Решение № 45 от 14.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Варна, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Д. Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Д. Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000546 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приети за съвместно разглеждане са въззивни жалби, подадени от насрещни страни: ответник застраховател ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и ищци Ю. М.

А. и Ю. М. А. срещу различни ЧАСТИ от Решение № 158/01.08.2024 постановено по електронно дело 2023300100352 (ГД 352/2023 г.) по описа на Окръжен съд – Разград, с които при участие на привлечен помагач, съответно са били уважени съединени претенции на увредените лица за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди поради загубата на техния брат, починал в резултат на ПТП, причинено от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист, в размери от по 25 000лв., съответно същите претенции са били отхвърлени за горници до по 120 000 лв., със съответната лихва от 28.06.2023 г. и са били разпределени разноските.

По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивния съд е произнесъл с определение № 717/25.11.2024 г. (л. 51), като е докладвал и оплакванията на въззвиниците по фактите и приложението на закона.

Въззивникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника си адв. П., излага оплаквания за необоснован извод за наличие на предпоставките за справедливо обезщетяване на страдания на родственици извън най-близкия кръг на починалия. Сочи, че нито установената приживе емоционална привързаност между ищците и техния брат, нито негативното отражение на смъртта му върху неимуществената сфера на тези родственици се 1 характеризират с някакви особени изключителни обстоятелства, които да ги отличават от типична, обичайна за българско семейство обич, близост и взаимопомощ и съответно естествена скръб и горест от трагична кончина на по-малък брат. Счита събраните гласни доказателства за разделно живеене и съхраняването на начина на живота на ищците без сътресения в социалното общуване или някакви трудности в ежедневието им, опровергават изключителното значение на загубата, което според задължително установените в практиката критерии е наложително за да възникне легитимация за справедливо парично обезщетение в полза на лица, различни от възходящата майка. Отделно се излагат и оплаквания относно неправилно остойностен еквивалент на страдания поради смърт на близък, без обосновка на специфичните критерии за справедливост фактически обстоятелства и без отчитане на икономическите условия през 2018г. Оплаквания се сочат и по изводите за отреченото съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на самия пострадал, който не е употребил предпазен колан и така е увеличил значително (поне с 50%) риска от несъвместимо с живота увреждане, реализиран пряко при настъпилото ПТП. С доводи за недоказани претенции въззивника моли за пълна отмяна на осъдителната част от решението, евентуално за редуциране на обезщетенията до справедлив размер от не повече от по 2000лв.

Въззиваемите увредени ищци, чрез пълномощника адв. И. оспорват с общ отговор оплакванията като необосновани, като се позовават на установените с показания на свидетели-очевидци от най-близкия приятелски и семеен кръг, изключителни житейски обстоятелства, които са наложили създаване на особено интензивната и трайна връзка между деца, изостевени от родителите си. С доводи за подценяване на значението на икономическите фактори и стойностите, определяни в практиката при сходни случаи, оспорват и доводите по размера на справедливия еквивалент на загубата им.

Обосновават и правилното отхвърляне на възражението за съпричиняване, като се позовават на експертните заключения за липса на конкретно поведение на пострадалия, което да е допринесло за вредоносния резултат.

Като въззивници Ю. М. А. и Ю. М. А. излагат и свои оплаквания по прилагането на принципа на справедливо остойностяване на понесените вреди от смъртта на по-малкия им брат. Сочат, че съдът необосновано е прилагал принцип на неоснователно обогатяване при обезщетяване на увредени от деликт лица, но не е остойностил справедливо конкретно установените и значими като критерии за завишена компенсация, обстоятелства, каквито са установените по делото изключителна и дълбока връзка, изградена между братя и сестра, които като деца били изоставени от двамата си родители на грижите на баба им, а в последствие в интернат, където разчитали взаимно един на друг и тази привързаност между най-близки продължила и в последствие до смъртта на най-малкия брат, като загубата му тежко травмирала и двамата ищци. Сочат че при същите обстоятелства в практиката се приемат за справедливи размери между 100 000 -150 000лв, като в тези рамки е са били остойностени и вредите, понесени от друг от братята на починалия.

Въззиваемият застраховател е оспорил тази жалба с доводи, идентични с изложените в собствената му жалба.

2

По същество пред настоящата инстанция пълномощникът на ищците със същите аргументи пледира за отмяна на неправилното отхвърляне на горниците и допълнителното присъждане на основателно търсените от увредените лица остатъци до справедливи компенсации в обичаен среден размер за такъв вид вреди.

Пълномощникът на застрахователят акцентира в пледоарията си по същество на оспорената активна легитимация на ищците, като се позовава на убедително установени факти на поддържани отделни домакинства на тези роднини, като семействата им са се установили в чужбина, а починалия е живеел със своя приятелка в България, което обективно е довело още приживе до ограничаване на връзката между братята и сестрата до типично за такива роднини общуване, дори и в ранната им възраст отношенията им да са били по-близки. Моли за цялостно отхвърляне на претенциите, като евентуално бланкетно поддържа и доводите срещу определяне на размерите и игнорирането на съпричиняването на вредите от починалия.

Привлеченото за участие в процеса трето лице Агенция Пътна инфраструктура – помагач на ответника не е заявил нито становище като въззиваем по жалбата на ищците, нито по жалбата на подпомаганата от него страна. Представител не се е явил и пред въззивния съд да пледира по същество.

Главните страни са поискали насрещно определяне на разноски за настояща инстанция, като само застрахователят е представил списък по чл. 80 ГПК (л. 61), а пълномощникът на ищците е поискал само определяне на адвокатско възнаграждение за безплатно предоставена адвокатска помощ пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът взе предвид следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите на ТРОСГТК № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове по чл.

432, ал.1 и чл. 493а ал.1 КЗ, вр. чл.45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД за осъждане застрахователното дружество да заплати претендирани застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди от по 120 000 лв. за всеки от ищците, при покрит риск за едно и също застрахователно събитие – емоционални страдания и психическа травма от смъртта на брат им А М. А., вследствие на ПТП настъпило на 18.12.2018 г. на път I-2 /гр. Разград – гр.

Шумен/, в непосредствена близост до кръстовището с път III-2005, водещ към с. Самуил, виновно причинено от осъден за транспортно престъпление С Ф Х – водач на товарен състав – седлови влекач "Мерцедес Актрос" с рег. № ХХХХХХХХ, с прикачено към него полуремарке "Флигел" с рег. № ХХХХХХХХ, който товарен състав е застрахован при ответника, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2023г.(поканата до застрахователя) до окончателното изплащане. Първоинстанционният съд е разгледал обективно съединените претенции, и като е намерил за доказана отговорността на застрахователя, е определил обезщетения за неимуществени вреди без 3 редукция за съпричиняване до размер от по само 25 000лв., присъдел е тези суми и е отхвърлил исковете за неоснователни горници. В обжалваните съответно осъдителни и отхвърлителни части съдът не констатира пречки по упражняване на правото на иск и преценява съдебния акт като допустим.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че е налице застрахователно правоотношение между ответното застрахователно дружество и собственика на седловия влекач, учредено при сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица със срок на застрахователно покритие по време на инцидента.

Няма спор, че това превозно средство е било управлявано от водача С Ф Х, който е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 308/2020 г. по описа на Окръжен съд – Разград, за престъпно причиняване на смърт на А М. А и други лица(престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "б" и б. ‚в" вр. с чл. 342, ал. 1 от НК) в резултат на загубен контрол поради неправомерно управление на МПС с несъобразена скорост, довел до сблъсък с л.а. Мазда, рег. № РР 6608ВС.

В производството не е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници (л. 9 от делото на ОС) се установява, че починалият е в родствени връзки с ищците в производството Ю. и Ю. – брат и сестра на пострадалия, като наред с тях в същата степен на родство са и по- голям брат О и три сестри от друг брак на майката, а от по-близките по степен възходящи бащата е починал преди детето си, но майката З е преживяла смъртта на сина си.

Пред настоящата инстанция са спорни само обстоятелствата, които определят причиняването на смъртта като резултат не само от действия на автомобилиста, но и на починалия пътник на задната седалка на лекия автомобил и конкретното съдържание на съществувалата приживе емоционална връзка между родствениците и действителния интензитет, обем и продължителност на страданията, които внезапното прекъсване на тази връзка причинява на ищците.

От заключението, депозирано пред първоинстанционния съд, по назначената комплексна съдебно-техническа и медицинска експертиза, което настоящият състав кредитира като достоверно, изчерпателно и компетентно изготвено, се установява, че пострадалия пътник е пътувал на задна лява седалка, където е бил инсталиран и триточков диагонално-поясен колан.

Макар вещите лица да сочат, че нито от техническите данни, нито от следите по тялото на починалия може да се направи категоричен извод дали обезопасителния колан е бил поставен, медикът е потвърдил, че липсват увреждания, типични за протрИ.ия на „коланна травма“ и е посочил, че част от механичните увреждания, проявени като кръвонасядания, охлузвания, драскотини не биха били нанасени при поставен колан, а инерционната черепно-мозъчна травма (довела до тежкото дифузно мозъчно увреждане като водеща причина за леталния изход) е можело да се прояви в по-малка степен.

Вещите лица са определили и посоката на действие на инерционни сили при 4 два последователни челни удара в завиващата композиция с много висока кинетична енергия (първо между автомобила и задна странична дясна част на влекача, последван от отблъскване назад и втори също челен за автомобила удар в защитна мантинела на ремаркето). Установили са, че тялото на пасажера се е насочило напред и нагоре, като употребата на колана би предотвратила преместване напред към седалката, но в по- малка степен може да предпази главата от удар в тавана. Въззивиният съд преценява, че с така събраните доказателства не е убедително доказан принос на самия пострадал в причиняването на най-тежкото увреждане, причинило неговата смърт.

Действително, липсата на увреждания, съответни на контакт на диагонално разположен колан с тялото, както и каквито и да са технически следи от блокиран при удара задържащ механизъм на изтеглен и закопчан колан, достатъчно убедително индикират неизпълнено задължение на пътника да се обезопаси при пътуване (чл. 137а от ЗДвП). Това обаче не е достатъчно, ако не е установено несъмнено и че инерционното увреждане на мозъка не би настъпило, в случай че лицето е било с поставен предпазен колан. В случая, травмата не е обусловена от понесен външен удар (външните увреждания на главата се свеждат до драскотини под челна линия на окосмяване и кръвонасядане в област на брадичката и ухото), а от високоенергийната двукратна и разнопосочна инерция, пренесена в рязко свободно движение на вътрешния орган. Затова няма и сигурност, че потенциалното намаляване на разстоянието на придвижване на главата напред и нагоре (при задържане на тялото към седалката от колана) нямаше да доведе също до толкова интензивно сътресение, което да провокира дифузното увреждане на мозъка в същата несъвместима с живота степен. При това положение, оплакването в жалбата на ответника за необоснованост на извода по възражението за съпричиняване се оказва неоснователно. При липса на конкретно доказан сигурен принос именно на посоченото от застрахователя противоправно поведение в общата причинно следствена – верига, който да може да се обособи като ясен резултат на поетия неправомерно риск, възражението за съпричиняване остава неоснователно. В тази насока е и установената практика по прилагане на чл. 51 ал.2 ЗЗД, разяснен в т. 7 от ПП 17/63 г. на ВС (Решение №27/22.06.2022 по к.т.д №239/2021 на ВКС І т. о.; Решение №50122/15.01.2024 по к.т.д №1766/2022 на ВКС ІІ т. о.).

Разпечатката съдържа 35 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ed22a39-da46-4768-9f63-ac6a5ec868b9