за доброволно изпълнение ищецът поканил длъжника с писмена покана, връчена на 24.01.2023г. чрез ЧСИ Галин Костов да заплати търсеното обезщетение, но въпреки дадения подходящ срок и до момента дружеството-превозвач не е заплатило търсеното от мен обезщетение..

Ответникът в отговора на исковата молба оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва описаната в исковата молба фактическа обстановка относно закупуване от страна на ищеца на билет за полета, нито неговата отмяна, но твърди, че на ищеца не се следва обезщетение, тъй като процесният полет е бил отменен поради националната стачка в Белгия, което представлява извънредно обстоятелство, изключващо отговорността на превозвача. Отделно от горното навежда доводи, че лошите метеорологични условия на летище Лондон на 17.08.2022 г. са били несъвместими с безопасното опериране на полети. Поради което Евроконтрол е наложил ограничения за излитащите полети от летище Лондон - ситуация, която нито е предсказуема, нито е в контрола на превозвача. След наложените ограничения, У. Е.

У. отменило процесния полет. Излага, че лошите метеорологични условия са несъвместими с експлоатацията на съответния полет, са посочени изрично в съображение 14 на Регламент 261/2004 като извънредно обстоятелства, а именно:

С писмена молба вх.№93194/11.12.2023 г. ответникът е направил пълно признание на исковите претенции.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Моли за постановяване 2 на решение при признаване на иска, на основание чл. 237 от ГПК.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Същото е направено от ответника, който може да се разпорежда с признатото право, съгласно изискванията на чл.237, ал.3, т.2 от ГПК и не противоречи на закона и добрите нрави, с което е спазено и условието на чл. 237, ал.3, т.1 от ГПК.

С оглед на изхода от правния спор и направеното от ищеца искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, направените в настоящото производство и в производство по ч.гр.д. №1402/2023 г. за държавна такса в размер на по 25,00 лв. следва да бъдат присъдени в полза на ищеца, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

В полза на процесуалния представител на ищеца адвокат Д. Милокова Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в настоящото производство и в производството по ч.гр.д.

№1405/20232 г. на ВРС, на осн. чл. 38, ал.1 от ЗАдв., както следва: 400,00 лв. в настоящото производство и 400,00 лв. в производството по гр.д. №1405/20232 г. на ВРС. В тази връзка съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност за неоснователно, доколкото съдът служебно определя размера на възнаграждението в минималния размер, заложен в Наредба №1 от 2014 г. на Висшия адвокатски съвет.

Мотивиран от горното и по реда на чл. 237 от ГПК, Варненският районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца М. О. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В. и ответника „У. Е. У.“ Кфт., дружество регистрирано в Будапеща, У.; номер на регистрацията: Сд. 01-09-964332, действащо на територията на Р България чрез "У. Е. У. К. - клон България" КЧТ, ЕИК: 200830927, адрес: гр. София 1540, район „Искър“, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, на основание чл. 7 т. 1, буква "в" и буква „б“от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, вр. чл.422 ГПК, вр. чл.237 ГПК, че ответникът „У. Е. У.“ Кфт., дружество регистрирано в Будапеща, У.; номер на регистрацията: Сд. 01-09-964332, действащо на територията на Р България чрез "У.

Е. У. К. - клон България" КЧТ, ЕИК: 200830927, адрес: гр. София 1540, район „Искър“, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ ДЪЛЖИ на ищеца М. О. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата от 400 (четиристотин) евро, представляваща 3 обезщетение за отменен полет W6 4535 от Летище Варна, България до Летище Шарлероа (Брюксел) на 16.12.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с №576/07.02.2023 г. по ч.гр.д. №1402/2023 г. на РС-Варна, 30 състав.

ОСЪЖДА „У. Е. У.“ Кфт., дружество регистрирано в Будапеща, У.; номер на регистрацията: Сд. 01-09-964332, действащо на територията на Р България чрез "У. Е. У. К. - клон България" КЧТ, ЕИК: 200830927, адрес: гр. София 1540, район „Искър“, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ ДА ЗАПЛАТИ на М. О. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата от 25,00 (двадесет и пет) лева, представляваща заплатена държавна такса в настоящото производство и сумата от 25,00 (двадесет и пет) лева, представляваща заплатена държавна такса в производство по ч.гр.д. №1402/2023 г. на ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „У. Е. У.“ Кфт., дружество регистрирано в Будапеща, У.; номер на регистрацията: Сд. 01-09-964332, действащо на територията на Р България чрез "У. Е. У. К. - клон България" КЧТ, ЕИК: 200830927, адрес: гр. София 1540, район „Искър“, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ ДА ЗАПЛАТИ адвокат Д. Милокова Т., член на ВАК, с личен №**********, с адрес на кантората: гр. Варна, *** сумата от 400,00 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство и сумата от 400,00 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производство по ч.гр.д.

№1402/2023 г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4