Решение № 1182 от 21.10.2021, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 4300/2020
- Вид
- Решение № 1182
- Подписан
- 21.10.2021
- В сила
- 10.11.2021
- Състав
- Мариана Костадинова Тодорова Досева
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.355 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1182 гр. Плевен, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Мариана К. Т.а Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. Ц. като разгледа докладваното от Мариана К. Т.а Досева Гражданско дело № 20204430104300 по описа за 2020 година
Делба втора фаза по извършването.
С решение № 124/24.02.2021г., съдът е допуснал, на основание чл. 344, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.34 ЗС да се извърши съдебна делба между СВ. СТ.
ИЛ., ЕГН********** и С.В. Ц., ЕГН**********, ***, на следните недвижими имоти:
ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ и СТОПАНСКИ СГРАДИ, построени с отстъпено право на строеж в общински УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XVIII (осемнадесет) в кв.15 (петнадесет) по плана на с.***, с административен адрес на *** (четиридесет и три), с площ от 700 (седемстотин) квадратни метра, при съседи: улица, УПИ XIX Г. Ил.Х., УПИ V и VI на Н. Д. Л., УПИ XVII н-ци на К. Г.. С.. при следните делбени квоти:
СВ. СТ. ИЛ., ЕГН********** - 1/2 идеална част и
Сн. В. Ил., ЕГН**********- 1/2 идеална част.
В законовия срок- до първото по делото заседание във втора фаза на съделителя Сн. В. Ил. е направила искане за възлагане на делбения имот на основание чл.349, ал.2 ГПК, като твърди, че са налице основанията за възлагането, тъй като делбения имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, на нея е предоставено упражняването на родителските 1 права по отношение на децата от брака и няма собствено жилище.
Своевременно е предявен и приет за разглеждане от СВ. СТ. ИЛ. против Сн. В. Ил. иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС с цена на иска в размер на 5995,00 лв. за извършени необходими разноски в делбения имот.
Своевременно е предявен и приет за разглеждане от СВ. СТ. ИЛ. против С.В. Ц. иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗС с цена на иска в размер на 3440,00 лв. за извършени полезни разноски.
Своевременно е предявен и приет за разглеждане от С.В. Ц. против СВ.
СТ. ИЛ. иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС с цена на иска в размер на 4970,00 лв. за извършени необходими разноски в делбения имот.
Приет за разглеждане е иск от С.В. Ц. против СВ. СТ. ИЛ. с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД с цена на иска иска след допуснато изменение в размер на 17047,36 лв. за извършени подобрения в имота.
Приет за разглеждане е иск от С.В. Ц. против СВ. СТ. ИЛ. с правно основание чл.59 ЗЗД с цена на иска иска в размер на 143,00 лв. за платен данък и такса смет за имота.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Подадена е декларация от С.В. Ц., в който е декларирала, че не притежава друг жилищен имот. Този факт не е спорен между страните.
Не е спорно между страните, че са сключили граждански брак на 25.09.2004г., който е прекратен с развод по взаимно съгласие на 03.10.2017г.
Не е спорно между страните и се признава от С.И. по реда на чл.176 ГПК, че страните са във фактическа раздяла от месец септември 2012г. и всички извършвани от него ремонтни дейности в делбения имот са извършени преди този момент на фактическа раздяла.
С. Ц. признава, че по време на брака и съжителството на страните са извършвали ремонтни дейности в имота. Вкарали вода в къщата, сменили дограма, поправяли покрива.
Установява се от Писмо от Община-Плевен, МДТ/л.56-57 от делото/ се установява, че общата сума, платена за данък върху недвижимите имоти и такса смет за процесния делбен имот е в размер на 128,22 лв. за периода от 2012г. до 2020 г. Сумата е платена от С. Ц..
От Удостоверение от 14.05.2021г. се установява, че С. Ц. през 2008г. е изтеглила потребителски кредит от *** АД в размер на 15000 лв., който след 2 това последователно е рефинансиран с новоотпуснати кредити от същата банка, последния от които към датата на издаване на удостоверението е с остатъчен дълг от 8128,10 лв.
Съдът дава вяра на показанията на св.Д.Д.Д., като преки, непротиворечиви и съответни на останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че страните по делото след като са придобили делбения имот, са изтеглили кредит и са извършили ремонтни дейности. Правили ремонт на покрива, терасата преоформили в кухня.
Сменили дограма. Направили ремонт на банята и лепили плочки в коридора.
Съдът кредитира показанията на св.С. С. Г. като съответни на останалите събрани по делото доказателства и непротиворечиви, въпреки, че тя е заинтересована от изхода на делото като дългогодишна съжителка на ***та на С.И.. От тях се установява, че и двете страни по делото по време на брака и съжитеството си са теглили банкови кредити, от които вложили средства в ремонт на къщата. Правили ремонт на покрива, баня с тоалетна, поставили ламинат и плочки. Терасата я затворили и преоформили в кухня. Сменили дограма, врати, входна врата.
Съдът кредитира показанията на св.Р.Н.К., като незаинтересовани, преки, логични и кореспондетни с други, приети по делото доказателства. От тях се установява, че през 2018г. С. Ц. го потърсила, тъй като той се занимава с ремонти. Наела го да извърши ремонтни дейности в делбения имот.
Извършил ремонт на покрива, който според свидетеля поне 10-15 години не е бил ремонтиран. На терасата правил изолация и шпакловка. В хола направили тавана с гипскартон. Поставили вата и лунички. Направили шпакловка на стените и боядисали. Лепили плочки в коридора и терасата. През 2020г. поправял частично и покрива на механата, както и поправял повредената външна мазилка на къщата. За всички тези ремонти за материали и труд е заплатила С.. По това време била подменена и дограмата на къщата- прозорци и врати. По същото време, С. наела и друг майстор, който да извършва дейности по кухнята и банята.
Съдът дава вяра на показанията на св.Г. И. Т. като преки, незаинтересовани и кореспондентни с другите доказателства по делото. От тях се установява, че по време на брака между страните, те теглили кредити и правили някакви ремонти в делбения имот и си закупили автомобил с тези пари. Св.Т. е правил ремонт на банята и ВиК в банята през 2018 г. Имало теч на отходна вода, а плочките по стените чукали на кухо, поради което се очаквало да паднат. Сменил канализационните тръби и сменил плочките. По това време други работници поправяли покрива.
От показанията на св.М.Б., които съдът кредитира като подкрепени от другите по делото доказателства се установява, че през 2018 г. С. е правила ремонт в делбения имот. Ивършен бил ремонт на покрива на къщата и 3 механата. Ремонтирали и банята. В хола правили таван с гипскартон, шпакловка на стените, боя. С. водила разговор със С. за да поиска заедно да извършат ремонт в къщата, който не се включил. С. поела разходите за ремонта през 2018г.
Съдът кредитира показанията на св.М.М. като преки, незаинтересовани и съответни на другите доказателства по делото. От тях се установява, че през 2010 г. чрез общ познат С. се свързал с него и се уговорили и извършили ремонт на покрива. За това им платил С.. Къщата има мазилка само където е остъклената тераса пред хола. Тогава е подменена дограма на къщата и входна врата. Други майстори са правили баня.
От показанията на св.С.М. И., които съдът кредитира като подкрепени от другите доказателства по делото, въпреки че е заинтересован от изхода на делото като *** на С.И., се установява, че по време на брака между страните, и двамата съпрузи са теглили кредити и са извършили ремонт в делбения имот. Правен е ремонт на покрив, дограма е сменена. Направена е вътрешна баня с тоалетна.
Видно е от приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът приема като вярно, обективно и компетентно дадено, че делбения имот е реално неподеляем, а пазарната му стойност е 30174 лв. Пазарната стойност на Жилищна сграда, лятна кухня и стопански сгради, построени с отстъпено право на строеж в УПИ XVIII, кв. 15 по плана на с. ***, общ. Плевен, *** е 30174,00лв., от които жилищна сграда с идентификатор ***-15362,66 лв., лятна кухня с идентификатор ***- 3209,67 лв., механа на два етажа с идентификатор ***4760,19лв., лятна кухня с идентификатор ***-732,34 лв. и стопанска постройка с идентификатор *** -6109,00 лв. Стойността на един дял е 30174/2=15087,00 лв. Имота е неподеляем.
Съдът възприема заключението на назначената съдебно-техническа експертиза като обективно, обосновано, компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните. От него се установява, че към момента са налични, извършените от ответницата С.И. подобрения, макар че в по-голямата си част претенциите по сметки на двамата съделители се припокриват. Стойността, с която се е увеличила стойността на жилищната сграда в резултат на описаните подобрения от депозираната на 12.05.2021год. молба от ищеца е 924,80 лв. Направените разходи за описаните необходими разноски за запазване на имота към 2010 год. са в размер на 1454,11лв., в т.ч. 1241,28лв. труд и 212,83лв. материали. Сумата, с която се е увеличила стойността на жилищната сграда в резултат на описаните подобрения от депозираната на 22.04.2021год. молба от ответницата е 5491,02 лв. Направените разходи за посочените от ответницата необходими разноски за запазване на жилищната сграда са в размер на 2410,95лв., в т.ч. разходи за труд 1848,59лв. и материали 4
562,37лв. Направените разходи за посочените от ответницата необходими разноски за запазване на сграда механа са в размер на 806,26лв., в т.ч. разходи за труд 692,64лв. и материали 113,62 лв. Необходимите разноски са разходите, които са извършени, за запазване на имота в годно за ползване състояние, т.е. тези, без които вещта би се повредила или би погинала. Такива са разходите по ремонта на покрива, изграждане на комин и изкърпване на мазилка по фасада по т. 14, т.15 и т.16 от таблица №1 и ремонта на покрива по т. 13 от таблица 2.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 1ГПК " Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари."
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 4 ГПК искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1, като имотът се оценява по действителната му стойност. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.
В тежест на съделителя, направил искане по чл.349, ал.2 ГПК е да докаже, че делбеният имот е придобит като съпружеска имуществена общност, която е прекратена с развод, при което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца и че няма друго собствено жилище. Безспорно се установи по делото, че делбеният неподеляем жилищен имот е придобит по време на брака между страните и следователно е налице първата от изискуемите от закона предпоставки.
Не е спорно между страните, че брака между страните е прекратен с развод и родителските права по отношение на децата са предоставени за упражняване на С. Ц..
Не се оспорва и факта, че С. Ц. няма друго жилище, който факт се установява и от представената декларация.
Следователно налице са всички изискуеми от закона предпоставки за възлагане на делбения недвижим имот на С. Ц., поради което искането й на основание чл. 349, ал. 2 ГПК следва да бъде уважено като основателно и на С.
5
Ц. да се възложи процесния неподеляем жилищен недвижим имот. За уравнение на дела на съделителя С.И., съделителя С. Ц. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 15087,00 лв. в шестмесечен срок, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от тази дата до окончателното й заплащане.