Решение № 1915 от 20.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1915 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20241100507993 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258-273 от ГПК.

Образувано е въззивна жалба от Е. К. Д., срещу решение № 6210/07.04.2024 г. на СРС, ГО, 80 състав, по гр. д. № 72328/2021 г. Моли същото изцяло да бъде отменено. Излага съображенията си. Претендира разноски.

С отговора на въззивната жалба З. И. В. счита въззивната жалба на насрещната страна за неоснователна.

С насрещна въззивна жалба З. И. В. обжалва решение № 6210/07.04.2024 г. на СРС, ГО, 80 състав, по гр. д. № 72328/2021 г. , в частта, в която м у е определен режим на лични отношения с неговите внучки . Моли същият да бъде отменен и съдът да постанови решение, с който режимът му на лични отношения да бъде разширен посочения в насрещната му жалба смисъл.

С отговора на насрещната въззивна жалба Е. К. Д., счита същата за неоснователна.

В съдебно заседание въззивницата и въззиваема страна Е. К. Д.

1 поддържа жалбата си.

Насрещния въззивник и въззиваемата страна З. И. В., в съдебно заседание, изразява становище, че жалбата е на насрещната страна е неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като уважи неговата насрещна въззивна жалба.

Бащата И. З. В. не взема становище по жалбите.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими. Подадени са, съответно, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и чл. 263, ал. 2 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С решение № 6210/07.04.2024 г. , СРС, ГО, 80 състав, по гр. д. № 72328/2021 г., на основание чл. 128, ал. 1 от СК, е определил режим на лични отношения между дядото З. И. В., ЕГН********** и децата Ж. И.а В.а, ЕГН********** и И.И. В.а, ЕГН**********, както следва: I-ви период:

Дядото З. И. В. ще осъществява режим на лични отношения с децата Ж. И.а В.а и И.И. В.а всяка пета събота и неделя от месеца, в месеците, в които има такива, с преспИ.е, като за първа седмица се счита тази, включваща първия четвъртък от годината в рамките на част от режима на лични отношения на бащата И. З. В. Решение № 8464/22.05.2023 г. по гр.д. № 57061/2021 г. на СРС и в присъствие на бащата И. З. В. за срок от 1 година от влизане в сила на настоящото решение. II-ри период: След изтичане на една година от влизане в сила на настоящото решение, дядото З. И. В., ще осъществява режим на лични отношения с децата Ж. И.а В.а и И.И. В.а, всяка пета събота и неделя от месеца, в месеците, в които има такива, с преспИ.е, като за първа седмица се счита тази, в които първите събота и неделя са от един месец, както и 5 дни през юни месец, несъвпадащи с платения годишен отпуск на родителите, режима на лични отношения с неотглеждащия родител и режима на лични отношения на бабата по бащина линия Ж.П.Х.. През втория период дядото взима и връща децата от и до дома на отглеждащия родител. И през двата периода режимът на лични отношения, който дядото З. И. В. ще осъществява с децата Ж. И.а В.а и И.И. В.а, спира да действа и не се прилага, ако петата 2 събота и неделя съвпада с Коледните, Новогодишните, Великденските празници или рождените дни на децата или на техните родители.

Поддържането на близки отношения между бабата, дядото и внуците е традиция и социална норма в българското общество, която е отразена в правото на доста късен етап. С нормата на чл.128 от СК е предоставено правото на дядо и баба да претендират за лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци, като съдът може да определи мерки за лични контакти между дядото и бабата, и внуците. Уважаването на молбата с правно основание чл.128, ал.1 от СК зависи от най-добрите интереси на детето, които следва да бъдат гарантирани чрез съдебното решение. Нормата на чл.128, ал.1 в СК урежда лични отношения на близки с дете, като такива близки разпоредбата третира единствено възходящи на дете по права линия от втора степен - баба и дядо по майчина или бащина линия. С нея се урежда самостоятелно субективно право на бабата и/или дядото на непълнолетно дете да иска от съда по настоящ адрес на детето определяне на мерки за упражняване на лични отношения, когато това е в интерес на детето. Този иск би могъл да се предяви от всеки един от тези възходящи на детето, заедно или поотделно дори в случаите, когато родителите се намират в брак и живеят заедно. Правният интерес от такъв вид защита не е необходимо непременно да се мотивира или да е налице, тогава, когато се пречи на поддържането на този вид близки отношения.

Когато става въпрос за баба и дядо на де тето, то интересите му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Целта на производството да се осигури най-добрият интерес на децата, който принцип е залегнал в Общия коментар № 14 (2013 г.) на Конвенцията за правата на детето на ООН. В този смисъл в т. 70 от Коментара е записано следното: „Запазването на семейната среда обхваща запазване на връзките на детето в по-широк смисъл. Тези връзки се отнасят до по-широкия семеен кръг, например баби и дядовци, чичовци и лели, както и приятели, училищна и по-широка среда, и са от особено голямо значение, ако родителите са разделени и живеят на различни места.“

Както бе посочено, при преценката относно определянето на лични 3 отношения между баба и дядо с тяхното внуче се изхожда винаги от интересите на детето. В съдебната практика (вж. напр. Решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г. на ВКС, IV г.о.) понятието "интерес на детето" се определя като осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси.

Прието е също така, че при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази също необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, респ. детска градина, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права работи, и че на същия е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази и с установения режим на детето с родителя, на когото не е възложено упражняване на родителските права. Също така следва да се взема предвид и местоживеенето на детето, съответно на бабата и дядото. При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да се адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти.

За успешното провеждане на предявената по реда на чл.128, ал. 1 от СК молба, молителят следва да установи качеството си на дядо на малолетните деца, че ответниците са родители на последните, че разполага с нужните материални възможности и личностни качества за полагане на адекватни на нуждата на децата грижи при осъществяване на личните си контакти с децата 4 и че в интерес на последните е да поддържат такива контакти.

В разглеждания случай безспорно по делото се установи, че молителят е възходящ от втора степен на малолетните деца Ж. И.а В.а и И.И. В.а, както и че ответниците са негови родители.

С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологична експертиза, чието заключение съдът счита за пълно, ясно и обосновано. Експертът установява каква е емоционалната привързаност на децата към дядото по бащина линия и какво е отношението на децата към дядото по бащина линия, както и емоционалното състояние на децата.

Вещото лице установява, че по време на направеното изследване между децата Ж. В.а на 6 години, И.В. на 4 години и техния дядо е налице добър контакт. Децата говорят спокойно с дядо си без да го прегръщат или докосват, което е реакция на децата като към познат човек. Според експерта не може да се твърди, че има изградена емоционална връзка на деца та с техния дядо по б.л. Децата имат добро и уважително отношение към дядо си.

Детето Ж. е с подредено поведение, с позитивно отношение към всички, с които е контактувал о по време на изследването. В началото е било малко с приповдигнато настроение, но с времето се е балансирало и е продължило да показва положителното си отношение. От направената проективна методика вещото лице установява, че детето се чувства добре и приема и възпроизвежда положителни емоции и преживявания. Детето И. е все още на много ниска възраст, но също е демонстрирало позитивно отношение и добро настроение.

И. по-често е копирала постъпките и поведението на сестра си, която в тази възраст е и модел за малкото дете. Психологът установява, че двете деца са емоционално добре овладени и с подходящо поведение в непозната обстановка. При изследване способността на дядото по бащина линия да се грижи за децата, вещото лице, за З. В., мъж на 77 години, установява, че е с подредено поведение и балансирано отношение към двете деца. Експертът не намира пречка той да се грижи за децата, но поради тяхната ниска възраст и все още неизградена емоционална връзка с него, установява необходимост да бъде подпомогнат в контакта си с децата.

Вещото лице пояснява, че базисните нужди, които трябва да се полагат 5 за децата, са: грижа, сигурност, храна, дрехи, хигиенни нужди. Децата са на различна възраст- едното може само да се справя с базисните си нужди, но помалкото трябва да бъде подпомагано. Дядото може да вижда децата, но трябва да бъде подпомаган за известен период от време, когато децата да изградят истинска емоционална връзка. Сега децата са възпитани с него, но не са емоционално свързани. Подпомагането трябва да бъде или на място при специалисти, или в присъствие на майката – заедно с майката, за определено време, поне 6 месеца, за да може да се види как дядото може да общува с децата и същите да изградят емоционална връзка с дядото. Децата са показали, че го познават, добре се държат с дядото и не се противопоставят.

Ако децата пребивават на място, което им е непознато и не са били, психологът установява, че трябва да има такъв период, когато децата да опознаят мястото, да могат да ходят там, а то е близо до София.

В изготвения за целите на въззивното производство социален доклад от ДСП-Етрополе, се излага становище, че дядото разполага с отлични комунално- битови и санитарно-хигиенни условия, позволяващи адекватно да се задоволят потребностите на децата през времето на пребиваването им при него. З. И. В. е пенсионер, но работи в собствената си фирма и получава и допълнителни доходи. Заключава се, че правата и интересите на малолетните деца не са застрашени от страна на техния дядо. Той е привързан към внучките си и е в състояние да осигури всичко необходимо на децата, докато са при него. Не са установени фактори и обстоятелства, които биха застрашили или поставили в риск децата при пребиваването им при г- н В..